О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 441
София, 04.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. д. № 4201/2013 година
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат С. Ж. срещу определение № 1896/07.08.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2117/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което се отменя определение от 01.03.2013 г. по т. д. № 2298/2012 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав и се изменя решение № 94 от 14.01.2013 г. по т. д. № 2298/2012 г. по описа на СГС, като се отменя решението в частта, имаща характера на определение, с което А. М. Р. е осъден да заплати на [фирма] разноски за първоинстанционното производство в размер на 200 лева и се осъжда [фирма] да заплати на А. М. Р. сумата от 3 280 лева – разноски за пъровоинстанционното производство и сумата от 815 лева – разноски пред САС.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, евентуално – процесуално недопустимо и моли за неговата отмяна, респективно обезсилване, а допускането му до касационно обжалване е обосновано с предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът А. М. Р. не е изразил становище по частната касационна жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение след преценка на данните намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и е редовна.
Производството по т. д. № 2298/2012 г. по описа на СГС е образувано по предявен от А. М. Р. против [фирма] иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК. С решението по делото първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск и е осъдил ищеца да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 200 лева. С молба от 25.01.2013 г. А. М. Р. е поискал от съда да измени решението си в частта за разноските, която Софийски градски съд оставил без уважение.
С определението предмет на настоящото производство Софийски апелативен съд отменил първоинстанционния акт и уважил молбата по чл. 248 ГПК.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението си жалбоподателят е посочил селективният критерий на т. 3 на чл. 280, ал. 1 на ГПК и е формулирал следните правни въпроси:
1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при отхвърляне на иска изцяло и може ли да се присъдят разноски в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК при отхвърляне на иска?
2. Може ли едно юридическо лице, явяващо се като ответник в производството на чл. 517, ал. 4 ГПК с поведението си да даде повод за завеждане на иск срещу себе си поради неизпълнение на изискуемо задължение от друго (трето) физическо лице?
3. Може ли да бъде разгледана частна въззивна жалба срещу определение за изменение на решението в частта за разноските преди разглеждането по същество на подадената обща въззивна жалба срещу цялото постановено решение по делото, или двете жалби следва да се разгледат заедно?
Първият поставен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато произнасянето по правният въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. В случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е ясна и непротиворечива. Като в нея не се прави разграничение дали признанието на иска трябва да доведе до неговото уважаване или до неговото отхвърляне. Т. е. буквата на закона не прави разграничение между формите на признание на иска, а несъмнено удовлетворяването на вземането на кредитора по време на производството заведено с оглед погасяването на това вземане е a priori такава форма.
Въпросът, дали едно юридическо лице с поведението си може да даде повод за завеждане на иск по чл. 517, ал. 4 ГПК срещу себе си, поради неизпълнение на изискуемо задължение от друго лице, е свързан с основателността на иска. Възможността определена страна да е надлежен ответник се преценява конкретно във всеки отделен случай. Дали, обаче, фактите и обстоятелствата по конкретното дело са преценени правилно е въпрос по съществото на спора – чл. 281 ГПК и не може да обуслови допускане до касационно обжалване. Освен това въпросът не е коментиран от Софийски апелативен съд и не е включен в решаващите му мотиви.
Последният поставен въпрос също не удоволетворява основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е включен в предмета на спора и не е обусловил изводите на въззивния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1896 от 07.08.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2117/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: