2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 11.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3351 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Енерго-Про продажби“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от Г. К., П. С. и Я. Д., чрез адв. Н. Г., против определение № 1989 от 4 юли 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 846/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело определение № 1689 от 5 юни 2019 г. в частта му относно разноските.
В частната жалба се оспорва решаващият извод на окръжния съд, че жалбоподателят не е сезирал своевременно съда с искане за присъждане на разноски за производството пред първата инстанция. Сочи се, че страната не е била длъжна да представи доказателствата за сторените разноски с отговора на исковата молба, с който е направила искане за присъждането им, а поради факта, че по делото не е било проведено открито съдебно заседание, не е имала друга възможност за представянето им.
В писмен отговор насрещната страна „Брадърс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], общ. Д., обл. В., представлявано от управителя Н. Ж., чрез адв. Ц. Д., излага доводи за неоснователност на частната жалба.
Производството по гр.д. № 19305/2018 г. по описа на районния съд в [населено място] е образувано по предявен от „Брадърс“ ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на „Енерго-Про продажби“ АД, че ищецът не дължи сумата от 5919,38 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на абоната стойност на електрическа енергия за периода 15.11.2016 г.–14.11.2017 г. за обект, намиращ се в [населено място], [улица], [община] чифлик, с абонатен № … и клиентски № …, за която сума е издадена фактура № … от 5.12.2018 г. С отговора на исковата молба ответното дружество прави възражение, че спорът не е подведомствен на съда поради наличие на сключено между страните арбитражно споразумение. Отводът за неподведомственост на спора е оставен без уважение от районния съд с определение № 3904 от 22 март 2019 г., което е обжалвано с частна жалба от ответника „Енерго-Про продажби“ АД. С определение № 1689 от 5 юни 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 846/2019 г., окръжния съд в [населено място] отменя първоинстанционното определение и прекратява производството по гр.д. № 19305/2018 г. по описа на районния съд в [населено място] поради неподведомственост на спора на общите съдилища. С въззивното определение дружеството ищец е осъдено да заплати на ответника „Енерго-Про продажби“ АД съдебно-деловодни разноски в размер на 252 лева. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът сезира окръжния съд с искане за изменение на определение № 1689 от 5 юни 2019 г. в частта му относно разноските, като в полза на „Енерго-Про продажби“ АД бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, съобразно представените към молбата доказателства за извършването им и списъка по чл. 80 ГПК.
За да постанови обжалваното в настоящото производство определение № 1989 от 4 юли 2019 г., окръжният в [населено място] приема, че молителят не е сезирал своевременно съда с искане за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, тъй като съобразно представения по в.ч.гр.д. № 846/2019 г. списък с разноски се претендират само разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 252 лева, сторени пред въззивната инстанция.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Веднъж направеното от страната в хода на съдебното производство искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски задължава съда да се произнесе по него, независимо коя поред инстанция е, и вида на акта, с който ще приключва делото. Същото задължение стои пред съда и при постановяване на определението за прекратяване на производството поради уважен отвод за неподведомственост на спора на общите съдилища поради наличие на валидна арбитражна клауза, независимо дали същото е постановено от първа или въззивна инстанция. В последния случай съдът трябва да съобрази сторените разноски и в двете инстанции. Право да получи такива, съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, е на ответника.
Според установената практика на ВКС (определение № 76 по ч.гр.д. № 4562/2018 г., III г.о., и определение № 451 по ч.гр.д. № 3735/2018 г., III г.о.), когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника (оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба), то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от него с допълнителна молба по чл. 248 ГПК след постановяване на определението за прекратяване, като към нея могат да бъдат представени и съответните доказателства за тяхното извършване.
В случая ответникът по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК „Енерго-Про продажби“ АД претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски по делото още с отговора на исковата молба, като същото искане се съдържа и в частната жалба срещу определение № 3904 от 22 март 2019 г., постановено по гр.д. № 19305/2018 г. по описа на районния съд в [населено място]. Предвид това, неправилно въззивният съд е приел, че настоящият жалбоподател не е сезирал своевременно съда с искане за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, доколкото няма изрично законово изискване за ново искане за разноски, когато въззивната инстанция прекрати производството по делото.
Въпреки че съдът е бил надлежно сезиран с претенция за присъждане на сторените от страната съдебно-деловодните разноски пред първата инстанция, тази претенция се явява неоснователна, доколкото доказателства за действителното им извършване не са били своевременно представени до провеждането на закритото съдебно заседание на въззивния съд на 5 юни 2019 г., в което е било постановено определението за прекратяване на производството, а основанието за прекратяването му не е била причина извън поведението на ответника. Освен това от представения с искането за изменение на определението на въззивния съд в частта за разноските за първата инстанция договор за правна защита и съдействие, сключен между молителя и адвокатско дружество от 21 януари 2019 г., с платежно нареждане за превода от 15.02.2019 г. – деня на депозиране на отговора по исковата молба, е явно, че разходът е бил извършен дори преди образуването на частното въззивно производство, но не е представен по суверенната преценка на молителя – частен жалбоподател в настоящото производство. Предвид това, като краен резултат определение № 1989 от 4 юли 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 846/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място], е правилно и следва да бъде потвърдено.
Не следва да се присъждат разноски в полза на „Брадърс“ ЕООД за настоящото производство, каквото искане е заявено в отговора на частната жалба, доколкото по жалби срещу определения, постановени в производства по чл. 248 ГПК, разноски не се дължат.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1989 от 4 юли 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 846/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: