О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр.София, 27.03.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА райчева
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N7582 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.06.2013г. по гр.д.№206/2013г., с което ОС Смолян са уважени частично искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят – ,,Г.-З.’’ АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Третото лице помагач ,,З А.’’, чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че са налице сочените основания от жалбоподателя за допускане на касационно обжалване.
Ответниците С. Д. С., С. С. С. и Т. С. С., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил [фирма] да заплати на С. Д. сумата 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й, настъпила в резултат трудова злополука на основание чл.200 КТ, ведно с лихва от 26.01.2012г., като е отхвърлил предявения иск до пълния му размер от 80 000 лева. Със същото решение съдът е осъдил [фирма] да заплати на С. С. и Т. С. сумата от по 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им, настъпила в резултат трудова злополука на основание чл.200 КТ, ведно с лихва от 26.01.2012г, като е отхвърлил исковете им до пълните им размери от 90 000 лева.
Съдът е приел за установено, че е станала трудова злополука на 26.01.2012 год./удостоверена с декларация за трудова злополука вх.№ 395/2.02.2012 год. по чл.55 ал.1 от КСО/ в участък „М..“ [населено място] река, в работното време на първа смяна, при допуснати множество нарушения на правилата за безопасност на труда от страна на работодателя.
Съдът е приел, че нарушението допуснато от пострадалия С., който не си е бил сложил обезопасителен колан, а се вързал с обезопасителното въже, като го увил два пъти около кръста си и го вързал, не може да се квалифицира като груба небрежност, за да се приеме, че са налице предпоставки за намаляване онговорността на работодателя.
Прието е, че при приложение на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД обезщетениеза неимуществените вреди за съпругата следва да е в размер на 50 000 лева и за децата по 60 000 лева, които са справедлив евивалент на претърпяните болки и стрдания от наследниците на пострадалия. Съдът е съобразил както младата възраст на починалия – 43 години, така и млдата възраст на съпругата 42 години, обстоятелството, че семейството изцяло е лишено от материалната и морална пдкрепа на техния наследдател и това, че в бъдеще няма да разчитат на неговата помощ и подкрепа.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят- работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: относно критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД и за предпоставките, при които следва да се приеме, че е налице „груба небражност” от страна на пострадалия. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на ПМС№4/1968г. на ВС, решение от 17.03.2010г. по гр.д.№211/2009г. ІІ т.о. на ВКС- за правните последици от силата на присъдено нещо по отношение на предявени искове в гражданското производство, при идентичността им с такива в наказателното, решение по гр.д.№1028/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че отговорност на работодателя по чл.200 КТ може да се търси и при настъпила неработоспособност под 50%, решение от 10.05.2010г. по гр.д.№1295/2010г.,ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът следва да обсъди всички релевантни доказателства и определение по чл.288 ГПК, което не може да се вземе предвид при преценката за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите посочени от жалбоподателя, на сочените от него основания. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: от 27.02.2012г. по гр.д.№673/2011г., ІV г.о. на ВКС и от 29.04.2011г. по гр.д.№635/2010г. , ІІ т.о. на ВКС. В същата се приема, че съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Посочва се, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Приема се, че груба небрежност при трудова злополука е налице когато пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати, както и че същата е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият участвува в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване. В случая съдът е постановил решението си при съобразяване с практиката на ВКС, която не е неправилна, за да се налага нейната промяна чрез допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3, вр. с чл.38, ал.2 ЗА жалбоподателят следва да заплати на процесуалния представител на ответниците- адв. Д. Д. Н.- АК Л. разноски в размер на 4282 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 13.06.2013г. по гр.д.№206/2013г.на ОС Смолян.
ОСЪЖДА ,,Г.-З.’’ АД да заплати на адв. Д. Д. Н.- АК Л. разноски в размер на 4282 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: