О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
С. 29.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 4308 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от К. И. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат З. против въззивно определение № 1441 от 8.05.2018г. по в.ч.гр.д. № 1784 по описа за 2018г. на Апелативен съд С., с което е потвърдено определение от 19.12.2017г. по гр.д. № 851/2014г. на Софийски градски съд за връщане на искова молба и прекратяване на производството по нея. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено, а делото върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните поставени три въпроса : 1.„Какви са правомощията на съда да приложи чл.129 ал.3 ГПК при дадени неправилни и/или неясни указания и какви следва да са последиците за ищеца?, по който се позовава на противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр.д.№ 2685/2017г. на І г.о., гр.д.№ 298/2011г. и гр.д.№ 700/2009г. на І г.о., 2. „Подлежи ли на връщане искова молба, когато ищецът е отстранил констатираните недостатъци, съобразно дадените му указания?”,по който счита, че е налице противоречие с определение по ч.гр.д.№ 741/2011г. на ВКС и 3. „Може ли ищецът да бъде задължен от съда да дава правна квалификация на твърденията си в исковата молба относно претендираната солидарност между ответниците?” Извън горното, според жалбоподателя постановеният акт е и „очевидно неправилен”, без да излага конкретни мотиви във връзка с така посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.2 ГПК.
Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
К. Б. е сезирал СОС с искова молба, предявена против Софийска адвокатска колегия, Софийски апелативен съд и Националното бюро за правна помощ, с искане посочените ответници да бъдат солидарно осъдени да му заплатят сумата от 1 050 000лв., обезщетение от „понесени материални вреди от деликт, вследствие окончателното прекратяване на гр.д.№ 2611/2009г. на СГС” и 5 500 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на претърпени унижение и нараняване на неговото достойнство.
Така подадената искова молба е била оставена без движение от СОС, с разпореждане № 1868 от 6.10.2017г., като на ищеца са дадени четири на брой указания, както следва: 1. Да посочи кои лица, какви конкретни противоправни деяния /действия или бездействия/ са извършили, от които той твърди, че е претърпял вредите, 2. Да посочи в какво се изразяват претърпените вреди, като ги изброи по вид и размер, 3. Да посочи на какво основание претендира солидарно осъждане на посочените ответници и 4. Да изчисти исковата си молба от вулгарни изрази, цинизми и обидни квалификации.
За указанията на съда, жалбоподателят е бил уведомен лично, на 10.11.2017г.
В предоставеният му срок, жалбоподателят е представил молба в която е : конкретизирал лицето/адвокат И./, което счита за пряк извършител на вредоносните спрямо него действия, заявил е, че поименно не може да посочи лицата-ответници, станали причина адвокат И. да бъде назначен за негов особен представител. Въпреки това е посочил председателя на САК като пряко и непосредствено отговорен за това, че е избран точно този адвокат, а председателя на САС за това, че не е упражнил контрол на длъжностните лица и върху действията на адвокат И., както и че не му е бил съобщен факта за назначаването на адвокат И., при положение, че чрез него са били предприети касаещи го процесуални действия. Относно третия ответник е посочил, че „е неизяснен въпроса” за неговата роля. Искането за солидарно осъждане е обяснил с това, че„без никой от тях не би било възможно назначаването на адвокат И.”. Относно претендираните вреди е посочил,че те „са сбор от претендирани материални и нематериални вреди за обезвреда”.
С определение от 19.12.2017г. СОС е прекратил производството като е приел, че с така подадената молба „не са изпълнени указанията на съда за отстраняване на нередовностите”.
Със сега обжалваното определение № 1441 от 8.05.2018г., въззивният съд е потвърдил определението на СОС, възприемайки изводите на районния за липса на изпълнение на дадените указания за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност по чл.127 и сл. ГПК. Решаващите му мотиви са, че не са посочени: конкретни правопораждащи факти, обосноваващи от къде произтича процесуалната легитимация на ответниците да отговарят солидарно за вреди причинени от противоправно поведение на лице, назначено за особен представител и липса на конкретизация относно причинените материални вреди – относно вида и съдържанието им, обстоятелствата от които произтичат, като съдът е констатирал и разминаване относно размера /между първоначалната претенция и тази, посочена в допълнителната молба/.
Имайки пред вид изложеното и фактът, че нормата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. В случая – поставените въпроси, доколкото не са свръзани с решаващите мотиви на въззивния съд, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост и по отношение на тях не са налице посочените от касатора две специални основания за допустимост – не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената практика и постановеният акт не е „очевидно неправилен”.Съображенията:
Трите поставени въпроси, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, защото по начина, по който са формулирани, всеки един от тях съдържа условие, което не отговаря на фактите по делото. Това е така, защото съдът не е давал неправилни и/или неясни указания, ищецът не е отстранил констатираните недостатъци, съобразно дадените му указания и съдът не е изисквал от ищеца да дава правна квалификация на твърденията си в исковата молба.
Описаните по-горе четири на брой указания, които сезираният съд е дал, са били ясни и точни. Видно от гореизложеният отговор, ищецът не е отстранил констатираните недостатъци, защото не е посочил какви са конкретните противоправни деяния, извършени от всеки един от посочените ответници, въобще не е посочил каква евентуална връзка счита, че е налице между тяхното действие/бездействие и причинените му вреди, не е изяснил в какво се изразяват претърпените от него вреди, нито ги е изброил по вид и размер и не е посочил на какво основание претендира солидарно осъждане на посочените ответници.
Настоящият съдебен състав сита, че специалното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, защото в цитираната практика на ВКС, са разрешавани съвсем различни от релевантните са настоящия случай въпроси. Специалното основание по чл.280 ал.2 ГПК също не е налице, защото в представеното от жалбоподателя изложение липсват аргументи, въз основа на които да е възможно да се изведе подобен извод и тъй като подобни доводи не явстват от гореописания въззивен акт.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице посочените от касатора основания за допустимост, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 1441 от 8.05.2018г. по в.ч.гр.д. № 1784 по описа за 2018г. на Апелативен съд С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: