ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 441
гр. София, 09.08.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 234 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ответника А. И. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е частично уважен до размер на 236726 лв., заедно със законната лихва, предявеният от Гаранционен фонд иск по чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ищецът оспорва жалбата с възражения за липса на основания за допускане на касационно обжалване.
Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната пред него осъдителна част, въззивният съд е приел за установено, че на 26.05.2007 г. ответникът, към този момент непълнолетен, без необходимата правоспособност, при управление на лек автомобил нарушил правила за движение, в резултат на което автомобилът напуснал пътното плато и паднал в крайпътно дере, с което по непредпазливост причинил пътуващия в същия автомобил Д. М.. За това деяние ответникът бил признат за виновен в престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК с влязла в сила присъда от 26.02.2008 г.
Предвид липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ ищецът Гаранционен фонд с влязло в сила съдебно решение, постановено с участието на ответника като трето лице – помагач на страната на ищеца, бил осъден да заплати на третото лице Ф. М. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. М. в размер на 160000 лв., заедно със законната лихва от 01.10.2007 г., както и разноски.
На 23.08.2011 г. присъденото обезщетение, заедно с лихвата към този момент в размер на 76726 лв., било заплатено от ищеца на третото лице в рамките на образуваното изпълнително производство.
Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд от правна страна е приел, че с извършеното плащане ищецът се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, поради което и на основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) ответникът дължи възстановяване на платените суми (главница и лихва за забава). Отхвърлил е като неоснователно възражението на ответника за неотговорност, обосновано с непълнолетието му към момента на увреждането, като се е позовал на установената с влязлата в сила присъда, задължителна за гражданския съд в тази част. Намерил е за неоснователно и възражението за изтекла погасителна давност по съображение, че за регресните вземания от разглеждания вид се прилага общата 5-годишна погасителна давност, започваща от момента на плащането, съответно неизтекла към момента на предявяване на иска. Възражението, че в обема на регресното вземане не се включва изплатената от ищеца лихва за забава, обосновано с довода, че същата се явява последица на забавеното от страна на самия ищец плащане, също е намерил за неоснователно – по съображения, извлечени от чл. 223, ал. 2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване се обосновава с произнасяне на въззивния съд по въпросите относно началния момент на погасителната давност, относно липсата на материалноправна легитимация в контекста на непълнолетието на ответника и във връзка с чл. 45, ал. 2 ЗЗД и относно обема на регресното вземане – относно платените от ищеца към третото лице лихви за забава.
По отношение на тези въпроси се поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като от решаването им зависи изходът на спора и ще е от значение за точното прилагане на закона чрез уеднаквяване на съдебната практика.
При преценката на мотивите на въззивния съд и поставените от жалбоподателя въпроси съдът намери, че касационно обжалване не следва да се допуска. Формулираните въпроси са значими за производството, доколкото са поставени в основата на решаващите изводи на въззивния съд, поради което е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Не са налице обаче посочените специални предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК.
На първо място, по никакъв начин не се обосновава произнасянето на въззивния съд по който и да било от поставените въпроси да е в противоречие с актове на Конституционния съд или Съда на ЕС.
На второ място, по никакъв начин не е обосновано съобразно изискванията на т. 1 и т. 4 от ТР № 1/2010 на ВКС-ОСГТК и основанието по т. 3. Изложено е единствено общо твърдение за значение за точното прилагане на закона чрез уеднаквяване на съдебната практика – без да са изложени аргументи да е налице необходимост от преодоляване на съдебна практика, основана на неправилно тълкуване на закона, респ. необходимост от формиране на нова или осъвременяване на остаряла практика по приложението на непълна, неясна или противоречива правна уредба.
Не са налице и основания по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК – конкретни противоречия с установена практика на ВКС/ВС не са обосновани, нито се откриват такива при съпоставка на поставените въпроси със служебно известната практика на касационната инстанция. По въпроса за значението на непълнолетието на причинилия увреждането изводът на въззивната инстанция е съобразен с разрешението по т. 4 на ППВС № 7/59 и с оглед установената с влязлата в сила присъда виновност на ответника. По въпроса за началния момент на погасителната давност и продължителността на давностния срок изводите на въззивния съд са в съответствие с т. 14 от ППВС № 7/78. По третия въпрос дали платената към увреденото лице лихва за забава се включва в обема на регресното вземане въззивното решение също е съобразено с практиката на ВКС (т. д. № 1935/2015 г. на ВКС, 2 т. о., отнасящо се за случай на регрес, макар и на основание застрахователен договор, а не законна суброгация).
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. При този изход на спора на ответника разноски за касационното производство не се дължат, ищецът не претендира за такива.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2423/18.10.2018 г. по гр. д. № 2659/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, 14 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: