О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр. София 31.07.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1119 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците С. Н. Н. и К. Н. С., чрез адв. Д. К. против решение от № 986/20.07.2011 г. по в.гр.дело № 2133/2010 г. на Варненския окръжен съд както следва: в частта, с която е обезсилено решение № 119/09.08.2010 г. по гр.дело № 309/2006 г. на Провадийски районен съд в частта, в която е отхвърлен иск на С. Н. Н. и К. Н. С. срещу А. П. Н. на осн.чл.21,ал.1 СК и в частта за присъдената държавна такса в размер на 40 лв. и е отменено решението на районния съд в частта, в която е възстановена запазената част на ищците, чрез намаляване на извършения със саморъчно завещание завет на А. П. Н.. Вместо отменената част е възстановена запазената част на С. Н. Н. от наследството на Н. С. Н., починал на 31.05.2004 г., чрез намаляване с 350/6750 ид.части на извършения от Н. Н. завет на А. П. Н. със саморъчно завещание, вписано в СВ под № 9/07.06.2004 г. – ? ид.част от апартамент № 32, [населено място], със застроена площ 70.75 кв.м. Възстановена е запазената част на К. С. Н. от наследството на Н. С. Н., поч.на 31.05.2004 г.,чрез намаляване с 350/6750 ид.части на извършения от Н. Н. завет на А. П. Н. със саморъчно завещание. Обжалвано е въззивното решение в частта, с която е отменено решението на районния съд в частта за квотите, при които е допусната делба на апартамента и вместо него е допусната да се извърши делба на апартамент № 32 със застроена площ от 70.75 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] между съсобствениците при квоти – по 700/ 13 500 ид.части за С. Н. Н. и К. Н. С. и 12 100/13 500 ид.части за А. П. Н..
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон, небоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси: 1.след като делото е разгледано по реда на отменения ГПК защо не са допуснати нови двама свидетели във втора инстанция, въпреки своевременното искане, изразено във въззивната жалба, че недопускането и на редица други доказателства от рода на – задаване на въпроси към страната, изискване на документи, които се намират в нея, както и неприемане на редица писмени доказателства, имащи пряка връзка с предмета на делото е съществен пропуск и нарушение на съдопроизводствените правила, че произнасянето на съда по въпросите за допускане на поисканите доказателства е особено съществен за делото, доколкото е обусловил решаващите му изводи, решен в противоречие с т.6 от ТР № 1/04.01.2001 г., 2. че решаващият състав не е уважил направените доказателствени искания и е отказал събирането на посочените доказателства, при което е постановил неправилно решение, при неизяснени факти по делото, т.е. налице е решение, постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1714/30.10.2002 г. на ВКС по гр.дело № 2038/2001 г. IV г.о., 3. съдът неправилно възприел релевантните за спора факти, а оттам това довело до неправилно прилагане на закона, че решението противоречи на практиката на ВКС изразена в решения – решение № 38/11.04.2007 г. по т.дело № 791/2006 г. на ВКС II т.о., Решение № 394/22.02.22005 г. по гр.дело № 2760/2003 г. на ВКС IV г.о. Решение № 2236/08.07.1982 г. по гр.дело № 1798//1982 г. на ВС II г.о., 4. съдът не е преценил събраните доказателства за изплащане на сумата 21 086.60 лв. от наследодателя, както и реалната сума, на която е закупен апартамента през 1986 г. за 13 826 лв., решен в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 625/05.07.2002 г. по гр. дело 230/2002 г. на ВКС II г.о., 5. жалбоподателите считат, че основание за допускане на касационно обжалване е наличието на нарушение на основните начала на правото, че е нарушен принципът за дирене на обективната истина, както и принципът за равенството на страните, че съдът не допуснал редица доказателства, без които според жалбоподателите делото не е изяснено. Не били приети безбройни писмени доказателства, представени от жалбоподателите, други не били кредитирани, за разлика от доказателствата на ответниците – особено на гласните такива на които е дадена по-голяма тежест.
В писмен отговор ответницата по жалбата А. П. Н., чрез адв.М. П. В. и адв. В. В. са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Подадена е частна жалба от С. Н. Н. срещу определение от 30.05.2011 г. по в.гр.дело № 2133/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е осъдена да заплати допълнителна държавна такса в размер на 100 лв. на осн.чл.65,ал.1 ГПК/отм./. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска отмяна на същото.
Ответницата по частната жалба А. П. Н., чрез адв. М. В. и адв. В. В. в писмен отговор е изразила становище за недопустимост на частната жалба, съответно за неоснователност.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
С въззивното решение е прието, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с пр-осн.чл.21,ал.1 СК/отм./, вр.чл.19,ал.3 СК/отм./ за пълна трансформация на лични средства на наследодателя на ищците Н. Н. в придобиване на делбения апартамент, с какъвто иск съдът не е сезиран. С оглед на това е прието, че в тази част решението на районния съд е недопустима и въззивният съд го е обезсилил.
От фактическа страна съдът е приел, че страните по делото са наследници по закон на Н. С. Н., починал на 31.05.2004 г. – ищците деца, а ответницата съпруга от последващ брак. Прието е, че наследодателят Н. Н. и ответницата по жалбата А. Н. сключили граждански брак на 19.03.1982 г., който е прекратен със смъртта на съпруга през 2004 г.
С договор № */06.03.1986 г. за покупко продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 З. Н. Н. и А. Н. закупили апартамент № 32 в [жилищен адрес] на 8-ми етаж в[жк]на [населено място] за сумата 13 826 лв. За този имот съдът е приел, че като придобит през време на брака е в резултат на съвместен принос и е семейна имуществена общност.
Прието е, че апартамента е закупен със средства на двамата съпрузи. Изводът съдът е направил, като са обсъдени показанията на разпитаните по делото свидетели, съответно отчетено е обстоятелството, че липсва писмен документ, удостоверяващ произхода на средствата за закупуване на имота и е обсъдено заключението на вещото лице по назначената СТЕ. Според последната наследодателят е изразходвал средства за извършени ремонтни работи в застроен имот в [населено място] – нов покрив, външна мазилка, чамова облицовка, В и К инсталация, баня и тоалет. Според съда дори и да са останали свободни средства същите са изразходвани в придобиване на апартамента, за което са вложени средства и от ответницата по жалбата. С оглед на това е прието, че не е оборена презумпцията за съвместен принос, установена в чл.19,ал.3 СК/отм./.
Въззивният съд е приел, че наследодателят е придобил още два недвижими имота в [населено място], [община], В. област на основание извършени дарения с нот. акт № */93 г. и № */1993 г. от бащата на общия наследодател С. Н. и на основание наследяване от майката К. Р.. Тези имоти съдът е приел, че следва да се допуснат до делба между страните по делото при равни квоти от съсобствеността.
Прието е, че следва да се допуснат до делба между страните по делото и движимите вещи – лек автомобил ВАЗ с рег. № * и туристическо ремарке за лек автомобил при делбени части – 4/6 ид.части за съпругата и по 1/6 ид.част за всеки от жалбоподателите.
Въззивният съд е приел, че със саморъчно завещание от 08.04.2003 г. наследодателят Н. Н. завещал на съпругата си А. П. Н. своята част от апартамента. Прието е, че същото е съставено в съответствие с изискванията на чл.25 ЗН – саморъчно е изписано, датирано и подписано е, поради което е валидно.
Относно възражението за нищожност на завещанието, поради нищожност на нотариалното действие по чл.471, ал.1 ГПК/отм./ съдът е приел, че е установена родствена връзка между нотариуса, приел за съхранение саморъчното завещание и съпругата на наследодателя А. Н. от трета съребрена степен. Прието е, че извършените нотариални действия по приемане, съхранение и обявяване на саморъчното завещание не накърняват валидността на завещанието при хипотеза наличие на родствена връзка между наследодателя и нотариуса.
Прието е също, че завещателят Н. Н. не попада в кръга на лицата, обхванати от разпоредбата на чл. 471, ал.1 ГПК/отм./ – не е роднина по възходяща или низходяща линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до първа степен, не е лице, спрямо което нотариусът е настойник, осиновител или осиновен.
Въззивният съд е приел, че след прекратяване на СИО със смъртта на Н. Н. А. Н. е придобила 1/2 ид.част от придобитото през време на брака имущество – апартамент и движими вещи, а като наследник е придобила и съответна идеална част от имуществото на Н. Н.. Възоснова на завета А. Н. е придобила собствената на Н. ? ид.част от апартамента, тъй като завещанието е валидно.
По предявения иск за възстановяване на накърнена запазена част на жалбоподателите съдът е приел, че следва да се определи разполагаемата част и запазената част на наследниците по чл.31 ЗН. Прието е, че следва да се образува една маса от имотите на наследодателя към момента на смъртта му и от стойността им следва да се извадят задълженията и увеличенията на наследството по чл.12,ал.2 ЗН и към получената сума да се прибавят даренията, с изключение на обичайните такива според тяхното положение в момента на подаряване и според стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване за движимите.
Съдът е приел, че към момента на откриване на наследството на Н. Н. – 31.05.2004 г. в наследствената маса са включени притежаваните от последния както следва – ? ид.част от апартамента, два недвижими имота в [населено място], ? ид.част от движимите вещи – автомобил и товарно ремарке с обща стойност 23 337 лв.
Прието е, че на осн.чл.12,ал.2 ЗН следва от наследствената маса да се приспаднат 541.50 лв., с които ответницата по жалбата А. Н. е помогнала да се увеличи стойността на наследството. Чистата сума от наследството на Н. Н. според съда е в размер на 22 795.50 лв.
Като е взел предвид разпоредбите на чл.29,ал.3 ЗН – останали наследници съпруг и две деца съдът е приел, че разполагаемата част при две деца е ? ид.част. Жалбоподателите-ищци имат 2/4 ид.части от наследството на стойност 11 397.75 лв. Съдът е изключил завета на апартамента и останалото наследство е на стойност 16 045.50 лв.
Съдът е съпоставил стойността на полученото от ищците имущество 10697 лв. и е приел, че останалата част от наследството възлиза на 700 лв./11 397.75 лв. – 10 697 лв./, с която е накърнена запазената част на ищците от наследството на баща им. За всеки от ищците-жалбоподатели е прието, че накърнената запазена част от наследството на Н. Н. е в размер на 350/6750 ид.части от стойността на завещания имот.
Съдът е приел, че е неприложима хипотезата на чл.36,ал.2 ЗН – заветникът не може да задържи целия апартамент, тъй като стойността му надвишава разполагаемата част и неговата запазена част взети заедно.
Прието е, че жалбоподателите-ищци имат право на възстановяване на запазената им част, чрез намаляване на завещателното разпореждане – завета с придобития по време на брака апартамент както следва – С. Н. – 350/6 750 ид.части, К. Н. 350/6750 ид.части от разполагаемата част на наследодателя.
С оглед на това съдът е направил извода, че частите на съделителите върху апартамента са – за С. Н. и К. Н. по 700/13 500 ид.части, а за А. Н. 12 100/13 500 ид.части, образувани от стойността на собствената й 1/2 ид.част от имота след прекратяване на СИО и получената по завещание от съпруга й.
При тези съображения съдът е приел, че следва да се възстанови запазената част на всеки от съделителите С. Н. и К. Н. от наследството на Н. Н., чрез намаляване с 350/6750 ид.части от извършения от Н. Н. завет на А. Н. със саморъчното завещание. Процесния апартамент следва да се допусне до делба между съделителите при делбени части – по 700/13 500 ид.части за С. и К. Н. и 12 100/13 500 ид.части за А. Н..
По отношение на допуснатите до делба два недвижими имота и движимите вещи и определените квоти от съсобствеността решението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси в п.1,2,3 и 4-ти. Всеки от тези въпроси за недопуснати от въззивния съд гласни доказателства, както и други доказателства, поискани от жалбоподателите, за неправилна преценка на събраните по делото доказателства относно изплащане на сумата 21 086.60 лв. на наследодателя касаят правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд следва да е поставен ясно и конкретно правен въпрос от жалбоподателите, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби се произнася дали формулирания от жалбоподателите правен въпрос от значение за изхода по делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Поставените от жалбоподателите въпроси в посочените пунктове от изложението, представляват основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК и подлежат на преценка ако се допусне касационно обжалване. Проверка за законосъобразност на въззивното решение в обжалваната част касационният съд извършва след като същото решение бъде допуснато до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство, в което съдът преценява формулиран ли е правен въпрос от жалбоподателите по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и разрешен ли е същият при наличие на някоя от предпоставките, визирани в т.1,2 и/или 3-та на чл.280, ал.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че поставените въпроси в п.1,2,3 и 4-ти не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, поради което само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъждат посочените допълнителни основания за това.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по поставения въпрос в п.5-ти от изложението. Според жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване е нарушения от въззивния съд на основни начала на правото, че е нарушен принципът за дирене на обективната истина, както и принципът за равенството на страните, че съдът не допуснал редица доказателства, без които според жалбоподателите делото не е изяснено. Соченото нарушение от въззивния съд на основни начала на правото не обуславя извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Поставеният въпрос е относим към правилността на обжалваното решение и не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
С оглед на посочените съображения съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на решението на Варненския окръжен съд по поставените въпроси от жалбоподателите.
По подадената частна жалба от С. Н. Н.:
С обжалваното определение, постановено в с.з на 30.05.2011 г. по в.гр.дело № 2133/2010 г. въззивният съд е постановил жалбоподателката да заплати 100 лв. допълнителна държавна такса на осн.чл. 65,ал.1 ГПК/отм./, тъй като не е представила доказателство, за което е издадено съдебно удостоверение, което е станало причина за отлагане на делото.
Първоинстанционното решение е било обжалвано от С. Н. с въззивна жалба, постъпила в районния съд на 14.09.2010 г. Производството по делото е проведено по реда на ГПК/отм./. Съгласно разпоредбите на чл.198,б.”д” ГПК/отм./ във въззивната жалба жалбоподателката следва да посочи новите доказателства, които иска да се съберат при разглеждане на делото пред въззивната инстанция. По допустимостта на исканията въззивният съд се произнася в разпоредително заседание за своевременно събиране на доказателствата и решаване на делото в едно съдебно заседание. Доказателственото искане на жалбоподателката, за което е издадено съдебно удостоверение на 20.05.2011 г. за снабдяване от нотариус И. В. К. със заверени преписи от документите по съхранение и обявяване на саморъчно завещание на Н. Н. № * от 07.06.2004 г. е направено несвоевременно – с молба от 20.05.2011 г., а не с въззивната жалба. Непредставянето на поисканите документи в съдебно заседание на 30.05.2011 г. е станало причина за отлагане на делото, поради което съдът при спазване разпоредбите на чл.65,ал.1 ГПК /отм./ правилно е наложил санкция на жалбоподателката да заплати допълнителна държавна такса в размер на сумата 100 лв. Обжалваното определение, като законосъобразно следва да се остави в сила. Доводите на жалбоподателката в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са неоснователни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 986/20.07.2011 г. по в.гр.дело № 2133/2010 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 29459/19.09.2011 г., подадена от С. Н. Н. от [населено място],[жк], вх.1,ет.7, ап.20 и К. Н. С. от [населено място], [улица] двамата чрез адв.Д. К., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.4, адв. Д. К..
Оставя в сила определение,постановено в съдебно заседание на 30.05.2011 г. по в.гр.дело № 2133/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което С. Н. Н. е осъдена да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на Варненския окръжен съд допълнителна държавна такса в размер на 100 лв. на осн.чл.65,ал.1 ГПК/отм./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: