8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
гр. София,22.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдията Иво Д. ч.т.д. № 366 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по подадена от адв. М. Н. от Пловдивска адвокатска колегия, в качеството му на процесуален представител на шест физически лица, частна касационна жалба срещу определение № 1960, постановено на 31. 07. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Десети състав по ч.гр.д. № 2971 по описа на съда за 2014 г. в неговата цялост. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 6530, постановено на 20. 05. 2014 г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-12 състав по т.д. № 568 по описа на съда за 2014 г. в частта му, с която е върната исковата молба на частните жалбоподатели вх. № 1455/08. 01. 2014 г. по отношение на предявения от тях осъдителен иск за връщане на 296800 т. баритен концентрат в масата на несъстоятелността на [фирма] – в несъстоятелност, и е оставена без разглеждане, като недопустима въззивната частна жалба на същите, срещу първоинстанционното определение на СГС в частта му, с която е оставена без движение, на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, исковата им молба в частта по иск с правно основание чл. 717з, ал. 4, вр. с чл. 717г от ТЗ, и е прекратено частното въззивно производство в тази му част .
В частната жалба и в приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, по препращане от чл. 278, ал. 4 от ГПК се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и основания за допускане на касационно обжалване на същото. Противната страна не взема становище по жалбата. Частната касационна жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима.
В частта й срещу въззивното определение в неговата част, с която е оставена без разглеждане въззивната частна жалба на жалбоподателите срещу първоинстанционното определение на СГС в частта му, с която първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба с указания, частната касационна жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, е такава по чл. 274, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК и по отношение на същата нито са приложими изискванията, нито се дължи преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В тази й част частната касационна жалба е неоснователна, а в частта му, с която е оставена без разглеждане въззивната частна жалба срещу първоинстанционното определение в неговата част, с която е оставена без движение исковата молба на жалбоподателите, с указания, и въззивният съд е прекратил частното въззивно производство, обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Според изричната разпоредба на чл. 274, ал. 1 от ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. По отношение на първоинстанционното определение в неговата част, с която исковата молба е оставена без движение и са дадени указания на ищците, не е налице която и да било от двете, законоустановени хипотези, обосноваващи обжалваемост на определението в тази му част. Оставянето на исковата молба без движение не прегражда по-нататъшния ход на делото, поради което и не подлежи на самостоятелно обжалване на това основание (чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК), а защитата срещу същото се осъществява в рамките на обжалването на същото законово основание, но на евентуалното, последващо разпореждане на съда за връщане на исковата молба в случаите, в които съдът счете, че указанията му не са изпълнени. Изрична обжалваемост на първоинстанционното определението в частта му за оставяне на исковата молба без движение, не е и предвидена в закона, поради което и в частта му, с която е приел частната жалба срещу първоинстанционното определение в тази й част за недопустима, и е прекратил частното въззивно производство в същата негова част, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
В останалата й част – срещу въззивното определение в неговата част, с която е потвърдено първоинстанционното такова за частично връщане на исковата молба на жалбоподателите, частната касационна жалба е такава с правно основание чл. 274, ал. 3 от ГПК. По въпроса за допускането, в конкретния процесен случай, на касационно обжалване на въззивното определение в тази му част, съобразно изложените в частната касационна жалба оплаквания за неговата незаконосъобразност и в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, основания за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, намира следното: За да потвърди първоинстанционното определение в частта му, с която е върната исковата молба на жалбоподателите в частта й досежно предявения от жалбоподателите осъдителен иск, въззивният съд, като повтаря мотивите на първоинстанционния такъв, е приел в решаващите си мотиви, които са относими към тази част от обжалваното въззивно определение, че посочените лица (явно ищците – бел. на съдията-докладчик в касационната инстанция) нямат правен интерес от предявяването на такъв иск, тъй като той съществува единствено в специалната хипотеза на чл. 649, ал. 2 от ТЗ – когато е в зависимост от някои от исковете, посочени в чл. 649, ал. 1 от ТЗ, която хипотеза не е налице по делото, както и че в случая ищците не притежават право да предявяват чужди права в процеса. В изложението си за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, без да формулират въобще правен въпрос (още по-малко такъв с ясна и точна формулировка) по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както е разяснен в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., общо и неконкретно заявени, само допълнителни селекционни критерии по т.т. 1 и 3 от ал. 1 на чл. 280, ГПК, както следва: Противоречие на обжалваното определение с определение № 796/22. 11. 2013 г. по ч.т.д. № 4094/2013 г. – допълнителен селекционен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и наличието на такъв критерий по т. 3 от същия законов текст, също само общо обоснован с необходимост от осъвременяване на съдебната практика по чл. 646, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 717г, ал. 2, вр. с чл. 717з, ал. 4 от ТЗ, както и (в допълнителна молба) – липса на практика на ВКС точно по такъв казус.
На първо място, както се посочи и по-горе в настоящите мотиви, както от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, така и от съдържанието на частната касационна жалба, въобще не може нито да се извлече, нито да се уточни и/или конкретизира от настоящия касационен състав, релевантен правен въпрос, като общ селекционен критерий за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, и в светлината на т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. При пълната липса на такъв, формулиран или поне годен за конкретизация и/или уточняване от страна на касационния съд правен въпрос, допускане на касационно обжалване следва да бъде отказано дори и само на това основание. На следващо място, оплакванията както в касационната жалба, така и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, са развити изцяло и само, не като такива срещу въззивното определение в частта му, която е предмет на тук разглежданата част от частната касационна жалба, като такава по чл. 274, ал. 3 от ГПК (за потвърждаване на първоинстанционното определение в неговата част, с която е върната исковата молба на жалбоподателите), но само като такива срещу въззивното определение в преграждащата производството му част – за частично оставяне без разглеждане на въззивната частна жалба и прекратяване на въззивното производство, в частта срещу първоинстанционното определение за оставяне на исковата молба без движение. В тази му част, срещу която са развити оплакванията на касаторите в частната им жалба, както и досежно която са изложените основания за допускане на касационно обжалване, въззивното определение е предмет на разгледаната по-горе в настоящите мотиви, част от частната касационна жалба, като такава по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Поради изложеното и видно от съдържанието, както на касационната жалба, така и на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, срещу определението в частта му – предмет на касационната частна жалба по чл. 274, ал. 3 от ГПК, не са изложени както оплаквания – касационни основания по чл. 281, по препращане от чл. 278, ал. 4 от ГПК, така и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК въобще, поради което и на собствено основание, такова обжалване, не следва да бъде допускано. За пълнота на изложението следва да се посочи, че са правно необосновани твърденията и за наличието по делото на заявените от касаторите, само допълнителни селекционни критерии по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 от ГПК. По отношение на релевираното противоречие на въззивното определение с цитираното и приложено определение на ВКС, твърдяният допълнителен критерий по т. 1 от ал. 1 на чл. 280 ГПК не е налице, доколкото същото определение не е сред вида съдебни актове, съставляващи задължителна съдебна практика, съобразно т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. По отношение на същото не може да се обоснове и допълнителен критерий по т. 2 от ал. 1 на чл. 280 ГПК, доколкото обжалваното въззивно определение и приложеното определение на касационната инстанция са постановени при различни, обуславящи правните изводи, респ. – отговорите на релевантните по двете дела правни въпроси, факти. В определението на ВКС е разгледан случай, в който искът е заведен от съдружник в несъстоятелното дружество и се атакува сделка, сключена от синдика, чрез пряко договаряне по реда на чл. 718 от ТЗ, докато в процесния случай кредитори на несъстоятелността атакуват възлагателно постановление по чл. 717з, ал. 1 от ТЗ, издадено като заключителен съдебен акт в приключила процедура по реда на чл. 717а и сл. от ТЗ. Не е налице и твърдяният допълнителен селекционен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ТЗ. От една страна, част от сочените законови разпоредби (чл. 646, ал. 1, т. 3 и чл. 649 от ТЗ) , осъвременяване на практиката по които, чрез тълкуване по настоящото дело се претендира, са въобще неприложими към процесното атакуване по исков ред на издадено по реда на чл. 717з, ал. 1 от ТЗ, съдебно постановление за възлагане. Същите са приложими само за извършени от длъжника, извън производството по осребряване на имуществото, сделки и действия с имуществени права и/или обекти от масата на несъстоятелността, и нямат нищо общо с разглеждания, процесен случай. От друга страна, по делото не е налице и която и да било от предпоставките за допускане на касационно обжалване, законоустановени в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, така както същите са разяснени с т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., а липсата на практика на ВКС точно по такъв казус, също не съставлява такава предпоставка.
С оглед изложеното и доколкото в конкретния процесен случай по делото не се установява да са налице, както общият, така и допълнителните селекционни критерии за допускане на касационно обжалване, то и такова обжалване на въззивното определение в частта му, атакувана с частната касационна жалба по чл. 274, ал. 3 от ГПК, не следва да бъде допускано.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1960, постановено на 31. 07. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Десети състав по ч.гр.д. № 2971 по описа на съда за 2014 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане, като недопустима, частната въззивна жалба на В. Т., Д. К., Л. П., С. П., С. С. и Д. З., всички чрез адв. Н. от ПАК, срещу определение № 6530, постановено на 20. 05. 2014 г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-12 състав по т.д. № 568 по описа на съда за 2014 г. в неговата част, с която е оставена без движение, на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, исковата молба на частните жалбоподатели, в частта й по иска с правно основание чл. 717з, ал. 4, вр. с чл. 717г от ТЗ, и е прекратено частното въззивно производство в тази му част.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1960, постановено на 31. 07. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Десети състав по ч.гр.д. № 2971 по описа на съда за 2014 г. в частта му, с която е потвърдено определение № 6530, постановено на 20. 05. 2014 г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-12 състав по т.д. № 568 по описа на съда за 2014 г. в неговата част, с която е върната исковата молба на В. Т., Д. К., Л. П., С. П., С. С. и Д. З., всички чрез адв. Н. от ПАК, по отношение на предявения от тях осъдителен иск за връщане на 296800 т. баритен концентрат в масата на несъстоятелността на [фирма] – в несъстоятелност.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: