О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София,08.12.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 6034/ 2014 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 22749 / 06.08.2014 година на търговско дружество [фирма] /в ликвидация/ със седалище и адрес на управление [населено място] , представлявано от Управителя И. А., заявена чрез адв. М. К. АК- В. срещу въззивно Решение Nо 1041 от 07.07.2014 година по гр. възз. д. Nо 979 / 2014 год. на ОС- Варна .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдила Решение Nо 1610 от 25.03.2014 год. по гр.д. Nо 19657/2011 год. на РС- Варна, в частта, с която са отхвърлени исковите претенции на дружеството срещу Д. З. З. по чл. 30 ал. 3 ЗС отчасти като погасени чрез прихващане за сумата от 1 526.05 лв. по фактура No 4 , по приходна кв.No 31626 , по фактура No 5888, по фактура No 9 и по фактура No 14, погасени по давност по претенцията по чл. 86 ЗЗД за разликата над 385.25 лв. и неоснователни и недоказани за разликата от 1140.80 лв. по претенцията по чл. 86 ЗЗД и за разликата до претендирания размер на останалите претенции по посочените фактури при приета квота на ответника от 20 % в съсобствеността към момента на извършените разходи от ищеца и изцяло по отношение на иска за заплащане на припадащите се 50 % от поръчани корабни платна по фактура No 310/ 11.06.2007 година.
С касационната жалба се поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, основание за отмяната му по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с довод , че по въпрос за приложението по чл. 24 ал.1 ЗЗД касаещ транслативния- вещно правен ефект на договора за покупко-продажба на идеална част на съсобствена вещ от гл.т. на съдържание на материализираните в обема на идеалните части права и задължения в патримониума на купувача –приобретател и, в тези хипотези, приобретателят встъпва ли в правата и задълженията на прехвърлителя / с оглед на транслативния ефект на разпореждането /, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС , обективирана по Решение No 773/ 13.10.1994 год. по гр.д. No 491/1994 год. на ВС-I отд.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса за приложението на чл. 116 б.б“ ЗЗД и чл. 117 ал.1 ЗЗД по повод правилното изчисление на основателните акцесорни искания/ за лихви/ в нарушение на лисата на разграничаване на изтекла и прекъсната давност, поради заведен предходен гражданско правен спор между същите страни, произнесен от въззивния съд в смисъл обратен на Решение No 2106 от 28.12.1998 го. по гр.д. No 1571/1998 год. на ВКС- V отд. и Решение No 845 от 02.06.2003 год. по гр.д.No 2471/2002 год. на ВКС-V отд.
По въпроса при преценка на дължимото обезщетение по чл. 86 ЗЗД по фактурите за които е прието, че се дължи плащане в обем на 20 % не е коментиран въпроса прекъснат срок на погасителната давност. Прието е , че давностния срок е 3-годишен – без да е спорен , и че именно по всяка фактура от датата на падежа до завеждане на иска, в рамките на тригодишния срок по чл. 111 ал.1 б.“в“ ЗЗД.
Като основания за допускане на касационното обжалване е изведен и въпрос за правния характер на фактура Nо 310 от 11.06.2007 година и доказване факта на нейното плащане – в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по ради това , че въззивният съд не е съобразил задължителната практика на ВКС по Решение No 158 от 07.11.2013 год. по т.д. Nо 1128/2012 год. на ВКС-ТК- I отд., Решение Nо 71 от 22.06.2009 год. по т.д. Nо 11/2009 год. на ТК, I отд.
По делото , в срока по чл. 278 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Д. З. З. , чрез адв. П. С. – АК В. , с който отговор мотивирано и аргументирано се оспорва всеки един пункт по релевираните основания за допускане на касационното обжалване – неотносимост на въпросите, съблюдаване на задължителната съдебна практика. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за цената на защитимото вещното право , намира същата за процесуално допустима .
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.2 ГПК.
С разпоредбата на чл. 30 ал.3 ЗС , когато правото на собственост принадлежи на повече от едно лице /ФЛ,ЮЛ, държавата / всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите /разходите/ на общата вещ, съобразно дела си.
С ПП ВС 6-74 т. 5 и Решение No 152 / 09.07.2013 год. на по гр.д.No 11/2013 год. на ВКС- I отд. , макар и по повод на облигационни претенции за подобрения на общата вещ , е изложена теза, напълно възприета и от настоящия състав. Вземането на съделителя , който е извършил за общата вещ разходи по-големи от тези , съответстващи на дела му , по см. на чл. 30 ал.3 ЗС и респ. задължението за съделителя, който не е участвал в тези разходи почива на принципа на неоснователното обогатяване т.е. на законовата забрана едно лице да се обогати за сметка на друго когато извърши правомерни действия, в случая на чл. 30 ал.3 ЗС, за запазване/ съхранение/ на общата вещ. Като всяко парично вземане респ. паричното задължение, произтичащото от „неоснователното“ в смисъл без конкретно договорно основание , прехвърлянето в патримониума на друг правен субект може да бъде извършено по установените от закона способи – при универсално / напр.наследяване/ или частно правоприемство- цесия, встъпване в дълг, заместване в дълг. Ако правото на собственост на общата вещ бъде разпоредено изцяло или отчасти на друго лице, правото на обезщетение респ. паричното задължение на прехвърлителя-съсобственик не може да се приеме , че преминава автоматично към приобретателя на имота по силата на договора , освен ако няма изрична клауза в тази насока. Въпросите за приложението по чл. 24 ал.1 ЗЗД касаещ транслативния- вещно правен ефект на договора за покупко-продажба на идеална част на съсобствена вещ от гл.т. на съдържание на материализираните в обема на идеалните части права и задължения в патримониума на купувача –приобретател и ,в тези хипотези, приобретателят встъпва ли в правата и задълженията на прехвърлителя с оглед на транслативния ефект на разпореждането не могат да се ценят в насоката, която предлага защитата на касатора. Разпоредбата на чл. 24 ал.1 ЗЗД касае вещно-правния ефект на облигацията, облигационните обвързаности по повод на вещта и вече породените вътрешни отношения между съсобствениците/ когато тя е собственост на повече от две лица/ по повод нейното съхранението на тази вещ, са извън договора за прехвърляне на правото на собственост. Въззивният съд няма произнасяне за вещно-правните последици на договора за прехвърляне на идеални части от 13.07.2007 година , тъй като вещно правният ефект на сделката не е предмет на спора, нито са спорни настъпилите от тази сделка вещно-правните последици , в която насока е произнесеното Решение No 773/ 13.10.1994 год. по гр.д. No 491/1994 год. на ВС-I отд. . Спорният въпрос основно е относно обема на отговорността на ответника Д. З., касаещи заявените облигационни искания на съсобственика ищец , в която насока цитираното решение по чл. 290 ГПК нас ВКС е неотносимо, тъй като изводите касаят само вещноправния ефект на обема транслирано вещно право, но не и на възникнали за съсобственика –прехвърлител облигационни задължения по повод общата вещ по см. на чл. 30 ал.3 ЗС , до и към момента на прехвърлянето на вещните права.
Императивния характер/ доколкото го има в разпоредбата на чл. 24 ал.1 ЗЗД/ касае вещно-правните последици на облигацията , а не обратното – прехвърлянето на съпътстващите облигационни вземания или задължения за подобрения , за извършени разходи и др. от страна на съделителя- прехвърлител. Доколкото такива облигационни права или задължения са били налице като ликвидни и изискуеми към момента на прехвърляне на правото на собственост, то тяхното изпълнение, неизпълнение и отговорност за лошо или пълно неизпълнение и реализацията на произтичащата от това гражданска отговорност следва общия режим на прехвърляне на вземане / на съсобственика –кредитор/ или обратното – на встъпване в чужд дълг, заместване в чужд дълг – чл. 101 и чл. 102 ЗЗД / на съделителя- длъжник/.
Даденото в тази насока разрешение от страна на решаващия – въззивен съд е в унисон със задължителната съдебна практика, поради което и не може да обуслови извод за селекция и допускане на касационното обжалване.
Въпросът за приложението на чл. 116 б.б“ ЗЗД и чл. 117 ал.1 ЗЗД по повод правилното изчисление на основателните акцесорни искания/ за лихви/ в нарушение на лисата на разграничаване на изтекла и прекъсната давност, поради заведен предходен гражданско правен спор между същите страни, не може да се квалифицира като произнесен от въззивния съд в смисъл обратен на Решение No 2106 от 28.12.1998 го. по гр.д. No 1571/1998 год. на ВКС- V отд. и Решение No 845 от 02.06.2003 год. по гр.д.No 2471/2002 год. на ВКС-V отд., тъй като касае коренно различни фактически отношения. По въпроса при преценка на дължимото обезщетение по чл. 86 ЗЗД по фактурите за които е прието , че се дължи плащане в обем на 20 % не е коментиран въпроса прекъснат срок на погасителната давност. Прието е , че давностния срок е 3-годишен – без да е спорен , и че именно по всяка фактура от датата на падежа до завеждане на иска, в рамките на тригодишния срок по чл. 111 ал.1 б.“в“ ЗЗД, като правната норма е приложена в духа на закона и еднопосочното разбирането на съдилищата по приложението и.
Въпрос за правния характер на фактура Nо 310 от 11.06.2007 година и доказване факта на нейното плащане също не може да обуслови извод за наличие на предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Претенцията за заплащане стойността на поръчани корабни платна по посочената фактура е отхвърлена поради недоказаност на факта , че такива платна са налични като принадлежност към ветроходната яхта и че не е доказано плащане по банков път , така както е упоменат начина на плащане по самия документ. Тезата е , че неправилно е ценена като документ – следвало е да се цени като данъчна фактура и във вр. с чл. 264 ал.1 ЗЗД от гл.т. кога преминава собствеността на изработената вещ , е защитна теза която не е приета от съда след като няма установено надлежно плащане т.е. разход , който се претендира и в този смисъл не може да се поддържа тезата , че въззивният съд не е съобразил задължителната практика на ВКС по Решение No 158 от 07.11.2013 год. по т.д. Nо 1128/2012 год. на ВКС-ТК- I отд., Решение Nо 71 от 22.06.2009 год. по т.д. Nо 11/2009 год. на ТК, I отд.
Въпросът какъв е характера на договорената работа по договора за изработка, за предмета и вида на престациите по този договор , за обвързаността на съда с волята на страните по правомерно сключения договор – не е коментиран с обжалваното решение, реално липсва произнасяне тъй като изпълнението или неизпълнението по договорът за изработка на корабните платна, кога и как настъпват вещно-правните последици по отношение на изработената вещ е извън предмета на спора по чл. 30 ал.3 ЗС и в този смисъл не може да бъде коментиран и като основание за селекция и допускане на касационното обжалване.
Изведените процесуално правни въпроси , като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, касаещи въпросите по т.2.1.1 и 2.1.2 на стр. 34, са повторение на въпросите на стр. 29 т.1.1. б.“а“ и б.“б“ и са получили отговор за възможността да бъдат критерий за селекция и допускане на касационното обжалване. Поставянето на едни и същи въпроси с минимални редакционни изменения, не може да обуслови разнозначни отговори , в тези хипотези количеството на въпроси не може да застави ВКС да извърши селекция и допусне касационно обжалване , ако същите нямат качествата на „обусловили изхода на спора“ по решението на въззивния съд .
Въпросите , които касаят правилното или неправилно приложение на материалния или процесуален въпрос са въпроси, който ВКС следва да реши с акта си по същество. Демонстрираното задълбочено познание на защитата на касатора на българското законодателство и европейските практики на съда в С. , може да бъде предмет на коментар от страна на ВКС , само ако касационното обжалване е допуснато. В етапа на селекция , както е посочено в разясненията по ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС преценката за допускане на касационното обжалване не може да бъде повлияна от доводи за неправилност на съдебния акт , ако не са изведени правни въпроси, който въззивният съд е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, или се разрешават противоречието от съдилищата , или по тях липсва практика, която да сочи именно точното прилагане на закона .Искането на защитата на касатора , ВКС с определението си по чл. 288 ГПК да отговори на въпросите касаещи правото на справедлив процес и обективен съд , е недопустимо на този етап на развитие. Тези доводи, макар и от изключителна компетентност на друг правораздавателен орган , могат да бъдат коментирани само в контекста на проверката за законосъобразността на обжалвания съдебен акт на въззивния съд , ако той е допуснат до касационно обжалване в рамките на правомощията по чл. 290 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 22749 / 06.08.2014 година на търговско дружество [фирма] /в ликвидация/ със седалище и адрес на управление [населено място] , представлявано от Управителя И. А., заявена чрез адв. М. К. АК- В. срещу въззивно Решение Nо 1041 от 07.07.2014 година по гр. възз. д. Nо 979 / 2014 год. на ОС- Варна .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: