О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 28.06.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1323/2019г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Н. В. от [населено място] срещу определение № 806 от 06.03.2019 г. по ч. гр. д. № 171/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І ГО, 3 състав определение № 15409 от 09.07.2018 г. по гр. д. № 14722/2016 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по делото, образувано по предявения от Р. Н. В. срещу “Юробанк България” АД, [населено място] иск с правно основание чл. 307 ТЗ за прекратяване на сключения между страните договор за потребителски кредит HL 32261 от 27.02.2008 г.
Частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно поради противоречието му с материалния закон. Според него: въззивният съд погрешно е възприел, че твърдяната в исковата молба стопанска непоносимост произтича от уговорката в клаузата на чл. 23 от процесния договор; игнорирал е наличието на всички предвидени в закона материалноправни предпоставки за уважаване на иск по чл. 307 ТЗ; не е съобрзил, че целената от ищеца правна промяна е преустановяване плащанията по кредита занапред, което може да се постигне единствено по реда на чл. 307 ТЗ.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в инкорпорираното в самата частна касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. От изпълнението на клаузата на чл. 23 от договора за кредит ли произтича стопанската непоносимост; 2. Следва ли договорът да бъде изпълнен такъв, какъвто е бил в момента на сключването му съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 63 ЗЗД или точното изпълнение на отнапред договореното би довело до стопанско разорение за едната страна и респективно до получаване на неоправдана печалба за другата; 3. Отговаря ли това положение на идеята за добросъвестност и справедливост в правото, съчетавайки интересите на правните субекти, доколкото в теорията справедливостта се разглежда и като субсидиарен източник на право”.
По отношение на така поставените въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Освен това, частният касатор моли за допускане на касационния контрол и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, без да се позовава конкретно на някоя от визираните в разпоредбата три хипотези.
Ответникът по частната касационна жалба – “Юробанк България” АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 20.05.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения от Р. Н. В. срещу “Юробанк България” иск с правно основание чл. 307 ТЗ, въззивният съд е споделил извода за недопустимост на същия, но по различни от изложените от първата инстанция съображения. Изразил е разбирането, че предявяването на конститутивния иск за прекратяване на договора на основание чл. 307 ТЗ предпоставя валиден договор, съответно валидна клауза в него, изпълнението на която води до коренна промяна на съотношението в стойността на насрещните престации в сравнение с момента на сключване на договора поради настъпили след това събития, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, така че запазването на договора би било несъвместимо със справедливостта и добросъвестността поради неоправдана „експлоатация” на задължената страна. В настоящата хипотеза обаче квалифицираната от ищеца стопанска непоносимост произтича от уговорката в чл. 23 от договора за кредит, която самият ищец твърди, че е нищожна като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП, т. е. по същество изложените в исковата молба обстоятелства обосновават защита на потребител срещу неравноправна клауза, уредена като специален случай на накърняване на добрите нрави, при който договорът се запазва без съответната неравнаправна клауза. С оглед на това е направен извод, че целената от ищеца правна промяна в правоотношението – необвързаност от клаузата на чл. 23, може да се постигне по друг ред, а именно по реда за защита срещу неравноправни клаузи.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на поставените от частния касатор въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото по тези въпроси въззивното определение изобщо не съдържа произнасяне (и това е обяснимо, тъй като въпросите касаят решаването на спора по същество, което не е предмет на въззивното производство), същите не могат да бъдат определени като обусловили изхода на конкретното дело.
От друга страна, дори и при преценка за релевантност, касационното обжалване не може да бъде допуснато по тези въпроси поради липса на поддържаното по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същото е заявено бланкетно – само с посочване на нормата, без да са изложени каквито и да било аргументи, обосноваващи наличието на двете кумулативни предпоставки (значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото), в какъвто смисъл са разясненията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това, доколкото отговорът и на трите въпроса е предпоставен от преценка на конкретните факти по делото, то не би могло да се счете, че решаването им ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на бланкетно заявеното и без да е уточнено основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая частният касатор изобщо не е аргументирал посоченото основание, като настоящият състав и служебно не констатира наличие на някой от изброените в него пороци на постановеното от Софийски апелативен съд определение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 806 от 06.03.2019 г. по ч. гр. д. № 171/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: