2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 01.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1968/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Т. в качеството му на процесуален представител на Н. З. Ч., И. Щ. Ч., К. Г. Ч. и И. Ф. И., против въззивно решение № 118 от 25.11.2013 г. по в.гр.д. № 277/2013 г. на Бургаския апелативен съд. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на събраните по делото гласни доказателства. Твърди се, че съдът е дал вяра на показанията на свидетелите, посочени от ответната страна, без да съобрази тяхната заинтересованост от изхода на делото и очевидната логическа фактическа незавършеност в тях.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани два правни въпроса, за които се твърди че са обусловили изхода на делото. Първият въпрос е за това как следва да се кредитират показанията на свидетел, който е бил страна по същото дело и свидетелствува след като производството по отношение на него е било прекратено, като изнася пред съда такива показания, които противоречат на твърденията му като страна. Според касаторите произнасянето на касационната инстанция по този въпрос ще бъде от значение за точното прилагане на закона и ще допринесе за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Следващият въпрос е за това дали съдът може да основе решението си на избрани от него гласни доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото свидетелски показания и без да посочи защо приема за недостоверни показанията на една група свидетели. Твърдението е, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, което налага допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответницата по касация не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 191 от 16.06.2011 г. по гр.д. № 217/2010 г. на Бургаския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Н. З. Ч., И. Щ. Ч., К. Г. Ч. – И. и И. Ф. И. против Д. З. Ч. установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответницата, че ищците са изключителни собственици на четвърти тавански етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 57491.503.405.2.4, построен в жилищна сграда с идентификатор 57491.503.405.2, находяща се в поземлен имот с идентификатор 57491.503.405 по кадастралната карта на [населено място], с площ на този етаж по заключение на вещото лице от 113.56 кв.м. Въззивното решение е постановено при повторното разглеждане на делото, след като прехдодното въззивно решение е било отменено от ВКС и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указание за събиране на гласни доказателства за ползването на спорния етаж.
Установено е по делото и не е било спорно между страните, че същите са съсобственици на дворното място, в което е построена четириетажна жилищна сграда в режим на етажна собственост. Първият етаж принадлежи на Н. З. Ч. и съпругата му И. Щ. Ч., вторият етаж е собственост на К. Г. Ч. и на К. Г. Ч. и съпруга й И. Ф. И., а третият етаж е собственост на ответницата по иска Д. З. Ч.. Четвъртият етаж на сградата е изграден през 1994 г. и се състои от шест стаи, две бани – тоалетни, коридор и тераса. Изграждането му е осъществено без необходимите строителни книжа. Тезата на ищците е, че от момента на построяването на таванския етаж те упражняват фактическа власт върху него, поради което са придобили правото на собственост на основание придобивна давност. За установяване на твърденията и възраженията си по иска и двете страни са ангажирали пред първата инстанция гласни доказателства. Посочената от ответницата свидетелка М. С. е заявила пред съда, че ответницата е собственик на третия етаж от сградата и ползва една стая и малко помещение в таванския етаж. През лятото давала етажа под наем на туристи и тогава се премествала да живее в таванското помещение, а през останалото време държала в него багаж. През 2008 г. племенникът й М., който е син на ищеца Н. Ч., изхвърлил багажа й и заключил входа. Посоченият от ищците свидетел Св. Я. заявил пред съда, че откакто е построен, таванският етаж се обитавал от М. през лятото, а откакто той се оженил, живее в него постоянно. М. ползвал три стаи, баня и тоалетна, а останалата част от етажа се ползвала от братовчед му. Когато е посещавал таванския етаж, свидетелят не е виждат там ответницата Д., не знае на кого са били стаите и дали са били разпределени между собствениците. Свидетелят Д. Д., също посочен от ищците, е депозирал показания, според които таванският етаж бил построен за децата на двамата братя – Г. и Н.. В него живее синът на Н. -М.. Когато е ходил там, свидетелят не е виждал Д. и не знае дали има стая за нея. Знае, че М. живее в стаите вляво от стълбището и не знае кой живее в останалите стаи.
Събразно дадените от касационната инстанция указания в отменителното решение, при ново разглеждане на делото от въззивния съд са допуснати до разпит и други свидетели. Един от тях е К. Г. Ч., който е бил ищец по делото, но след връщане на същото за ново разглеждане, е направил отказ от иска пред въззивната инстанция и в тази част постановеното първоинстанционно решение е обезсилено и производството по делото – прекратено. Според този свидетел, средствата за изграждане на таванския етаж до груб строеж били дадени от Д., а останалите съсобственици участвали с труда си. Имало устна уговорка между тях ответницата и двамата й братя да получат по две стаи, като ответницата ползвала югозападната част към улицата и една малка стая. След като през 2007 г. М. се настанил да живее на етажа, изхвърлил багажа й и сменил бравата на вратата към целия етаж. Разпитана е и свидетелката Р. Д., посочена от ответницата. Тя е свидетелствала пред съда, че Д. ползвала две стаи на четвъртия етаж, като през лятото живеела там, тъй като давала собственото си жилище под наем на курортисти. През зимата ползвала тези помещения като склад. Свидетелката П. П., посочена от ищците, е заявила, че когато е посещавала четвъртия етаж, не е виждала Д. и не е имало заключени стаи. В стаите вляво от стълбището живеел М., стаите вдясно всяко лято били ползвани от К.. Свидетелката е заявила, че е ходила на гости всяко лято за час – два и не е обикаляла, за да провери дали има заключена стая. Свидетелят И. В., също посочен от ищците, е заявил, че е помагал при строителството на етажа, не познава Д., знае, че етажът е ползван от М. и К., но не знае дали е ползван от друг.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че така събраните гласни доказателства не установяват осъществяването на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал.1 ЗС в полза на ищците. В съответствие с даденото от ВКС в отменителното решение разрешение на въпроса за статута на четвъртия етаж и годността му да бъде обект на придобивна давност, въззивният съд е приел, след построяването на четвъртия етаж върху него е възникнала съсобственост по приращение по чл. 92 ЗС между съсобствениците на дворното място. До 2008 г., когато багажът на Д. Ч. е бил изнесен от М., тя е ползвала етажа. При формирането на този извод въззивният съд се е позовал, освен на показанията на разпитаните свидетели, и на обстоятелството, че във връзка с извършените от М. действия през 2008 г. ответницата е подала жалба до прокуратурата, за което по делото са били представени писмени доказателства.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия от формулираните в изложението процесуалноправни въпроси. Не може да се приеме, че този въпрос е обуславящ изхода на делото, тъй като въззивният съд не е основал решението си само на показанията на свидетеля К. Ч., а на съвкупна преценка на показанията на всички разпитани по делото свидетели и представените писмени доказателства. По този начин въззивният съд се е съобразил и с трайно установената практика на ВКС, според която гласните доказателства се преценяват от съда по вътрешно убеждение при отчитане евентуалната заинтересованост на свидетеля в полза или вреда на някоя от страните, съобразно изискванията на чл. 172 ГПК, и във връзка с целия събран по делото доказателствен материал. В случая въззивният съд не е преценил като недостоверни показанията на посочените от ищците свидетели, затова не е възникнала и необходимост да мотивира защо не им дава вяра. Видно от мотивите на обжалваното решение, те са взети предвид, но след съвкупната преценка на доказателствата е направен извод, че те не доказват тезата на ищците за завладяване на целия тавански етаж с намерение за своене и за отблъскване на владението на ответницата. В този смисъл няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС, обективирана в решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/08 г. на І г.о., според която съдът следва да мотивира становището си защо приема някое доказателство за недостоверно. Поради това не е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по втория поставен от касаторите правен въпрос.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 118 от 25.11.2013 г. по в.гр.д. № 277/2013 г. на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: