O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 19.06.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 224 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3938/21.11.2008 година на П. А. И. от гр. Ш., подадена чрез процесуалния представител адв. Й гр. Т., срещу въззивно Решение Nо 183 от 17.10.2008 година по гр.възз.д. Nо 238/2008 година на Търговищкия окръжен съд , в частта , с която е отменено Решение Nо 108/27.03.2009 година по гр.д. Nо 1689/2007 година на районен съд гр. Т. и е постановено ново, с което е прието по отношение на П. А. И. от гр. Ш. и Н. Т. К. от с. Б., че Ц. Т. А. , И. Т. К. и Р. Т. П. са собственици на ? идеални части от НИВА от 12.297 дка м.”З”, землището на с. Б. имот Nо 003017 , от НИВА от 12.297 дка м.”К” землището на с. Б.Nо 022018 и от НИВА от 7.999 дка в м.”Б” землището на с. Б.Nо 030036, на основание чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, тъй като е постановено по незаявен иск- а именно установителен за правото на собственост по отношение на касатора П. А. И., при посочено основание чл.108 ЗС , респ. като незаконосъобразен, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, жалбоподателят П. А. И., чрез процесуалния си представител адв. Й, обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , поддържайки, че същественият процесуално правен въпрос -за рамките на упражняване защитата на правото на собственост с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС и за прилагане на принципа на диспозитивното начало в процеса по чл. 108 ЗС е разрешен с обжалваното решение в нарушение на трайната практика на ВКС, обективирана с т. 10 на ТР Nо 1/2001 година и Р Nо 2419/60 г. на ВС I отд. по гр.д. Nо 3461/60 г.и Р Nо 2536/66 г. на I г.о. на ВС, по гр.д. Nо 1794/66 г.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация- Ц. Т. А. , И. Т. К. и Р. Т. П., чрез адв. Д. К. АК-Търговище, възразявайки, че поставеният процесуално правен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката а ВС и ВКС и позоваването на посочените решения е несполучливо.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., с оглед на данните за пазарната цена , на която са разпоредени земеделските земи по НАNо 132/2006 г. и НА Nо 133/2006 г.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалба на Ц. Т. А. , И. Т. К. и Р. Т. П., В ЧАСТТА , по отхвърления иск по чл. 108 ЗС срещу Н. Т. К. и П. А. И. в установителната част на иска и на основание чл. 108 ЗС е приел за установено , по отношение на двамата ответника, че Ц. Т. А. , И. Т. К. и Р. Т. П. са собственици на ? идеални части от процесните земеделски земи – НИВА от 12.297 дка м.”З”, землището на с. Б. имот Nо 003017 , от НИВА от 12.297 дка м.”К” землището на с. Б.Nо 022018 и от НИВА от 7.999 дка в м.”Б” землището на с. Б.Nо 030036, на основание чл. 108 ЗС.
Прието е , че след като ответниците Н/ брат на ищците/ и П. А. И. не владеят имота , то искът за защита на правото на собственост следва да се уважи досежно имплицитно съдържащата се установителна част , тъй като срещу тези двама ответника е поискана защита на правото им на собственост , безспорно е установено , че с действията си / издаване на пълномощно, разпоредителни сделки на целия имот без знанието на ищците/ е застрашено правото им на собственици на НИВА от 12.297 дка м.”З”, землището на с. Б. имот Nо 003017 , от НИВА от 12.297 дка м.”К” землището на с. Б.Nо 022018 и от НИВА от 7.999 дка в м.”Б” землището на с. Б.Nо 030036, и в рамките на заявения иск по чл. 108 ЗС , следва да се даде защитата като им бъдат признати права на собственост.
Пи данните по делото и при преценката на релевираните основания , настоящият състав намира , че касационното обжалване е недопустимо на поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В рамките на заявения ревандикационен иск, давайки защита в само в обема на имплицитно съдържащата се установителната част на принадлежността на правото на собственост на процесните земеделски земи , при безспорно установените факти от доказателствата по делото/ не може да се приеме , че даденото разрешение е в противоречие с трайно установената практиката на ВС и ВКС,обективирана по посочените решения като съдебна практика. Посоченото ТР 1/2001 г. на ОСГК ВКС само определя пределите на касационен контрол при обсъждане законосъобразността на обжалваните съдебни актове/ валидност, допустимост и незаконосъобразност. В рамките на проверката по допустимост проверката на съда безспорно акцентира на проблема за надлежното упражняване правото на иск, но не и до обема и вида на защитата , дадена от съда в рамките на надлежно упражнения иск. В този смисъл постановеното решение не противоречи на дадените задължителни разяснения от ОСГК, а доколкото тези разяснения не са спазени, то това нарушение може да бъде само такова по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Цитираните решения на състави на ВС също илюстрират разрешенение на спор по чл. 108 ЗС в аналогична хипотеза, с оглед на което да се приеме , че е налице противоречие по приложението на закона , налагащо разглеждане на спора и от касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във р. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на касационната жалба вх. Nо 3938/21.11.2008 година на П. А. И. гр. Т., чрез процесуалния си представител адв. Й срещу въззивно Решение Nо 183 от 17.10.2008 година, по гр.възз.д. Nо 238/2008 година на Търговищкия окръжен съд , с което е отменено Решение Nо 108/ 27.03.2008 година по гр.д.Nо 1689/2007 година на районен съд гр. Т. и е постановено ново, с което е прието по отношение на П. А. И. от гр. Ш. и Н. Т. К. от с. Б., че Ц. Т. А. , И. Т. К. и Р. Т. П. са собственици на ? идеални части от НИВА от 12.297 дка м.”З”, землището на с. Б. имот Nо 003017 , от НИВА от 12.297 дка м.”К” землището на с. Б.Nо 022018 и от НИВА от 7.999 дка в м.”Б” землището на с. Б.Nо 030036, на основание чл. 108 ЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :