О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
С. 30.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Мария Славчева
ч. т. дело № 724/2015 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1, вр. чл. 124, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] чрез процесуалния му представител адв. Мария К. против определение № 25490 от 15.12.2014 г. по ч. гр. д. № 14728/2014 г. на Софийски градски съд.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното определение, а допускането до касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма] и Т. З. С. не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 03.01.2014 г. по гр. д. № 42700/2013 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по предявения установителен иск. Прието е, че процесните фактури и товарителници като частни свидетелстващи документи нямат материална доказателствена сила на официални документи и защитата срещу тяхната доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документ по чл. 193 ГПК. Съдът е намерил, че оспорването на верността на частните свидетелстващи документи може да се извърши само в производството, по което те са представени като доказателства и че страната няма правен интерес от предявяване на самостоятелни искове за оспорване верността на частните свидетелстващи документи в друго производство.
Частният жалбоподател е формулирал следния процесуалноправен въпрос: Допустим ли е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, ако ищецът не е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК, но такова производство не е открито? Поддържа, че при разрешаването му въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, като се позовава на ТР № 5 от 14.11.2012 г. на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена на 14.01.2015 г. От направена справка в Търговския регистър се установи, че дружеството – частен жалбоподател, е заличено като юридическо лице на 30.07.2014 г. По тези съображения Върховният касационен съд намира, че частната касационна жалба не е подадена от надлежна страна, поради което е процесуално недопустима.
Съгласно задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 58 от 31.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 49/2011 г., II т. о., ТК, когато търговското дружество е заличено от Търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. Затова, ако в хода на производството, заличеното след предявяване на иска търговско дружество е единствен ищец или ответник, както е в конкретния случай, то процесът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено. Вписване заличаването на [фирма], чиято действителност няма данни да е опровергана с влязъл в сила съдебен акт, е произвело своето действие от момента на отразяването му в Търговския регистър, което означава, че в случая отсъства процесуална възможност това търговско дружество да продължи участието си по делото като надлежна страна – частен жалбоподател. Към датата на постановяване на въззивното определение – 15.12.2014 г., дружеството е било заличено от Търговския регистър, а като не е съобразил това обстоятелство, въззивният съд е постановил недопустим акт.
Водим от горното Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 25490 от 15.12.2014 г. по ч. гр. д. № 14728/2014 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение от 03.01.2014 г. по гр. д. № 42700/2013 г. на Софийски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: