О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 10 април 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1409/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. С. И. от [населено място], приподписана от адвокат Ц. К., против въззивно решение на Окръжен съд-Шумен, постановено на 12.11.2012 г. по гр. д. № 569/2010 г. в частта, с която ОС-Шумен е оставил в сила решение на РС-Шумен № 565/29.10.2009 г., постановено по гр. д. № 779/2008 г., допълнено с Р. № 832/31.05.2010 г. по същото дело, с което: – ищцата Р. И. е осъдена да заплати на ответницата С. Р. сумата 52 950 лв., представляваща неизплатена част от сумата по процесния предварителен договор; – е отхвърлен иска на ищцата Р. И. за осъждане на ответницата С. Р. да предаде владението върху процесния имот и е отхвърлен иска за намаляване цената на процесния имот със стойността на процесната изба.
С жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с присъждане на разноски.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът е формулирал следните въпроси: 1.Допустимо ли е при предявен само от купувача по предварителен договор иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу продавача съдът да осъди ищеца-купувач да заплати на продавача-ответник продажната цена, без изричен насрещен иск от последния за това, респ. 2. допустимо ли е решение, в което съдът се е произнесъл по непредявен от страната иск. Счита, че като ищецът безусловно е осъден да заплати цената на имота без ответникът да е предявил насрещен иск съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са Р. № 72/3.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 659/2010 г., І т. о.; Р. № 436/3.07.2008 г. на ВКС по т. д. № 174/2008 г., І т. о.; Р. № 1159/30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2007 г., ІІІ г. о., както и решения във връзка с втория поставен въпрос. С оглед отхвърлителния резултат по иска с правно основание чл. 108 ЗС е формулиран следния въпрос: В кой момент собствеността преминава у купувача при обявен за окончателен предварителен договор за продажба на имот:1/ в момента, в който е влязло в сила решението за обявяване предварителния договор за окончателен или 2/ в момента, в който купувачът заплати изцяло продажната цена в срока по чл. 362, ал. 1, изр. 2 ГПК. Счита, че в противоречие с чл. 19, ал. 3 ЗЗД ОС-Шумен е приел момента, в който купувачът заплати цената, с което се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС с позоваване на Р. № 66/1.06.1961 г. по гр. д. № 50/61 г., ОСГК; ТР № 84/6.09.1968 г. по гр. д. № 74/68 г., ОСГК; Р. № 1623/15.06.1957 г. по гр. д. № 2988/57 г., ІV г. о. С оглед отхвърлителния резултат по искането за намаляване продажната цена на имота със стойността на избеното помещение е формулиран следния материалноправен въпрос: Следва ли да се уважи иск на купувача за намаляване на продажната цена на имота със стойността на принадлежащото към този имот избено помещение, ако продавачът не е изпълнил задължението си да му предаде принадлежащото към имота избено помещение, респ. ако избата се владее от трето лице, оспорващо собствеността на продавача. По този въпрос касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е открил съдебна практика. Формулиран е и процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е съдът да изпълни задълженията си по чл. 146, ал. 1, т. 1, 2, 5 и ал. 2 ГПК, във връзка с който въпрос се твърди, че ОС-Шумен е игнорирал задълженията си по чл. 273 вр. чл. 146 ГПК в противоречие с практика на ВКС-Р. № 172/23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 386/2009 г., ІІІ г. о.; Р. № 644/12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2009 г., ІV г. о.; Р. № 310/30.07.2010 г. по гр. д. № 1086/2009 г., ІІ г. о. Формулирани са и следните процесуалноправни въпроси: Длъжен ли е съдът да мотивира определенията, с които отхвърля искане на страна съгласно чл. 254, ал. 1, предл. 2 ГПК; Длъжен ли е съдът да назначи друго или повече вещи лица при оспорване заключение на експертиза. По първия въпрос касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради неоткрита съдебна практика. По втория въпрос счита, че съдът се произнесъл в противоречие с практика на ВКС-Р. № 511/2.06.1993 г. по гр. д. № 83/93 г., І г. о.; Р. № 510/10.03.1978 г. по гр. д. № 2854/77 г., ІІ г. о. Формулиран е и въпросът: Допустимо ли е фактът за предаване на владението върху изба да се приема от съда за доказан единствено и само въз основа на твърдения или правни оценки на вещо лице, по който счита, че Ш. се е произнесъл в противоречие с практика на ВС-Р. № 712/10.05.1957 г. по гр. д. № 2194/57 г., І г. о.; Р. № 2056/13.10.1958 г. по гр. д. № 5916/58 г., І г. о. Формулиран е и въпросът: Чл. 187, изр. 1 ЗЗД или чл. 108 ЗС следва да е правното основание при иск на купувач срещу продавач за предаване владението на имот, основаващ се на твърдението, че продавачът все още владее имота. Според ОС-Шумен правното основание на този иск е чл. 108 ЗС, а според касатора чл. 187, ал. 1 ЗЗД, във връзка с който въпрос не е открил съдебна практика-основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложени са копия от посочените съдебни решения.
За ответник по касация С. К. Р. ЕГН [ЕГН] е подаден писмен отговор, приподписан от адвокат В. В.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно обжалване и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Безспорно е, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която сключеният между страните по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е обявен за окончателен е влязло в законна сила, доколкото не е атакувано в тази му част от тях.
Във връзка с присъдената сума в размер на 52 950 лв., съставляваща неизплатената част от уговорената по предварителния договор цена на процесния имот /общо в размер на 55 000 лв./ на основание чл. 297, ал. 1 ГПК/отм./, въззивният съд е посочил, че в тази част решението на първоинстанционния съд, с което купувачът по предварителния договор е осъден да заплати на продавача остатъка от продажната цена на имота, не е достатъчно прецизно, но е обяснил, че сумата е присъдена именно в изпълнение на регламентираното в закона изискване за условност на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен. Допълнил е, че дори съдът да пропусне да се произнесе въобще по това условие на закона това не освобождава насрещната страна от задължението да извърши плащането в законния двуседмичен срок, в противен случай, по искане на другата страна на основание чл. 297, ал. 2 ГПК /отм./ решението може да се обезсили /с позоваване на съдебна практика на ВС-Р. № 2341/1968 г., І г. о., ВС и Р. № 697/1984 г., І г. о.,ВС/.
С оглед отхвърлителния резултат по иска за предаване владението на имота съдът е приел, че искът е с правна квалификация чл. 108 ЗС, както и че правилно искът е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, тъй като със самия предварителен договор е посочено, че владението на имота се предава на купувача, а причините, поради които то впоследствие е било загубено са ирелевантни за процеса, а и искът е преждевременно предявен, тъй като ищецът-купувач все още не е собственик на вещта, което ще се случи едва при сбъдване на условието за заплащане на остатъка от продажната цена в двуседмичния срок от влизане на решението в сила.
Относно иска за намаляване цената на имота със стойността на избеното помещение въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е обявил за окончателен договора и в частта му досежно избеното помещение, което принадлежи към процесния апартамент, било е изградено, владението му е било предадено и не се установява твърдението на ищцата за липса на такава изба. Избата е изградена съобразно архитектурния проект като принадлежност към жилището, съставлява негова необходима част, не е самостоятелен обект на правото на собственост и титулярът на правото на собственост на жилището не може да се разпорежда с това помещение отделно от апартамента. Съществуваща евентуална опасност купувачът да не получи владението на избата не влияе на целостта на недвижимия имот. Когато купувачът стане собственик /след плащане изцяло цената по договора/ и при сбъдване на евентуални опасения биха били налице предпоставки за търсене на обезщетение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Доколкото поставените с изложението въпроси могат да се преценят като правни въпроси по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, не са налице специалните основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, на които касаторът се е позовал.
Въззивният съд по поставените от касатора правни въпроси във връзка с основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, така както това понятие е разяснено с т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Посоченото основание за допустимост не се обосновава с приложените към изложението съдебни решения на ВС и ВКС.
Не са налице и предпоставки за допускане на обжалването на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед разясненията с т. 4 от цитираното тълкувателно решение. Неустановена от касатора съдебна практика по посочените въпроси не обосновава основанието по т. 3. То е налице само в случаите, при които разглеждането на правния въпрос ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на правна норма съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването на правна норма при наличие на съответните предпоставки за това, при непълнота, неяснота или противоречиви разрешение в нормативен акт. Обосноваване на посочените изискване изложението не съдържа.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд-Шумен, постановено на 12.11.2012 г. по гр. д. № 569/2010 г. в обжалваната част по касационна жалба от Р. С. И., [населено място], [улица], ап. 16, приподписана от Ц. Й. К.-адвокат при Шуменска адвокатска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: