4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
[населено място] ,04,06,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на втори юни ,през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 4746 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. Ч. против решение № 1739/09.08.2013 год. по т.д.№ 62/2013 год.на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение от 15.10.2012 год. по гр.д.№ 15 719 / 2011 год. на Софийски районен съд, ГК , І отд. – 2 състав.Със същото е уважен предявеният от [фирма] против касатора иск с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК, за установяване вземане на ищеца към ответника , в размер на 26 396,05 лв., на основание запис на заповед от 29.07.2009 год., за което [фирма] се е снабдило със заповед за незабавно изпълнение от 28.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 60788 / 2010 год.на СРС,ГО,34 състав.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относно разпределението на доказателствената тежест в процеса по установяване наличие на кауза за издаване записа на заповед – облигационно правоотношение , вземане по което менителничният ефект обезпечава , предвид направено от ищеца – кредитор признание за наличието на такава кауза,макар неуточнена.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обоснованост на основание за допускане на касационното обжалване, като намира,че изводите на въззивната инстанция са в пълно съответствие със задължителната съдебна практика – постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, според които абстрактното оспорване наличието на кауза от ответника не съставлява надлежно оспорване , нито прехвърля върху кредитора – поемател по записа на заповед тежестта за установяването й.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване въззивен акт .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
С отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възражение за неспазен срок за предявяване на иска по чл.422 ал.1 ГПК, за недължимост на плащането , предвид непредявяване записа на заповед – впрочем издаден с падеж на конкретна дата , както и предвид недоказано от кредитора каузално правоотношение, което записа на заповед обезпечава.Ищецът не е оспорил,дори е потвърдил наличие на каузално правоотношение,обезпечено със записа на заповед,но без да индивидуализира същото,като и първоинстанционният, и въззивният съд са отказали указване на доказателствена тежест за същия по установяване на конкретно такова правоотношение . Ответникът също не е противопоставил конкретно правоотношение , което записа на заповед обезпечава,с оглед навеждане на релативни възражения по дължимостта на сумата, но намира че последното е без значение за спора.
За да потвърди първоинстанционното решение , уважило иска, въззивният съд е приел, че макар каузата винаги да съществува, за да оправдае разместването на материални блага с издаването на записа на заповед,поемателят не е длъжен да доказва същата , след като издателят не се позовава на паралелно съществуващи каузални правоотношения .Той може да основе иска си и само на редовния от външна страна документ , като противното означава да се пренебрегне абстрактния характер на сделката.Предвид редовност на ефекта от външна страна и с оглед определен падеж на фиксирана дата,въззивният съд е приел основателност на предявения иск .
В обосноваване на касационното обжалване касаторът поставя въпрос,обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика – решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК- № 149 / 05.11.2010 год. по т.д.№ 49 / 2010 год. на І т.о., реш.№ 102 от 25.07.2011 год. по т.д.№ 672 / 2010 год. на ІІ т.о. и реш.№ 105 от 03.07.2012 год. по т.д.№ 564 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС : Следва ли ищецът – поемател по записа на заповед – да доказва наличие на каузално правоотношение в обезпечение на задължение по което е издаден записа на заповед или е достатъчна само проверка от външна страна за редовност на менителничния ефект ? . Касаторът акцентира на обстоятелството,че не е налице хипотеза на непозоваване изобщо от кредитора – ищец на кауза за издаване на ефекта, а на признание, макар общо и неконкретизирано, на наличието на такава кауза.Твърди и противоречие на въззивното решение с казуална съдебна практика : решение от 24.06.2013 год. по гр.д.№ 12 881/ 2012 год. на ІІ д състав ,ГО, СГС.
Предвид решаващите мотиви на въззивното решение формулираният правен въпрос покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Въпросът за доказателствената тежест по установяване наличието на каузално правоотношение,обезпечавано чрез записа на заповед,е разрешен при различие в предпоставките на въвеждане каузата в предмета на спора:така по т.д.№ 49/2010 год.на І т.о. на ВКС самият ответник е твърдял съществуването на каузално правоотношение,докато в настоящият случай ответникът те прави каквото и да било изявление досежно кауза ; по т.д.№ 672 / 2010 год.на ІІ т.о. ВКС ответникът – издател на записа на заповед не е противопоставил просто липса на каузална сделка, а твърди , че е подписал ефекта,с оглед обещание за парични средства,които поемателят ще му предостави в заем, което не е сторено.Именно в този смисъл съдът е приел и че всяка от страните носи доказателствената тежест за установяване твърдените в нейн интерес факти и обстоятелства, както и че предметът на кредиторовата защита е пряко предпоставен от естеството на възражението на длъжника. В спора по т.д.№ 564 / 2011 год. на ІІ т.о. ВКС също е налице въведено от ответника каузално правоотношение,обезпечено със записа на заповед и представени от същия – издател на записа на заповед – доказателства за погасяване на задължението по твърдяното каузално правоотношение – договор за заем.Спецификата на всеки от разрешените в решенията казуси не позволява еднозначна приложимост на извода за поставено в тежест единствено на ищеца – кредитор и поемател по записа на заповед, установяване на конкретно правоотношение, което менителничният ефект обезпечава,независимо от предмета на защитата на ответника – издател.Същевременно,в задължителна съдебна практика по идентични на настоящия случаи – абстрактно оспорване наличие на каузална причина за издаване на ефекта от страна на издателя – ответник,състави на ВКС са приели,че липсва оспорване с конкретен предмет,прехвърлящ тежестта за установяване кауза за издаване записа на заповед върху кредитора – поемател / така реш.№ 143 от 01.02.2013 год. по т.д.№ 870 / 2011 год. І т.о., реш.№ 118 от 17.06.2013 год. по т.д.№ 539 / 2012 год.,реш.№ 133 от 05.07.2013 год. по т.д.№ 104 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, реш.№ 85 от 05.07.2012 год. по т.д.№ 438 / 2011 год. на І т.о. на ВКС и др. /.Наличието на такава задължителна съдебна практика,която настоящият състав напълно споделя и в унисон с която е и постановеното въззивно решение,изключва приложението на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,обосновавана с визираното решение на СГС.
С оглед преждепосоченото,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1739 / 09.08.2013 год. по т.д.№ 62 / 2013 год.на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :