6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 441
С., 09.05. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1764/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Мира Д. Д. чрез пълномощник адв. В. Т. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 02.12.2015г. по в. гр. дело № 1269/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-043-110 от 06.11.2014г. по гр. дело № 52932/2012г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска на Мира Д. Д. против Столична община с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 11484,83лв., частична претенция от 16543 лв., представляваща стойността на изградена водопроводна система като отклонение от уличен водопровод и канал под улично трасе в [населено място] за сметка на ищеца, ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че по делото безспорно е доказано обогатяването на ответната община, която придобивайки в собственост процесния водопровод (чл. 19 Закона за видите), изграждането на който е вменено със закон (чл. 64, ал. 3 ЗУТ) в нейно задължение, е увеличила своята имуществена сфера за сметка на разходите направени от ищцата, която със собствени средства е изградила процесното водопроводно отклонение до нейния имот, които ответникът си е спестил, т. е. налице е доказано обогатяване без основание за сметка обедняването на ищцата. Развити са подробни съображения по съществото на спора в подкрепа на обогатяването без основание на ответника, довело до намаляване на патримониума на ищцата за сметка увеличаване патримониума на общината. В изложението от правна страна се поддържа, че съдът е длъжен сам да даде вярната правна квалификация на иска като изходи от фактите и обстоятелствата изложени в основанието на исковата молба и от петитума, както и че страната не е длъжна да квалифицира спорното право и дадената от страната квалификация не е задължителна за съда. Твърди се, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика на ВКС – определение по гр. дело № 111/2014г., трето г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК и решения по гр. дело № 853/2010г., четвърто г. о., ВКС и търг. дело № 798/2009г., второ т. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Столична община в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване, поради липса на конкретно изведени правни въпроси. Поддържа, че в изложението е направен анализ на фактите по делото, а не проверка на прилагане на правото, както и че представената съдебна практика няма отношение към разрешения по делото правен спор. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач [фирма] не е взело становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 59 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението не съдържа конкретно изведен правен въпрос, но с оглед твърдението, че извеждането на правната квалификация на спора е задължение на съда, а не на страната, което съдът е извършил в нарушение на представена съдебна практика, следва да се приеме, че поставения от жалбоподателката правен въпрос касае правната квалификация на предявения иск и по конкретно въз основа на какво и как съдът определя правната квалификация на спорните правоотношения, основанието на иска и приложимата правна норма, респ. доколко изведената от съда квалификация съответства на основанието и петитума на исковата молба.
Така изведен, въпросът има отношение към предмета на делото, но даденото с обжалваното решение разрешение не влиза в противоречие, както с представената от жалбоподателката съдебна практика, така и със съдебната практика на Върховния касационен съд, установена с решения по гр. д. № 1132/2000г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 791/2000г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 1209/2013г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 6629/2013г., четвърто г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Според посочената съдебна практика, квалификацията на спорното право е дейност на съда по приложението на материалния закон, която той е длъжен да извърши служебно. При осъществяването й съдът взема предвид фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси по реда на исковото производство; ищецът очертава спорното право, без да е длъжен да посочи правното естество на претендираното или отричано право. И да даде такава квалификация, тя не обвързва съда. Правната квалификация на спорното право се определя от съда; тя се извежда от въведените от ищеца фактически твърдения, които очертават основанието на иска и от петитума, който определя съдържанието на спорното право и вида на търсената защита. Когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на заявеното основание и петитум, дадената от съда защита е съответна на въведеното от ищеца субективно право въз основа на правната норма.
С обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от посочената съдебна практика. В мотивите на решението съдът е отговорил на оплакването във въззивната жалба на ищцата за допуснато от първия съд нарушение на диспозитивното начало, според което в задължение на съда е да определи правната квалификация на спорно право, като се ръководи от наведените в исковата молба факти, без да е обвързан от квалификацията дадена от страната. В съответствие с цитираната съдебна практика, съдът е приел, че правната квалификация се определя от съда въз основа на фактическите твърдения и естеството на искането, т. е. от фактическите твърдения в обстоятелствената част на иска, които определят основанието на спорното право и от вида на търсената защита, заявена в петитума, като посочената от страната квалификация не обвързва съда. Ръководейки се от посочените принципи, съдът е пристъпил към обсъждане на конкретно наведените в исковата молба факти и обстоятелства, които е приел че се субсомират под разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД – след като правото на собственост върху изграденото водопроводно съображение със средства на ищцата е възникнало в правната сфера на ответната община, то последната се е обогатила неоснователно – правната сфера на общината е нараснала с този актив, разходите по изграждането на който си е спестила – изведени цитати от исковата молба.
Съдът е изложил подробни съображения относно фактическия състав на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, при наличието на който възниква вземане от неоснователно обогатяване за чужда сметка. От посочените елементи – обогатяване на получателя, обедняване на насрещното лице, обогатяването на получателя да е сметка на обеднялото лице, съдът е приел, че по делото не е установен елемента – липса на основание за обогатяването, липса на годен юридически факт за осъщественото имуществено разместване респ. липса на правна възможност претърпялото обеднение лице да получи изравняване по друг начин – по пътя на иск от договор или непозволено увреждане, или от водене на чужда работа без натоварване. В тази връзка съдът е обсъдил направеното от ответника в отговора на исковата молба правоизключващо възражение за наличие между страните на правно основание за изграждането на процесното водопроводно съображение, извършено въз основа на сключен договор за поръчка от 18.02.2008г., по силата на който ищцата е приела на свой риск и за своя сметка по поръчка на възложителя – ответната Столична община и от негово име да изработи работен проект и да реконструира съществуващ уличен водопровод в посочени параметри до сградно водопроводно отклонение, до собствен на ищцата имота, като в договора изрично е посочено, че ищцата в качеството на изпълнител приема да реализира изграждането на процесното съоръжение за своя сметка. При тези фактически обстоятелства от правна страна е прието, че имущественото разместване довело до обогатяването на ответника, който по силата на закона е станал собственик на изграденото водопроводно и канализационно съоръжение, не е станало без правно основание, поради което, разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не намира приложение.
Представената от жалбоподателката съдебна практика на Върховния касационен съд, касае приложението на чл. 61, ал. 2 или ал. 3 ЗЗД, респ. чл. 62 ЗЗД в хипотеза, когато трето лице финансира изграждането на съоръжение на техническата инфраструктора в свой интерес. Прието е, че в този случай, то предприема чужда работа и трябва да бъде обезщетено по правилата на доброволно водене на чужда работа, като задължено да плати обезщетението е лицето, чиято работа е изпълнена – решение по гр. дело № 853/2010г., четвърто г. о., ВКС, определение по гр. дело № 111/204г., трето г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, което няма задължителен характер, но разглежда сходен случай на процесния. Тези изводи са направени при фактическа обстановка, различна от установената по настоящето дело, което изключва констатиране на противоречие между приетото с обжалавното решение и приетото в посочената съдебна практика, още по малко и по поставения правен въпрос.
За да са налице предпоставките, при които възниква правоотношение от водене на чужда работа без пълномощие (без натоварване), действието на управление на чужда работа трябва да се извърши с намерение да се обслужи чужд интерес, извършването на действията в чужда имуществена сфера могат да бъдат и в чужд и в свой интерес, като трябва да е извършено действие по управление на чужда работа. Към тези предпоставки задължително се прибавя и отрицателното условие – липса на натоварване от носителя на интереса. Ако такова натоварване съществува – извършеното действие е предприето по договор за поръчка, договор за изработка, трудов договор и др., ще се приложат съответните за натоварването правила. В този смисъл, представената съдебна практика, при установената по делото фактическа обстановка, се явява и неотносима, ирелевантна към предмета на спора разрешен с обжалваното решение.
Предвид изложено по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна в размер на 500 лв. – юрисконсулстко възнаграждение по чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.12.2015г. по в. гр. дело № 1269/2015г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. Д. Д. да заплати на Столична община съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ