О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 22.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1797/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Я. Г. Н. и други от гр. Б. против решение на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 152/2009 год. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решения на различни съдилища.
Ответникът „Т” О. , гр. С. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и касационната жалба е неоснователна по същество.
Ответниците „Д” О. , гр. С., С. Г. Ц. от гр. П., Д. К. , П. К. и С. К. , трите със съдебен адрес в гр. П. не са взели становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският районен съд с решение от 10. 1. 2009 г. по гр. д. № 2508/2007 год. е отхвърлил предявения от Я. Н. и другите ищци, сега жалбоподатели, против „Д” О. и ответниците К, иск за обявяване недействителност на сключения между ответниците, договор за продажба на недвижим имот – нива с площ 20 050 кв.м. в землището на гр. С.. С решението е отхвърлен искът за прогласяване нищожност на сключения между ответниците К ответникът Ц. , договор за дарение на същия недвижим имот и е отхвърлен искът на Я. Н. и други против „Т” О. да се признае за установено, че ищците са собственици на процесния недвижим имот – нива от 20 050 кв.м. в м. Алепу, гр. С.. Решението е оставено в сила от Бургаският окръжен съд с въззивно решение от 17. 6. 2009 г. по гр. д. № 152/2009 год..
Искането на жалбоподателите за допускане на касация е обосновано по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Разпоредбата на т. 1 е неприложима, тъй-като не се сочи противоречие със задължителна практика на ВКС, съдържаща се в тълкувателните му решения. Необосновано е твърдението за произнасяне на въззивния съд по материалноправни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Заявени за три въпроса – за знанието на трето лице за увреждането на кредитора при иск по чл. 135 ЗЗД; за допустимите доказателства при установяване на симулация; за липсата на дарствен мотив като основание за нищожност на договора за дарение. По първия въпрос въззивният съд е приел, че по делото не са налице доказателства, установяващи, че наследодателят на ответниците К първоначален ответник Б. К. , починал през 2009 г., е знаел, че договорът за покупко-продажба, удостоверен с нот. акт № 44/5. 2. 2003 г., по силата на който „Д”О. му е продала спорния имот, уврежда ищците по делото, които са били кредитори на „Д” О. за парично вземане от 1 104 лв. – продажната цена на процесната нива по договора за продажба, удостоверен с нот. акт № 52/10. 2. 1995 г., развален поради неплащане на цената на имота. По този въпрос въззивният съд е изложил убедителни съображения, че след като придобиването на имота от Б. К. е осем години след сделката между ищците и „Д” О. и дружеството е било във владение на имота, няма основание да се счита, че купувачът Б. К. е знаел за увреждането на ищците като кредитори. Следователно, съдът не се е произнесъл по принцип относно знанието на третото лице в случаите на чл. 135 ЗЗД, а по настоящото дело е приел за недоказано твърдението за знание за увреждане от ответника Б, починал в хода на делото. Доказателствени са и изводите на съда относно наличието на мотив за дарението, извършено от Б. К. и съпругата му Д. К. на ответника Ц с нот. акт № 66/15. 12. 2004 год.., като е отречено твърдението на ищците за липса на дарствен мотив. Относно твърдението на жалбоподателите, че в противоречие с практиката на другите съдилища, Бургаският окръжен съд се е произнесъл относно доказването на симулация, касационният съд счита този довод за неотносим към искането по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Законът изисква произнасянето на въззивния съд да е по въпрос от значение за конкретния правен спор. В случая, становището на въззивния съд относно доказателствените средства при установяване на симулация, няма отношение към предмета на спора. От исковата молба е видно, че като основание за оспорване на дарението по нот. акт № 66/2004 г., ищците са заявили само липсата на действителен и съответен на добрите нрави, мотив за надаряване на ответника Ц. При това положение становището на съда за недоказана симулация не касае същността на спора, тъй-като искането на ищците е за отричане на действителността на въпросната сделка и отпадане на правните последици от разпореждането, а при симулация /ако бъде доказана/ се прилагат последиците на прикритата разпоредителна сделка, каквато в случая не се и сочи от ищците.
Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателите, че произнасянето на въззивния съд относно наличието на дарствен мотив има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което искането им за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователно.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 17. 6. 2009 г. по гр. д. № 151/2009 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: