5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
гр. София, 04.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2406 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Деметра Строй – 80” ЕООД, представлявано от адв. С. П. и адв. В. П., срещу решение № 1401 от 05.06.2018г. по т.д. № 2232/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 2446 от 22.12.2017г. по гр.д. № 5349/2015г. на СГС, ТО, VІ-12 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против ТБ „Обединена българска банка” АД иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 36 429,79 лева.
Касаторът поддържа, че в решението си въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка, но е достигнал до неправилен извод по отношение на връзката между противоправното поведение на служител на ответното дружество и вредоносния резултат, настъпил в патримониума му. Излага съображения, че от събраните по делото доказателства се установява настъпилата за него вреда поради неправомерни действия на ответната банка. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивото решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:
1. Може ли цесионер, частен правоприемник на вземане от съдружник в гражданско дружество, да предяви иск с правно основание чл.49 ЗЗД срещу трето лице, което не е изпълнило задълженията си по договора за банкова сметка, сключен с гражданското дружество и от това са възникнали вреди за цесионера? Необходима предпоставка ли е за уважаване на иск по чл.49 ЗЗД за придобито вземане от гражданско дружество цесионерът също да е съдружник в ДЗЗД?
2. Допустимо ли е реализиране по принудителен начин на прехвърлено вземане по договор за цесия да се извърши на основание непозволено увреждане в изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.2 ЗЗД /неправилно посочено чл.91, ал.2 ЗЗД/, че вземането преминава с привилегиите?
3. Може ли уважаването на иск по чл.49 ЗЗД да се обвързва с произхода или естеството на прехвърленото вземане?
Касаторът се позовава на определение № 329 от 31.05.2011г. по ч.гр.д. № 226/2011г. на ВКС, ІV г.о., определение № 539 от 10.07.2012г. по т.д. № 884/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение от 03.05.2004г. по гр.д № 1237/2003г. на ВКС, ТК, І т.о.
Касаторът поддържа още, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
Ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, представляван от юрк. Г. М., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като твърди, че формулираните въпроси се поставят във връзка с превратно излагане от касатора на фактология и обстоятелства, както и че с тях се измества предметът на спора. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: че с договор за цесия от 20.12.2010г. ищецът е придобил от „А. Прима” ООД вземанията на цедента по фактури № 537/01.06.2010г., 554/28.10.2010г. и № 567/13.12.2010г., с длъжник обединение „Автомагистрали Черно море – А. Прима” – гражданско дружество по чл.357 ЗЗД, сключен на 26.09.2008г. между „Автомагистрали Черно море” и „А. Прима” ООД; че обединението, създадено за участие в конкретен обект, е разкрило на 14.10.2008г. банкова разплащателна сметка при ответната банка с цел разплащане с клиенти на дружеството; че на 22.07.2010г. по сметка на гражданското дружество е постъпила сума в размер на 66 994 лева, която в периода 17.08.2011г. – 28.12.2011г. е преведена по сметка на „Автомагистрали Черно море” АД чрез банкови преводи, осъществявани от представляващия обединението.
Въззивният съд е приел, че валидното сключване на договора за цесия обосновава извода, че вземането по по трите фактури е преминало в патримониума на цесионера, ведно с всички негови привилегии и обезпечения, с оглед на което цесионерът се легитимира като кредитор на сдружение ДЗЗД „Автоматистрали Черно море – А. Прима” с вземане в размер на 214 061,67 лева. Приел е още, че всеки от преводите в периода 17.08.2011г. – 28.12.2011г. от сметката на обединението е извършван при липса на представени протоколи от Съвета на обединението за предварително одобряване на извършеното плащане, съобразно клаузите на чл.8 и чл.9 от договора за гражданско дружество, но това не може да обоснове извод за претърпени от ищеца вреди. Изложил е съображения, че ищецът не е страна по договора за гражданско дружество, поради което и в неговия патримониум не са възникнали права и задължения във връзка с неговото сключване и изпълнение, а има единствено качеството на частен правоприемник на трето лице – „А. Прима” ООД с вземане в определен размер, с произход – посочените три фактури и длъжник ДЗЗД „Автомагистрали Черно море – А. прима”. Посочил е, че макар плащането по банковата сметка да е осъществено от [община] в изпълнение на проекта, за който е създадено гражданското дружество, това не може да обоснове извода, че ищецът е претърпял вреди, тъй като частното правоприемство, възникнало по силата на договора за цесия, не му придава качеството на правоприемник и на правата и задълженията на цедента „А. прима” ООД по договора за гражданско дружество.
По тези съображения въззивният съд е счел за ирелевантни за спора всички доводи във въззивната жалба за нарушение на чл.8 и чл.9 от договора за гражданско дружество от служител на банката. Приел е, че ищецът не е титуляр на права по договора за гражданско дружество, поради което и евентуалното му нарушаване не би могло да породи вреди пряко в неговия патримониум, както и че извършеното плащане в полза на трето лице не би могло да увреди ищеца, който няма качеството на титуляр на сметката, нито на страна по договора за гражданско дружество, нито на универсален правоприемник по посочените фактури, а качеството му на цесионер на вземане по същите не би могло да обоснове извод за реално настъпили за него вреди.
Въззивният съд е изложил и съображения за липса на доказателства за наличието на противоправно поведение от страна на служител на банката, тъй като ищецът не е титуляр на вземане по процесната сметка и поради това дори и от същата да не са били извършвани преводи и сумата да е била налична по банковата сметка, то същата не представлява част от имуществото на длъжника и последният не би могъл да получи директно или индиректно средствата по сметката.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касатора въпроси по начина, по който са формулирани, са неясни и общи и не съответстват на мотивите на въззивното решение. Първият въпрос е предпоставен от съдържащото се в него твърдение за възникнали за касатора вреди, противно на приетото от въззивния съд, че с оглед конкретните факти по делото /възникналите правоотношения между ищеца и трети за спора лица – ”А. Прима” ООД и дружеството по ЗЗД, в което последното участва, и между дружеството по ЗЗД и ответната банка/ евентуално допуснатото нарушение на ответника и извършеното плащане от сметката на дружеството по ЗЗД в ответната банка не са увредили ищеца. Вторият въпрос не е обсъждан от въззивния съд, а третият въпрос е неясен и не е съобразен с конкретния предмет на спора и мотивите на въззивния съд. От друга страна, не е налице и соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие със сочената съдебна практика.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 150 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1401 от 05.06.2018г. по т.д. № 2232/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
ОСЪЖДА „Деметра Строй – 80“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК[ЕИК] сумата 150 лева /сто и петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: