О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 03,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 50/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „С” О. – гр. С. против решение №951 от 10.07.2009 г. по т.д. № 893/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- „ П. , р и отд” Е. – гр. С. е на становище, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което съдебният акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба и допълнение към нея от 22.10.2009г. касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Посочил е, че обжалваното решение било в противоречие с практиката на ВКС- изброени и приложени са конкретни актове на ВКС относно приложението на чл.76, ал.2 ЗЗД във връзка с реда за погасяване на задълженията. Посочено е, че с определение по т.д. 296/09г. на ВКС, І т.о. бил разгледан напълно идентичен с настоящия случай, но решение към момента на подаване на касационната жалба не било постановено. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Освен това, решаващият извод на съда, за отхвърляне на предявеният иск не е бил обвързан с приложимостта на чл.76, ал.2 ЗЗД по отношение на задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД, а с това, че ищецът е претендирал процесните суми като главно задължение. Въззивният съд е разгледал и приложимостта на чл.76, ал.2 във връзка със задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД, като неговите изводи са изцяло съответни на разрешенията дадени с решение № 111 от 27.10.2009г. по т.д. 296/09г. на ВКС, І т.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК и в този смисъл съставляващо задължителна практика / т.2 ТРОСГТК №1/09г. /, поради което и приложените решения са правно ирелевантни.
С оглед представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №951 от 10.07.2009 г. по т.д. № 893/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: