О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр. София, 04.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 663/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 2460 от 28.11.2017 г., постановено по т. д. № 4165/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 2232 от 21.12.2016 г. по т. д. № 6312/2015 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] сумите 3 956.78 лв. и 32 826.13 лв. – част от платени без основание суми за м. юни и м. юли 2014 г. по фактури № [ЕГН]/30.06.2014 г. и № [ЕГН]/31.07.2014 г. за начислени небаланси във връзка с участие в специализирана балансираща група, формирани съгласно договор от 21.03.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2015 г., до окончателното плащане, и разноски за въззивното производство в размер на 6 544 лв.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че изводите на въззивния съд за начисляване на сумите за небаланс без основание са формирани в нарушение на императивни разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на подзаконови нормативни актове по неговото прилагане. Твърди, че правното му основание да начисли спорните суми произтича от наличието на разлика между подадения от производителя график и действително произведената електрическа енергия за месеците юни и юли 2014 г. Излага доводи, че поради задължителния за производителите на електрическа енергия график, коригирането на който е в рамките на делегираните на обществения доставчик правомощия, евентуалните процедурни нарушения при извършване на корекциите не освобождават производителите от задължението да се съобразяват с коригирания и валидиран от [фирма] график и в случай на допуснати небаланси в резултат на произведени в отклонение от него количества енергия, да ги заплащат. Навежда оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил твърденията му във въззивната жалба относно своевременното определяне на количествата енергия за производство в деня на доставката и необосновано е приел, че дружеството не е изпълнило задължението си като обществен доставчик да подава на ищцовото дружество, до 9.30 ч. в деня преди доставката, количествата за производство в деня на доставката. Аргументи за неправилност на решението касаторът извежда и от новата ал.13 от Закона за енергията от възобновяеми източници / ДВ бр.56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г./, като поддържа, че до приемането й са били разрешени корекциите на графиците на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници.
С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и с твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение – чл.280, ал.2 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация [фирма] – [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното решение, след препращане към мотивите на първоинстанционното решение и самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото съобразно правомощията по чл.269 ГПК, Софийски апелативен съд е постановил, че в качеството на обществен доставчик и координатор в специална балансираща група на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници от високоефективно комбинирано производство ответникът [фирма] ( [фирма]) е начислил без основание в тежест на ищеца [фирма] – производител на енергия и участник в балансиращата група, сумите 3 956.78 лв. – за м. юни 2014 г., и 32 826.13 лв. – за м. юли 2014 г., които е прихванал срещу свое насрещно вземане към ищеца за заплащане цената на доставена и получена електрическа енергия, съгласно договор № 12ИЕ3219015/28.06.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия. Изводът за липса на основание за начисляване на сумите за небаланс е мотивирал въззивния съд да приеме, че предявеният осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е основателен и да потвърди решението на Софийски градски съд в обжалваната част, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] претендираните суми – 3 956.78 лв. и 32 826.13 лв.
От фактическа страна по делото не е имало спор, че ищецът и ответникът са били обвързани от два договора – договор № 12ИЕ3219015/28.06.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия със срок на действие 12 години, с който е постигнато съгласие [фирма] да продава, а [фирма] в качеството на обществен доставчик да изкупува, произведена от ищеца електрическа енергия при уговорени в договора условия, и договор от 21.03.2014 г., с който е уговорено участие на ищеца като производител на електрическа енергия в специална балансираща група на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници от високоефективно комбинирано производство с координатор [фирма] и е предвидено участниците, в т. ч. и ищецът, да изпращат на ответника известия за дневен почасов график за очакваното производство за всеки ден, считано от 0.00 ч. до 24.00 ч. Безспорни между страните са били и фактите, че ответникът е извършил корекции в показателите на подадените от ищеца прогнозни графици за м. юни и м. юли 2014 г., че е изкупил цялото количество произведена от ищеца електрическа енергия за двата месеца, че е начислил на ищеца стойност на балансираща при недостиг енергия в размер на 153 448 лв. с ДДС за първия месец и 172 397.12 лв. за втория месец, че сумите са заплатени от ищеца срещу издадени и осчетоводени фактури съответно № [ЕГН]/30.06.2014 г. и № [ЕГН]/31.07.2014 г. От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно – техническа експертиза въззивният съд е установил, че между подадените от ищеца прогнозни графици и утвърдените от ответника графици, въз основа на които са изчислени сумите за небаланс за спорните два месеца, има разлики, които са формирани от излишък в произведената електрическа енергия и са на стойност съответно 4 260.50 лв. и 33 214.46 лв.
Съобразявайки установените по делото правнорелевантни факти, въззивният съд е достигнал до аналогичен на възприетия от първата инстанция решаващ извод – че начисляването на сумите за небаланс от излишък на електрическа енергия, извършено в резултат на коригиране на подадените от ищеца прогнозни графици за м. юни и м. юли 2014 г., е лишено от правно основание. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.155, ал.9, изр.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия в приложимата към спора редакция от ДВ бр.39/2014 г., според която производителите на електрическа енергия заплащат разноски за покриване на небаланси в съответната балансираща група, на която са членове, само в случай на разлика в подадените от тях графици и реалното производство на енергия. Изразил е становище, че възникването на право за ответника да претендира от ищеца суми за начислени небаланси е обусловено от кумулативното проявление на елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно – ищецът да е подал прогнозни графици за количеството енергия, което ще произведе, но реално да е произвел повече или по-малко от заявеното количество. Поради отсъствие на доказателства за несъответствие между прогнозните графици на ищеца за м. юни и м. юли 2014 г. и количествата произведена от него енергия за всеки от двата месеца, съдът е отрекъл правото на ищеца да начисли сумите за небаланс до размер на претендираните с исковете суми /чийто размер е по-малък от установените от вещото лице стойности – 4 260.50 лв. и 33 214.46 лв./.
Въззивният съд е преценил като неоснователен довода на ответника, че извършената корекция на подадените от ищеца графици е в изпълнение на правомощията му на обществен доставчик и координатор в балансираща група. Изложил е съображения, че за да е допустима, промяната на графиците не следва да е произволна, а трябва да е извършена по предвидения в закона ред и при стриктно спазване на разпоредбите на чл.78, ал.6 – ал.8 от Правилата за търговия с електрическа енергия (П.), за което в случая не са ангажирани доказателства. За да се произнесе в този смисъл, въззивният съд е съобразил и аргументите на първоинстанционния съд, че ответникът не е доказал при извършване на корекцията в подадените от ищеца графици да е отчел производствените характеристики и прогнозните режими на работа на притежаваната от ищеца вятърна централа и да е спазил изискването на чл.78, ал.6 П. за своевременност на корекциите (до 9.30 ч. на съответния работен ден) като законови условия за упражняване на правомощието за коригиране на графиците и за начисляване на суми за небаланс, формирани от реализиран излишък в координираната от него група.
За неоснователен е счетен и доводът на ответника, че при разрешаване на спора следва да намери приложение чл.81, ал.8 П., който оправомощава координатора на специална балансираща група да коригира заявените търговски графици. Въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл.81, ал.8 П. определя начина на балансиране на произведената електрическа енергия, но не и начина за плащане на небалансите, чиято уредба се съдържа в чл.155, ал.9 П..
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и с очевидната неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е аргументирано с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по следния значим за изхода на делото правен въпрос, по който няма формирана съдебна практика и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : „Имал ли е основание Н. ЕАД, в качеството си на обществен доставчик и координатор на специална балансираща група, да начислява небаланси на производителите, участници в специалната балансираща група, при положение, че коригира прогнозните графици за производство на електрическа енергия, подадени от участниците в W. – базираната платформа на Е. ЕАД – M. за процесния период”.
Поставеният въпрос е от значение за правилността на обжалваното решение, с което въззивният съд е отхвърлил предявения срещу касатора иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД след извършена преценка, че не е възникнало и съществувало нормативно основание за начисляване на суми за небаланс от излишък на електрическа енергия, формиран в резултат на корекция на подадените от ищеца графици за производство на електрическа енергия. Правилността на решението и на изводите, с които е мотивирана липсата на правно основание за начисляване на сумите за небаланс, не е предмет на проверка в стадия за селекция на касационните жалби. Поради това и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване по посочения от касатора въпрос.
Освен по изложените съображения, поставеният въпрос не може да се квалифицира като обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и поради следното : При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е отрекъл изобщо възможността за възникване на основание за обществения доставчик и координатор на специална балансираща група да коригира прогнозните графици за производство на електрическа енергия и да начислява суми за небаланс на участниците в групата. В мотивите към решението съдът е посочил, че корекциите са допустими, но при условие, че са извършени в съответствие с нормативно предвидените за целта процедурни правила. Произнасянето, че в конкретния случай ответникът – координатор на специална балансираща група, не е имал основание да начисли претендираните с иска суми за небаланс, е обусловено от извода, че не е доказано корекциите в подадените от ищеца графици да са извършени по установения за това ред и да са съобразени с производствените характеристики и прогнозните режими на работа на притежаваната от ищеца вятърна централа.
Несъответствието на посочения въпрос с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За изчерпателност следва да се отбележи, че не е изпълнено и допълнителното изискване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че по повдигнатия въпрос няма формирана съдебна практика, но без да сочи неясни, непълни или противоречиви законови разпоредби, които са приложими към разрешения с обжалваното решение правен спор и е необходимо по тълкувателен път да се разкрие действителния им смисъл, за да се осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. При липса на аргументи за необходимост от тълкуване на закона не може да се направи извод, че касационното разглеждане на въпроса ще допринесе за постигане целта на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изяснена в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е и искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения е въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г. По своята същност очевидната неправилност не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която е резултат от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е аргументирал очевидната неправилност с оплакване, че въззивното решение „страда от липса на мотиви, което е в противоречие с процесуално – правни норми относно мотивираност на съдебните решения”. Задължението на въззивния съд да изложи мотиви към решението си, отразяващи самостоятелната му правораздавателна дейност като втора инстанция по съществото на спора, е уредено в чл.236, ал.2 ГПК. Неизпълнението на задължението за мотивиране съставлява процесуално нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, което опорочава правилността на решението и може да послужи като касационно основание по чл.281, т.3 ГПК за неговата отмяна, но не води до очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. За прецизност следва да се посочи, че към обжалваното решение са изложени мотиви, които макар да не са пространни и да съдържат позоваване на изводите на първата инстанция, отразяват формирани от въззивния съд самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора. Предвид наличието на мотиви и тяхното съдържание, решението не би могло да се допусне до касационно обжалване по съображения за очевидна неправилност, обусловена от липсата на мотиви.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 4165/2017 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на сумата 144 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, преведено по банков път с преводно нареждане от 19.02.2018 г. на основание фактура № 6565/15.02.2018 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2460 от 28.11.2017 г., постановено по т. д. № 4165/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 144 лв. (сто четиридесет и четири лв.) – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :