2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 09.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1586/2011 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място] против решение по гр. д. № 223/2011 г. на Великотърновския апелативен съд. Към жалбата са приложени изложение на основания за допускане на касационно обжалване и три решения на различни съдилища.
Ответниците по жалбата, ищци по делото, С. С. Д. и Светла Й. Д., двамата от [населено място], не са взели становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Великотърновският апелативен съд, с въззивно решение от 14. 7. 2011 г. по гр. д. № 223/2011 г. е потвърдил решението на Русенския окръжен съд по гр. д. № 671/2010 г.. С това решение е осъдено [фирма] да заплати на С. и Светла Д. парични суми, както следва: сумата 10 260 евро намаление на възнаграждението по договор за строителство заради намалена височина на помещенията на апартамент и разполагане на санитарни възли и мивка над спалните на апартамента; 256.41 евро за поправка на банята на апартамента; 769.23 евро за поправка на вратите и 1000 евро неустойка за забава при предаване на апартамента. Въззивният съд е приел, че са налице посочените недостатъци при изпълнение на строителството на апартамента, закупен от ищците Д. и заплатен от тях на жалбоподателя [фирма] и последният дължи обезщетение, чиято сума е определена съобразно заключения на вещи лица.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, с твърдение че с осъдителното решение, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроси, решавани противоречиво от съдилищата, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Тези твърдения се необосновани и не се подкрепят от правни доводи и приложените от жалбоподателя решения на други съдилища – решения на състав на Софийски градски съд и на състав на ВКС по отменения ГПК и решение на състав на ВКС по чл. 290 от действащия ГПК. Възприетият принцип от съдилищата в посочените решения е, че недостатъци на строителството се установяват с всички доказателствени средства и изпълнителят на строителството дължи обезщетение, когато се установят некачествени работи. Този принцип е възприет и от решаващия съд по настоящото дело, който се е позовал на събраните писмени и гласни доказателства. При това положение няма основание да се счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за отговорността на ответника, сега жалбоподател, в противоречие на съдебната практика – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Не са налице обосновани съображения и по искането за допускане на касация по т. 3 на чл. 280 ГПК. Жалбоподателят възпроизвежда текста на цитираната норма, но не обосновава твърдението си, че при разрешаване на спора за отговорността за некачествено строителство, съдът по настоящото дело е приложил неточно закона и е налице необходимост от развитие на нормативната уредба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14. 7. 2011 г. по гр. д. № 223/2011 г. на Великотърновския апелативен съд по жалбата на [фирма], [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: