О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
гр.София, 29.10.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 2333/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
С определение № 119/17.05.2018 г., постановено по в.ч.т.д. № 144/2018 г., състав на Апелативен съд Велико Търново е допуснал на основание чл. 389 във вр. с чл. 391 ал. 1 т. 1 ГПК обезпечение на предявения от „Марил -2010“ ЕООД срещу „Феникс Инверс“ ООД частичен иск по чл. 49 ЗЗД, който с решение № 56 от 11.04.2018 г. по т.д. № 162/2016 г. по описа на Окръжен съд Плевен е изцяло уважен за сумата от 100 010 лв.
Срещу определението е подадена частна жалба от „Феникс Инверс“ ООД, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. Жалбоподателят счита, че определението не е мотивирано по отношение основателността на частичния иск, не е съобразено със събраните по делото доказателства и не са отчетени наведените от жалбоподателя доводи за неоснователност на иска и непълнота на доказателствата по делото.
Ответникът „Марил-2010“ ЕООД не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, съгласно чл. 274, ал. 2, т. 2 ГПК вр. с чл. 396, ал. 1 ГПК, поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
За да постанови атакувания съдебен акт, съставът на Апелативен съд Велико Търново е преценил събраните по делото доказателства и постановеното въз основа на тях първоинстанционно решение, намирайки, че искът е вероятно основателен, обезпечителната нужда не се опровергава от данните по делото и исканата обезпечителна мярка е адекватна на нея. С тези мотиви искът е обезпечен при условията на чл. 396 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно действащата нормативна уредба на обезпечителното производство предпоставките за допускане на обезпечението на иска се свеждат до преценка на съда относно неговата допустимост, вероятна основателност, наличие на обезпечителна нужда и адекватност на предложената обезпечителна мярка. Тези предпоставки, според разпоредбата на чл. 391 ГПК, следва да са налице при условията на кумулативност.
В случая, макар да не е изложил подробни мотиви в тази насока, апелативният съд правилно е съобразил,че предявеният иск е допустим; налице са писмени доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, на които се основава предявеният от него иск – документ за собственост върху увредените активи, доказателства за образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 195 ал. 2 вр. ал. 1 т. 4 НК вр. чл. 194 ал. 1 НК,касаещо активите,предмет на увреждането /унищожен релсов път/ и констативен протокол за открити в имот на жалбоподателя движими активи /нарязани релси/, сходни с увредените. С постановеното първоинстанционно решение искът е уважен. Наличието на тези две предпоставки е достатъчно да обоснове извод за вероятната основателност на иска,както се поддържа в постоянната и непротиворечива практика на ВКС / в т.см. определение № 178 от 15.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2390/2013 г. на I г. о. на ВКС, определение № 185 от 08.04.2015 г. по т. д. № 532/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС, определение № 101 от 14.02.2014 г. по ч. т. д. № 4370/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС, определение № 412 от 18.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3663/2015 г.на І г. о. на ВКС/. Наличието на обезпечителна нужда, съгласно правилата на ГПК, се свързва с опасността от неосъществяване на правата по решението. Предмет на предявените осъдителни искове е търсено обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди в размер на 100 010 лв. Рискът от разпореждане с парични средства в такъв значителен размер безспорно би затруднило удовлетворяването на ищеца при евентуално положително за него решение на спора, поради което следва да се приеме, че е налице обезпечителна нужда. С оглед предмета на търсената защита налагането на запор върху банковите сметки на ответника се явява адекватна на тази нужда обезпечителна мярка.
Всички останали доводи,основани на оплаквания за неправилна преценка на доказателствата, изложени с частната жалба, касаят съществото на спора и по тях ще се произнесе въззивният съд с решението си по повод подадената от частния жалбподател въззивна жалба.
Наличието на всички законови предпоставки за допускане на обезпечение на предявения иск определят оспореното определение като правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 119/17.05.2018 г., постановено по в.ч.т.д. № 144/2018г. по описа на Апелативен съд Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.