О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№441
София, 29.10.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 1650 от 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Р. Н., като назначен процесуален представител на Н. К. К., срещу въззивно решение № 1223, постановено на 15.10.2018 г. по в. гр. д. № 1355/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 05.04.2018 г. по гр. д. № 733/2017 г. на Карловския районен съд, в частта за допускане извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: апартамент № *, на четвърти етаж в жилищна сграда блок № *, вх.*, със застроена площ * кв. м., построен върху държавна земя в [населено място], кв.140 по плана на населеното място, заедно с прилежащите му таванско помещение № *, с площ 6,90 кв. м., избено помещение № *, с площ 3,61 кв. м. и припадащите му се 1,187 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта, при квоти: 1/2 ид. ч. за ищеца И. Х. Б. и 1/2 ид. ч. за ответницата Н. К. К., както и в частта, с която на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № *, т.*, н. д. № */* г., с който същата е призната за собственик по силата на давностно владение на 1/2 ид. ч. от делбения имот.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. не следва ли да намери приложение презумпцията на чл.69 ЗС, когато се установи, че един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическата власт върху вещта на основание, което изключва владението на другия; 2. може ли извънсъдебното споразумение за делба на съсобствени вещи да се счита за начален момент на упражняваната фактическа власт; 3. спазено ли е правилото на чл.154 ГПК за установяване на подлежащите на доказване факти с приетите от съда доказателства; 4. при формиране на вътрешното убеждение на съда не трябва ли да се отчита действителното фактическо положение и да се осигури установяването на обективната истина. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационна жалба И. Х. Б. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Производството е образувано по иск за делба на съсобствен недвижим имот, предявен от И. Х. Б. срещу Н. К. К.. В исковата молба са изложени твърдения, че имотът е представлявал съпружеска имуществена общност, прекратена през 1996 г. с развод между страните. На основание чл.341, ал.2 ГПК в делбената маса по искане на ответницата е включен и лек автомобил марка „Москвич“, по отношение на който решението за допускане на делба е влязло в сила.
В отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска с твърдението, че се легитимира като индивидуален собственик на делбения имот, като е придобила притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от него на основание придобивна давност, чрез упражнявано владение, установено през месец януари 1997 г. Правото й на собственост върху тази идеална част е било удостоверено с нотариален акт № 52/09.02.2017 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка.
По делото е установено, че процесният апартамент е придобит от страните по време на брака им по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти. Бракът между тях е бил прекратен с влязло в сила на 27.01.1997 г. решение по гр. д. № 572/1996 г. на Карловския районен съд. Делбеният имот, представляващ семейно жилище, е предоставен за ползване на съпругата и родените от брака деца.
От събраните гласни доказателства /включително и от показанията на свидетелите, ангажирани от ответницата, както и на разпитаните в нотариалното производство/ е видно, че тя е поддържала апартамента, правила е ремонти в него, както и че ищецът не го е посещавал. Той не е имал намерение „жилището да остане“ за нея /св. А./, включително и когато се е преместил в друго населено място /продължавал е да се интересува от него, както и да си плаща данъците/. В показанията на нито един свидетел не се възпроизвежда факта за извършването на неформална делба между страните.
При тези факти, въззивният съд е приел, че са налице предпоставки за допускане на делбата на процесния имот при равни квоти. За недоказано е прието възражението на жалбоподателката за придобиване собствеността върху 1/2 ид. ч. от имота въз основа на давностно владение, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че е налице манифестиране на намерението за своене по отношение на ищеца. Изложени са и доводи, че в постигнатото между страните споразумение по чл.100 СК /отм./, одобрено при развода, не е постигнато съгласие за разпределение на делбените вещи.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като съображенията за това са следните:
Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените като първи и втори материалноправни въпроси, които са обосновани с твърдението в касационната жалба, че при прекратяване на брака между страните е било постигнато извънсъдебно споразумение процесният апартамент да остане в собственост на ответницата, а лекият автомобил – на ищеца. С ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе си. Посочено е и това, че в отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което фактическата власт е установена първоначално, признава такава и на останалите съсобственици. Затова съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност. Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. Действително, когато единият съсобственик е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на другия, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. По делото обаче не се установява да е била налице уговорка между страните владението върху процесния имот да бъде предадено на Н. К., за да се приеме, че тя е започнала да упражнява самостоятелна фактическа власт върху него с намерение за придобиване на собствеността, както и че не е трябвало да демонстрира промяна в намерението, с което упражнява владението. Не е налице поддържаното противоречие с цитираното по-горе тълкувателно решение, доколкото въззивният съд е изследвал дали в случая съществуват всички признаци на владението като фактическо състояние и въз основа на събраните доказателства по делото е приел, че жалбоподателката не е обективирала спрямо другия съсобственик, че владее неговите идеални части за себе си. Обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно във всеки отделен случай. Това разрешение важи и когато основанието за упражняване на фактическата власт е предоставяне ползването на семейното жилище след прекратяване на брака. В този случай съпругът, който живее в семейното жилище на посоченото правно основание, също следва да демонстрира явно и категорично по отношение на бившия си съпруг, че променя намерението си и започва да владее за себе си. В цитирания смисъл е решение № 74/24.06.2015 г. по гр. д. № 6277/2014 г. на ВКС, първо г. о.
Формулираните като трети и четвърти процесуалноправни въпроси също не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Изводите на съда са направени след анализиране на всички събрани писмени и гласни доказателства, като за действително следва да се счита именно установеното въз основа на тях фактическо положение /съдът е длъжен да приеме, че недоказаните факти не са се осъществили/.
Поставените въпроси не могат да обусловят достъп до касационен контрол и на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по същите е формирана трайна съдебна практика, съобразена и от въззивния съд. Настоящият състав счита, че не са налице предпоставки за осъвременяване на тази съдебна практика.
В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалба не е заявил претенция за разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1223, постановено на 15.10.2018 г. по в. гр. д. № 1355/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: