О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София 03.04.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1309 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. ц. з. о. з. и а. [населено място] срещу решение от 18.05.12г., постановено по в.гр.дело № 1406/12г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 3.11.11г.по гр.дело № 7019/11г.на СРС,55 състав. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от Л. А. А..
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Не е приложена практика на ВКС.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба чрез адв. В. Х. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 2 от 6.01.11г.на директора на НЦООЗ,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Л. А. А. от длъжността „ръководител деловодство” в отд.”Административно-стопански”на основание чл.328 ал.1т.5 КТ,е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че в уволнителната заповед не са посочени конкретните качества на ищцата,които не притежава за ефективно изпълнение на възложената работа,а съдържащите се в нея обстоятелства /системно неспазване на определеното работно време,натрупани закъснения и неотработени часове и нарушение на Правилника за вътрешния трудов ред/ представляват неизпълнение на трудовите функции,което може да обоснове дисциплинарно наказание,но не и основанието по чл.328 ал.1 т.5 КТ.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая на поставените от касатора въпроси се свеждат до разграничаване на основанията за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата по чл.328 ал.1 т.5 КТ и дисциплинарното наказание за нарушаване на трудовата дисциплина.На тях е отговорено с решение № 306 от 18.05.10г.по гр.дело № 1730/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че основната разлика между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,ал.1,т.5 КТ поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и дисциплинарното уволнение по чл. 190 КТ като най- тежко дисциплинарно наказание, се изразява в това, че първото основание е безвиновно . Става въпрос за обективна липса на качества , която може да се дължи на недостатъчна образованост / но не и на липса на необходимото образование, което е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ /, опит или природни дадености – като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за работа с хора или клиенти за определени професии.Липсата на качества трябва да отразява трайно състояние на работника или служителя. В резултат на тази липса работникът или служителят не изпълнява или изпълнява лошо, неточно частично своите трудови задължения. Дисциплинарното уволнение представлява най- тежкото дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение , което представлява тежко виновно неизпълнение на трудовите задължения. От обективна страна и при двете основания за прекратяване на трудовото правоотношение може да става въпрос за неизпълнение на трудови задължения. Разликата е в субективното отношение на работника или служителя към това неизпълнение. В първия случай работникът или служителят не желае постигане на неудовлетворителен трудов резултат, но поради това , че същият не притежава необходимите качества, този отрицателен резултат е налице.При дисциплинарното нарушение, като основание за дисциплинарно уволнение, работникът може да има съответните качества, но отрицателния или неудовлетворителен резултат е последица на умисъл или небрежност.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По поставените въпроси има задължителна практика на ВКС,поради което няма непълнота или неяснота в закона за да се нуждае от тълкуване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 18.05.12г., постановено по в.гр.дело № 1406/12г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.