О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 22.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 20.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 273/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, В. Т. К. от град С., ж. к. “С”, ул. “. № 1* ет. 9, ап. 49, е подал касационна жалба против решение № 280/13.02.2008 год. постановено по гр. д. № 1492/2007 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри състав.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, и в подкрепа на това се представя копие от решение № 262/29.05.2002 год. по гр. д. № 1423/2001 год. на ВКС.
Ответникът по касация – Н. И. И. от гр. С., ж. к. “М” ІІІ, бл. 374, вх. 1, ет. 6, ап. 34, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, преподписан от а. В. Н. , с представено към отговора пълномощно от 10.03.2009 год. С отговора се заявява становище, че с представеното от касатора изложението не са изпълнени указанията на ВКС за посочване на основанията за допускане на касационно обжалване, а представеното решение на ВКС е неотносимо съм спора.
ВКС състав на ІІ т. о. намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че отрицателният установителен иск по чл. 254 от ГПК /отм./, за установяване, че ищецът В. Т. К. не дължи на ответника Н. И. И. сумата от 54 000,00 лв. по запис на заповед от 15.03.2001 год., е неоснователен. Изложени са съображения, че процесният запис на заповед, и този за 4 000,00 лв., представен от ищеца по делото, издаден също на 15.03.2001 год. и с дата на плащане също на 15.05.2001 год., са два различни записи на заповед. От назначените по делото съдебно-графологични експертизи, обект на които е било изследване само на спорния запис на заповед за сумата 54 000,00 лв., се установява, че подписът за “подпис на издателя” е положен от ищеца В. Т. К., а “цифрата “5” в числото “54000,00 лв.” и думите “Петдесет и” в изписаната словом сума “Петдесет и четири хиляди лева”, са добавени /дописани/ при повторно поставяне на листа върху валяка на пишещата машина.становено е още, че ръкописните текстове – “Предявено 15.5.2001 Ще платя след 2 месеца”, и подписите в горния ляв ъгъл на записа на заповед за 54000,00 лв., са изпълнени от също от ищеца В. Т. К.. Относно различието между двата записа от въззивния съд са посочени и други белези – грешно изписани думи, неизписан знак “№”, различие в разстоянията между отделни думи.
Предвид установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал направеното от него оспорване на представения от ответника запис на заповед, с който се е задължил да плати безусловно на падежа на 15.05.2001 год. сумата от 54 000,00 лв. Тъй като въззивният съд е стигнал до същите фактически и правни изводи до които е стигнал и СГС, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, касаещ действителността на записа на заповед, но само този факт не е достатъчен да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал. І т. 1 ГПК – необходимо е този материалноправен въпрос да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а представеното от касатора копие от решение № 262/29.05.2002 год. по гр. д. № 1423/2001 год. на ВКС, не дава основание да се направи такъв извод.
В решението на ВКС е прието, че в производството по чл. 254 от ГПК /отм./, наред с твърденията за каузални отношения между страните, могат да се предявят и разгледат твърдения свързани с действителността на записа на заповед, като това за липса на предписана от закона форма, но въззивното решение не е постановено в противоречие с цитиранато по-горе решение на ВКС, а и касаторът не посочва в какво точно се състои това противоречие.
Предвид горното настоящият състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280 ал. І ГПК.
На ответника по касация не следва да се присъждат съдебни разноски за настоящото производство – такива действително са направени в размер на 1200,00 лева, видно от договор за правна защита и съдействие от 10.03.2009 год., но не са поискани, а съдът не присъжда служебно разноски.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 280/13.02.2008 год. постановено по гр. д. № 1492/2007 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :