О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр. София, 12.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 962 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. от с. Г., община С. чрез процесуалния му представител адв. Д срещу решение № 12 от 03.04.2009г. по гр. д. № 28/2009г. на Бургаски апелативен съд, граждански състав, с което след отмяна на решение № 119 от 19.12.2008г. по гр. д. № 383/2008г. на Сливенски окръжен съд Н. С. С. от с. Г., община С. е осъден да заплати на „Г”, гр. С. сумата 26 943,18 лв., представляващи изплатено обезщетение за неимуществени вреди и лихви за забава за периода от 18.11.1998г. до 28.03.2006г., причинени от Н. С. при ПТП на 18.11.1998г., сумата 8 022,98 лв. – лихва за забава върху изплатената главница за периода от 28.03.2006г. до 30.05.2008г. и сумата 2 164 лв. – съдебни разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на закона и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС: погасено ли е по давност вземането на „Г”, има ли прекъсване на давността.
Ответникът „Г”, гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че „Г” е изплатил присъдените обезщетения за неимуществени вреди и лихви за забава на лицата, увредени от смъртта на Г. Б. , причинена на 18.11.1998г. от Н. С. при неправомерно управление на товарен автомобил, при липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като плащането е станало съобразно задълженията на въззивника при хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ. Общият размер на платената на родителите, съпругата и детето на Б. сума е 26 943,18 лв.
За да направи извод, че вземането на „Г” не е погасено по давност, решаващият съдебен състав е изложил съображения, че за ищеца възможността да встъпи в правата на пострадалите против причинителя на увреждането настъпва от момента на плащането – 28.03.2006г. Въззивната инстанция е приела, че към момента на плащането петгодишната давност за вземанията на пострадалите за обезщетения за вреди спрямо прекия причинител не е била изтекла поради прекъсването на давността съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД със завеждането на наказателното производство срещу Н. С. , предявения срещу последния граждански иск в наказателното производство и завеждането на делата на пострадалите за същото вземане против „Г”. Искът за заплащане на лихва за забава е уважен за периода от датата на изплащане на обезщетенията – 28.03.2006г. до датата на предявяване на иска – 30.05.2008г. в размер 8 022,98 лв.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора въпрос за погасителната давност на вземанията на „Г”, началото на давностния срок и прекъсването на давността е важен, но в настоящия случай не е релевантен, тъй като възражението за изтекла погасителна давност е инвокирано от ответника по исковата молба след преклузивния срок, регламентиран в чл. 131 ГПК. Спорът е разгледан по реда на общия исков процес, поради което приложение намира посочената разпоредба. За ответника съществува задължение с отговора на исковата молба в едномесечен срок от получаването й да изложи становище по допустимостта и основателността на предявения иск, становище по твърдените факти и обстоятелства и заявеното искане, както и да релевира всички възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, да посочи и представи своите доказателствени средства. При неспазване на срока по чл. 131 ГПК възраженията на ответника се преклудират, с изключение на възраженията относно процесуалноправните предпоставки за предявяване на иска, за които съдът следи служебно. Когато възражението за изтекла погасителна давност на вземането е инвокирано след изтичане на преклузивния срок по чл. 131 ГПК, съдът не дължи произнасяне по него. Поради това, дори и съдът да е разгледал правопогасяващото възражение на ответника, същото е без значение за изхода на спора.
Независимо от това, въпросът за момента на изискуемост на вземането на „Г”, заявено по реда на чл. 288, ал. 12 КЗ, и за началния момент на погасителната давност за упражняване регресното право на последния, е решен в съответствие със съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 178/21.10.2009г. по т. дело № 192/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение, съгласно която началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането на „Г”, е момента на изплащане на обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с посочената практика на ВКС, която съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК е задължителна. Посоченото решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК намира приложение в настоящия случай, предвид сходството на разпоредбите на чл. 91, ал. 1 ЗЗ /отм./ и чл. 288, ал. 12 КЗ. Неоснователно е позоваването на касатора на противоречие с решение № 3* от 31.10.1983г. по гр. д. № 2288/1983г., ВС, I г. о., тъй като посоченият съдебен акт е неотносим към настоящия спор – не се отнася до вземане на „Г”.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 12 от 03.04.2009г. по гр. д. № 28/2009г. на Бургаски апелативен съд, граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.