О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 19.10. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 898 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Столична община против Решение № 2487 от 30.11.2017г. по в.т.д.№ 4192/2017г. на САС, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 7922/2016г. на СГС за отхвърляне на предявените от Столична община срещу София Крематориум”АД: главен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване нищожността на решение по т.9 от дневния ред на ОСА на „София крематориум”АД, проведено на 02.12.2013г. за намаляване възнаграждението на членовете на СД и на евентуалния иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на същото решение като незаконосъобразно поради нарушение на чл.233а, ал.4 във вр. с чл.224 ТЗ – липса на предложение за вземане на решение /неформулиране на проекторешение/ и липса на изготвени писмени материали.
С касационната жалба се подвържат основанията за неправилност поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. По отношение на установителния иск се поддържа, че съгласно разпоредбата на чл.244,ал.4 ТЗ, съвета на директорите определя възнаграждението на избрания между членовете му изпълнителен директор, а възнаграждението на останалите членове на съвета се определя от ОСА-чл.221,т.5 ТЗ. Касаторът счита, че ако законодателят искаше да предостави правото на ОСА да определя възнаграждението на изпълнителния директор, това щеше да бъде предвидено изрично или чрез препращане към устава. Поддържа се, че това правомощие, което съгласно ТЗ е в изключителната компетентност на СД, в случая е иззето от ОСА, а дори да се възприеме извода на САС, че не съществува пречка с устава да бъде предвидено правомощие на ОСА по определяне на възнаграждението на изпълнителния член на Съвета, то в устава на ответното дружество липсва разпоредба, предвиждаща промяна в законовоустановената компетентност на органите му. По отношение на конститутивния иск, заявен като евентуален се поддържат доводи за неправилност на извода на САС, че проекторешението „намалява възнаграждението на членовете на СД до предвидения в закона минимум” очертава неговия предмет и съдържа конкретно предложение за решение. Оспорва се и правилността на извода на САС по отношение на наведеното в исковата молба твърдение за незаконосъобразност на взетото решение поради непредставяне на писмени материали по този въпрос от дневния ред.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Може ли Общото събрание на акционерите в АД да взема решения по въпроси, които са от изричната компетентност на СД на дружеството, съгласно чл.221 ТЗ и в Устава на дружеството не е предвидено друго и по специално може ли да определя възнаграждението на членовете на СД на дружеството, на които е възложено управлението му. Поддържаната допълнителна предпоставка е т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС. Останалите цитирани от касатора актове не са практика по т.1 на чл.280 ГПК, а представляват практика на ВКС по отменения процесуален закон. Посочена е и допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК.
2/Необходимо ли е в посочения в поканата за свикване на ОСА проект за решение по въпроса за намаляване възнаграждението на членовете на СД на дружеството, да се посочи изрично какъв размер се предлага, както и да се представят писмени материали, обосноваващи предложението. Въведената допълнителна предпоставка е т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Поддържа се и основанието за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност като съображенията са аналогични на тези, изложени в касационната жалба като основание за неправилността по чл.281, т.3 ГПК.
В писмен отговор „София Крематориум”АД счита касационното производство за недопустимо като се позовава на разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1, предл.второ ГПК – исковете са неоценяеми. Излага и алтернативни съображения да неоснователност на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Неоснователен е доводът на ответника по касация за недопустимост на касационното обжалване. Разпоредбата, на която се позовава е неприложима.
Въззивната инстанция не е възприела довода в исковата молба за нищожност на приетото решение поради твърдяното изземване на компетентност на съвета на директорите от общото събрание. Посочила е, че действително разпоредбата на чл. 244, ал. 4, изр. първо ТЗ предвижда, че съветът на директорите определя възнаграждението на изпълнителните членове, избрани измежду неговите членове, а съгласно чл. 221, т. 5 ТЗ – в компетентността на общото събрание е включено определянето на възнаграждението на останалите членове на съвета. Мотивирала е, че цитираните разпоредби не могат да обосноват извод, че решението за определяне на възнаграждение на изпълнителните членове на СД може да се вземе само от този орган на дружеството, тъй като не съществува пречка с устава да бъде предвидено правомощието по определяне на това възнаграждение да бъде включено в компетентността на по-висшия по степен орган – ОС. Този извод е обоснован с качеството на общото събрание на акционерите на върховен орган на дружеството и на гарантираната от закона възможност с устава в компетентността на този орган да се включва и решаването на други въпроси извън предвидените в чл. 221, т. т. 1-10 ТЗ и закона /чл. 221, т. 11 ТЗ/. Съставът на САС не е споделил и доводът, че правомощието на съвета на директорите да определя възнаграждението на изпълнителните членове е закрепено в императивна правна норма, поради което е изключено изземването на тази компетентност от общото събрание. Анализирал е, че нормата на чл. 244, ал. 4 ТЗ не е императивна, тъй като не е установена в обществен интерес или в интерес на лица, които не участват в дружеството. Акцентирал е, че с чл. 32, т. 5 от устава на ответното дружество е предвидено, че ОС определя възнаграждението на членовете на съвета на директорите, от което е извел, че оспореното решение по т. 9 от дневния ред на общото събрание, проведено на 02.12.2013 г., не е опорочено. За пълнота на изложението е посочил, че твърдяният порок въобще не би могъл да се отнесе към частта от процесното решение за определяне на възнаграждението на членовете на съвета на директорите, на които не е възложено управлението.
По предявените евентуални конститутивни искове въззивната инстанция е приела за неоснователна поддържаната от ищеца теза за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушаване на нормите на чл. 223, ал. 4, т. 5 и чл. 223а, ал. 4 ТЗ при свикване на ОС – липса на конкретно предложение за решение по т. 9 от дневния ред. Обсъдила е, че изискването на закона е императивно с оглед необходимото очертаване на предварителна рамка на очакваните решения, но необходимата, според предмета на бъдещото решение степен на конкретизация, се извършва във всеки отделен случай като се е позовала на Решението по т. д. № 45/2013 г. на ВКС, І т.о. Обосновала е, че посоченото като проекторешение: „намалява възнаграждението на членовете на съвета на директорите на дружеството до предвидения в закона минимум“ от една страна очертава достатъчно конкретно предмета на решението като съществена в случая е посоката на промяната – намаляване на възнагражденията, а от друга – обезпечава свободата на предложенията. Изложени са съображения, че самото естество на разглеждания въпрос не предпоставя формулирането на конкретно проекторешение с посочване на точния размер, до който ще бъде намалено възнаграждението.
За неоснователен е прието и твърдяното основание за незаконосъобразност на решението по т. 9 – нарушаване на разпоредбата на чл. 224, ал. 1 ТЗ с оглед липса на писмени материали. Изложени са правни доводи, основани на практиката на ВКС, че правото на сведения, регламентирано в чл. 224 ТЗ, съдържа два компонента – от една страна задължения в определени хипотези дружеството да изготви писмени материали, свързани с дневния ред, и от друга – задължението му да предостави тези материали на акционерите при поискване; че дружеството е в нарушение, когато законът установява задължение за подготовка на писмени материали, както и когато същите са необходими за формиране на волята на акционера и за мотивирано упражняване на правото на глас, а такива не са изготвени; че безусловно необходимо е изготвянето на писмени материали: – когато специална законова разпоредба го изисква по определени въпроси /напр. чл. 224, ал. 2 ТЗ/; – когато се предлага решение за одобряване на актове, които се изготвят в писмен вид /годишен финансов отчет, годишен одиторски доклад/; – когато естеството на изготвените конкретни предложения за решения предпоставя предварително запознаване с данни и анализ на информация в писмен вид, освен ако, с оглед обема и съдържанието на тази информация, предоставянето й на самото общо събрание не би затруднило упражняване правото на глас на акционера. Прието е за установено, че по процесната точка от дневния ред не са изготвяни писмени материали, поради което възможното опорочаване на същото с оглед доводите на ищеца би могло да следва само от задължение за подготовка на такива. Изведено е, че в случая не е налице нито една от посочените хипотези, при които за дружеството съществува задължение за изготвяне на писмени материали във връзка с процесното решение; че самото естество на проекторешението /намаляване на възнаграждението на членовете на съвета на директорите/ и необосноваването му с конкретни факти, относими към дейността на членовете на съвета, не предпоставя задължителната подготовка на писмени материали, свързани с т. 9 от дневния ред.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос пряко следва от обстоятелството, че поставянето на въпроса е предпоставено от теза на касатора – изрично приета от САС за неоснователна – че Уставът на дружеството „не предвижда друго”. В мотивите на обжалвания акт еднозначно е констатирано, че с чл. 32, т. 5 от устава на ответното дружество е предвидено, че ОС определя възнаграждението на членовете на съвета на директорите. При формулирането на въпроса касаторът не държи сметка, че уставът не съдържа разпоредба, аналогична на тази, на чл.244,ал.4, изр.първо, предл.последно ТЗ, а единственият текст, уреждащ компетентността на органа, определящ възнаграждението на членовете на съвета на директорите е цитираният от САС. Правен въпрос към решаващите правни аргументи в обжалваното решение за приоритет на дадената в устава регламентация, поради това, че нормата на чл. 244, ал. 4 ТЗ не е императивна, не е поставен.
Поради обвързване на първия въпрос с възприемане на тезата на касатора, той не е правен, а хипотетичен, което пряко изключва възможността за допускане на факултативния касационен контрол за произнасяне по него. Поради това безпредметно е обсъждането на въведените допълнителни предпоставки.
Вторият въпрос също не е правен, а е по фактите. Паралелно с това, в обжалваното решение съставът на САС изрично се е позовал и е възпроизвел практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК по правния проблем за необходимостта от изготвяне на писмени материали при свикване и провеждане на общо събрание на АД и за хипотезите, в които изготвянето им е задължително за законосъобразното му провеждане. Несъгласието на касатора с обстойните съображения в обжалвания акт, че самото естество на проекторешението /намаляване на възнаграждението на членовете на съвета на директорите/ и необосноваването му с конкретни факти, относими към дейността на членовете на съвета, не предпоставя задължителната подготовка на писмени материали, свързани с т. 9 от дневния ред, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. В тази хипотеза също не е необходимо обсъждането на въведените допълнителни основания.
Неоснователно е и искането за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280,ал.2, предл. последно ГПК. Очевидната неправилност не е тъждествена на отменителното касационно основание по чл.281,т.3 ГПК както счита касаторът, нито е тъждествена на несъгласието на страната с фактическите и правни изводи на въззивния състав. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване следва пряко да явства от мотивите на обжалвания акт, да е очевидна при техния прочит, а не да предпоставя проверка и анализ на доказателствата и преценка, дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото.
Разноски за производството не се присъждат – насрещната страна не доказва и не претендира такива.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 2487 от 30.11.2017г. по в.т.д.№ 4192/2017г. на САС, ТО, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: