О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр. София, 20 юни 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трeто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни двехиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. дело № 1502 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Е. Г. Е. с адрес: [населено място], обл. Р., [улица], чрез пълномощника си адвокат Д. С., против въззивно определение № 12 от 08.01.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 946/2013 г. по описа на Окръжен съд-Добрич, Гражданско отделение.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 468 от 27.11.2013 г., постановено по гр. д. № 1194/2010 г. по описа на Районен съд-Добрич в частта, с която е прекратено производството по делото по иск с правно основание чл. 70 ЗН и евентуалносъединени искове по чл. 30, ал. 3 ЗС предявени от Е. Г. Е. против съделителките П. Р. Й. от [населено място] и Д. Г. Е. от [населено място].
С частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради противоречие с процесуалните правила и необоснованост и се иска неговата отмяна.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с посочени шест правни въпроси. Повдигнатите от касатора въпроси следва да бъдат уточнени от настоящата инстанция и разгледани в три групи с оглед на повтаряемост и взаимно допълване.
Първата група формулирани от касатора въпроси касаят допустимостта на претенции по сметки с правно основание чл. 70 ЗН, предявени в делбено производство в хипотеза на смесена съсобственост.
Според касатора те са решени в противоречие с ППлВС № 7/28.11.1973 г., ТР № 119/03.12.1962 г., ВС, ОСГК и ТР № 28/11.04.1970 г. по гр. д. № 4/1970 г., ВС, ОСГК и ППлВС № 1/28.05.1979 г., решавани са противоречиво от съдилищата /Опр. № 362 от 04.06.2013 г. по гр. д. № 2119/2013 г. ВКС, III г.о.; Опр. № 486 от 08.10.2012 г. по ч. гр. д. № 437/2012г. ВКС, I г.о./ и са от значение на точното прилагане на закона и развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК/.
Втората група обхваща формулирани от касатора въпроси относно възможността във втората фаза на делбеното производство да бъдат заявени претенции по сметки във връзка с получени доходи при ползване и разпореждане с наследсвени вещи от част от съделителите след откриване на наследството, при положение, че тези вещи са отчуждени преди завеждането на иска за делба /в случая, животни: стадо едър рогат добитък, приплоди и добиви на мляко/ и каква е правната квалификация на тези претенции.
Тези въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Третата група касае въпроса: Налице ли е нарушение на диспозитивното начало в процеса, след като съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане с иска за делба посочените по–горе претенции по сметки, с което не се ли препятства възможността в едно производство да се решат всички спорове между съделителите, свързани с облигационни притезания.
Тези въпроси според касатора са решавани противоречиво от съдилищата /Опр. № 503 от 24.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4558/2013 г. ВКС, IV г.о.; Р. № 146 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 1725/2013 г. ВКС, II г.о.; Р. № 2015 от 29.07.2071 г. по гр. д. № 514/1971 г. ВС, I г.о./ и са от значение на точното прилагане на закона и развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК/.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е посочил, че първата фаза на делбата в конкретния случай е приключила с влязло в сила съдебно решение, с което са допуснати до съдебна делба множество недвижими имоти, съсобствеността върху които е със смесен произход и правата на съделителите по отношение на тях произтичат от различни юридически факти, а не само от наследяване от общ наследодател, както и че това е пречка за приемане и разглеждане в настоящото производство на предявения иск с правно основание чл. 70 ЗН. Разпоредбата на чл. 70 ЗН предпоставя делба на наследство в чист вид и цели уреждане на имуществени облигационни отношения между сънаследници по повод наследствено имущество. При смесена по произход съсобственост посочената разпоредба е неприложима. Претенциите по сметки във втората фаза на делбата са допустими в рамките на делбеното производство, само ако имат за предмет уреждане на имуществени отношения между страните по повод управление, стопанисване и използване на конкретно съсобствено имущество, което е предмет на делбата. В конкретния случай предявените от съделителя Е. Г. Е. иск по чл. 70 ЗН и евентуални искове по чл. 30, ал. 3 ЗС нямат връзка с допуснатите до делба имоти, поради което не са допустими в рамките на настоящото производство.
Поставените от касатора правни въпроси са от значение за изхода на делото и са обусловили изводите на въззивния съд, поради което общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК е изпълнено от касатора.
Не са налице обаче, специалните основания за допустимост на обжалването по т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Посочената и приложена от касатора съдебна практика е неотносима към въпроса за допустимостта на претенциите по сметки с правно основание чл. 70 ЗН в делбеното производство в хипотезите на смесена съсобственост и не предпоставя наличието на хипотезите на т. 1 и на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на посочената разпоредба. Липсва непълнота и неяснота на материалния закон, както и противоречива практика по въпроса за привнасянето. И. на привнасянето не намира приложение в случаите на смесена съсобственост и това следва от граматическото и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 70 ЗН.
Цитираната разпоредба касае уреждане на сметки между сънаследници във връзка с допуснатите до делба имоти. Доколкото в случая стадото едър рогат добитък не е предмет на иска за делба, втората група въпроси са изцяло неотносими към изхода по конкретното дело и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По третата група въпроси, касаещи нарушаване на диспозитивното начало в процеса и правото на защита на страните в делбеното производство във връзка с уреждане на всички заявени претенции по сметки помежду им в едно и също производство също не са налице твърдяните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Претенциите по сметки представляват обективно съединени осъдителни искове, свързани с отношения между съсобственици, но по повод управлението, стопанисването и използването на съсобствено имущество, което е предмет на делбата. По този въпрос практиката на съдилищата е постоянна и непротиворечива. В този смисъл е и приложената от касатора съдебна практика, въпреки че обхваща различни хипотези, свързани с допустимостта на разглеждане на претенции по сметки в производството за съдебна делба.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 12 от 08.01.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 946/2013 г. по описа на Окръжен съд- Добрич, Гражданско отделение по частна жалба от Е. Г. Е. с адрес: [населено място], обл. Р., [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: