ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 440
гр. София, 09.08.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 233 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ищеца П. С. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, с което първоинстанционното решение е потвърдено в частта за частично отхвърляне на предявения срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и след отмяна в осъдителната му част искът е отхвърлен изцяло, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ответникът оспорва жалбата с възражения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и по същество.
Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.
За да постанови решението си, въззивният съд е намерил за изцяло неоснователен разглеждания иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 26000 лв., част от общо вземане за 300000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, представляващи ексцес, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие – на основание сключената от ответника застраховка на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Извода си за неоснователност на иска въззивният съд е обосновал със съображения за недоказаност да е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца в сравнение със състоянието към момента на получаване на застрахователно обезщетение м. май 2014 г.
За допускане на касационното обжалване ищецът е изложил становище, че по делото съществен се явява материалноправният въпрос има ли наличие на ексцес и доколко е основателен предявеният иск – в контекста на тезата за едностранчив анализ на събраните доказателства от страна на въззивния съд. Сочи се противоречие с практика на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При преценката на решаващите мотиви на въззивния съд във връзка с формулирания от ищеца въпрос съдът намери, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Преди всичко не се установява да е налице основание за вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Не се установява и наличие на очевидна неправилност като основание за допускане в смисъла, изяснен от установената съдебна практика.
Що се отнася до поставения от жалбоподателя въпрос, макар и безспорно значим за крайния изход на спора, същият не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а фактически. Така формулиран, въпросът се свежда до оплакване за необоснованост на въззивното решение, което обаче, като основание за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, не подлежи на обсъждане в настоящата фаза по чл. 288, вр. чл. 280 ГПК.
Доколкото не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се обсъжда наличието на специалната такава с оглед посочената от жалбоподателя съдебна практика.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2722/22.11.2018 г. по гр. д. № 2071/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, 7 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: