4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
С., 08.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2904/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №882 от 30.04.2015 г. по гр.д. № 4788/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 23.07.2014 г. по гр.д. №17983/ 2011 г. на СГС, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на И. Н. Н. – от [населено място] 53 496.77 лв. – възнаграждение за абонаментно правно обслужване за периода 01.03.2009 г. – 09.01. 2011 г. по Договор от 01.03.2009 г., със законната лихва от 08.07. 2011 г., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят счита, че са налице предвидените в чл. 280 ГПК предпоставки за разглеждане на жалбата по същество, тъй като решението противоречи на съдебната практика и разглеждането на жалбата по същество е от значение за точното прилагане на закона -основания по чл. 280 т.1, т. 2 и т.3 ГПК.
В Приложение към касационна жалба формулира решен материалноправен въпрос: правото на адвокатско възнаграждение по договор за абонаментно правно обслужване и условията, при които се дължи. Поддържа основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по съображения, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС:Р.№261/12.07. 2011 г. по гр.д.№795/2010 г. на ІV г.о. и Р.№36/2014 г. по т.д.№ 1065/ 2013 г. на І т.о.
Жалбоподателят сочи, че формулираният правен въпрос се решава противоречиво от съдилищата – с Р.№1946/26.11.2009 г. по гр.д.№2204/2009 г. на ОС-Пловдив е уважен иск за трудово възнаграждение срещу положен труд, а във въззивното решение не е изследван въпросът доколко има реално престиране на труд през всеки от месеците, за които ищецът претендира възнаграждение.
Поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, защото въпросът касае изключително важни обществени отношения.
Ответникът по касационната жалба И. Н. Н. – от [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като възразява, че жалбоподателят не е посочил решен по делото правен въпрос, а сочи абстрактни формулировки и доводите му са за неправилност; аргументира, че не са налице поддържаните основания по чл. 280 ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/ 2015 г.), подадена в срок и редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен за 53 496.77 лв. – иск за възнаграждение за периода 01.03.2009 г. – 09.01.2011 г. по Договор за абонаментно правно обслужване от 01.03.2009 г., въззивният съд съобразно изготвения доклад по чл. 146 ГПК, доводите и възраженията на страните, е приел, че спорните въпроси са: възникнало ли е валидно правоотношение между страните и последните изпълнили ли са задълженията, поети с договора. Въз основа на почерковата експертиза съдът е счел за неоснователно оспорването от ответника на Договора от 01.03.2009 г. и Пълномощно от 12.10.2010 г. досежно подписването им от управителя на търговското дружество. Като е анализирал писмените доказателства, обсъдил е показанията на разпитаните свидетели и въз основа на първоначалното и допълнително заключение на счетоводната експертиза, въззивният съд е направил извод, че е установено по несъмнен начин сключването на валиден договор за правни услуги срещу възнаграждение, възраженията на ответника срещу който за наличие на пороци, са неоснователни; ищецът е изпълнил поетите задължения и ответникът не доказва възражението си за неточно изпълнение, по които съображения съдът е уважил иска за неплатено възнаграждение.
С оглед изложеното, доколкото от довода на жалбоподателя, че при предявени искове за периодични плащания всеки един иск следва да се предяви при условията на обективно съединяване и подлежи на отделно и самостоятелно доказване по основание и размер, може да се приеме, че жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, доводът е неоснователен. В исковата молба ищецът е изложил твърденията за възникнали правотношения между страните въз основа на договор за поръчка, посочил е периода, за който не му е изплатено следващото се възнаграждение, посочил е размера на възнаграждението – искът е един, независимо дали изпълнението се дължи периодично от довереника, предявен е с редовна искова молба и не е налице недопустимо решение, като постановено по нередовна искова молба.
Съгласно т.1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, жалбоподателят не следва да сочи решен от въззивния съд правен въпрос, нито основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, когато се касае за недопустимост, тъй като ВКС служебно е задължен да допусне обжалваното решение до касационен контрол, когато същото е недопустимо. Независимо от това следва да се посочи, че цитираната от жалбоподателя съдебна практика е неприложима: Р.№261/12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г на ВКС, ІV г.о. е по въпроса, че договорът за заем не е за периодично вземане; Р.№36/ 2014 г. по т.д.№1065/2013 г. на ВКС, І т.о. е за претендирана законна лихва.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация; без посочване на въпроса, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените нарушения. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
И. от жалбоподателя въпрос:правото на адвокатско възнаграждение по договор за абонаментно правно обслужване и условията, при които се дължи такова, не съставлява материалноправен въпрос, решен по делото. Дали се дължи на доверителя възнаграждение по договора за мандат, е въпрос по правилността на въззивното решение, а отговорът му е обусловен от обсъждане от съда на събраните доказателства и от тълкуване съдържанието на Договора за правно обслужване. Ако жалбоподателят счита, че неправилно е присъдено претендираното възнаграждение, оплакването е за неправилност – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК.
Въпреки че няма изложен правен въпрос, жалбоподателят не доказва противоречива съдебна практика – посоченото Р.№1946/26. 11.2009 г. по гр.д.№ 2204/2009 г. на ОС-Пловдив е по иск за трудово възнаграждение и няма отношение към иска на довереника за възнаграждение по договор за мандат.
Не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, което жалбоподателят обосновава с довода, че въпросът касае изключително важни обществени отношения(адвокат-доверител) и че разглеждането на жалбата по същество е от значение за точното прилагане на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №882 от 30.04.2015 г. по гр.д. № 4788/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на И. Н. Н. – от [населено място] 960 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: