3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр. София, 01.08.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1201 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на О. Л. И. И., регистрирано в Търговския регистър в Република М. Острови, представлявано от адв. В. Д. срещу определение № 450 от 05.02.2016г. по ч.гр.д. № 4967/2015г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството молба по чл.248 ГПК за допълване на определение № 3747 от 22.12.2015г., постановено по същото дело.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е в пряк разрез с константната съдебна практика, както и с представените от него доказателства, като напълно са игнорирани множеството изтъкнати доводи и доказателства. Излага аргументи за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че определението му не е непълно, като сочи, че с частната си въззивна жалба е обжалвал изцяло постановеното от първоинстанционния съд определение. Твърди, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото, но не се е произнесъл изобщо по повод незаконосъобразно присъдените разноски, въпреки наведените доводи в тази връзка. Излага съображения за недължимост на държавната такса, която е осъден да заплати от първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Частната жалба е насочена срещу определение на въззивния съд от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК. С оглед на това произнасянето по основателността й не е обусловено от наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба срещу определение № 305 от 12.10.2015г. по т.д. № 134/2015г. на СОС, 5 състав. С обжалваното определение е прекратено производството по предявения от О. Л. И. И. иск по чл.694, ал.1 ТЗ и ищецът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОС сумата 58 823,10 лева – държавна такса за водене на делото. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск и е направено искане за отмяна на определението, с което е прекратено производството по делото.
С определение № 3747 от 22.12.2015г. въззивният съд е потвърдил обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото.
С молба от 27.01.2016г. частният жалбоподател е направил искане за допълване на определението, като въззивният съд се произнесе и по отношение на присъдените с първоинстанционното определение разноски.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че с молбата за допълване за пръв път се прави искане за ревизиране на постановен от първата инстанция акт в частта за разноските, което е недопустимо. Посочил е, че по действащия ГПК страната е следвало да инициира производство по чл.248 ГПК пред първоинстанционния съд, като дори в подадената пред въззивния съд частна жалба липсва такова искане или оплакване, за да се приеме за молба по чл.248 ГПК и да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне. Поради това е оставил молбата без разглеждане.
Настоящият състав намира, че определението е правилно.
С постановеното първоинстанционно определение с оглед прекратяване на производството по предявения от частния жалбоподател иск същият е осъден на основание чл.694, ал.2 ГПК да заплати по сметка на съда държавна такса. При несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че при този изход на делото следва да й бъде възложена тежестта за заплащане на държавна такса, страната разполага с възможността да поиска изменение на постановеното определение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК и да обжалва постановеното по този ред определение пред въззивния съд. Страната разполага и с правото да обжалва определението за прекратяване на делото и осъждането й за разноски, като в случай на отмяната му и с оглед променения изход на делото въззивният съд ще се произнесе и по дължимостта му. В настоящия случай частният жалбоподател не се е възползвал от правото да поиска от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК да измени определението си в частта за разноските. От друга страна, в частната си жалба срещу първоинстанционното определение ищецът не е изложил доводи за липса на основание за осъждането му да заплати държавна такса, поради което този въпрос е подлежал на разглеждане само с оглед връзката му на обусловеност от изхода на делото по предявения иск. С оглед на това, при потвърждаване на определението за прекратяване на делото, въззивният съд не е дължал произнасяне по отговорността на ищеца за държавна такса. При липса на доводи в частната жалба за недължимост на държавната такса, следва да се приеме, че не е налице и инкорпорирано в жалбата искане по чл.248 ГПК, което да бъде изпратено за произнасяне на първоинстанционния съд.
Изложените от частния жалбоподател съображения за недължимост на държавната такса не следва да бъдат обсъждани, тъй като са извън предмета на настоящото производство.
По изложените съображения настоящият състав намира, че изводът на въззивния съд е законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 450 от 05.02.2016г. по ч.гр.д. № 4967/2015г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: