1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 01.10.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 395 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№11268/20.12.2017г., подадена от И. Д. К. и С. М. К. чрез пълномощника им адв.А. Х. Г., срещу решение №355/03.11.2017г., постановено от Софийски окръжен съд, ГО, Първи въззивен състав по в.гр.д.№346/2017г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите, че РПК „Е.“ е собственик на основание чл.2, ал.3 от Закона за общинската собственост /отм., ДВ.бр.101/2004г./ на полумасивна сграда „сладкарница“ със застроена площ от 100кв.м., построена в УПИ IX-203 в кв.26 по регулационния план на [населено място], обл.Софийска.
В изложението към подадената от касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, мотивирайки извода си, че процесната сграда е съществувала към 29.06.1981г. с протокол за въвеждане в експлоатация, който според касаторите не е приет като доказателство по надлежния ред.
Поддържа се също така, че допускането на нарушаване по съществен начин на правилата за събиране и оценяване на доказателствата в рамките на гражданския процес, оценяването на несъбрани по надлежния път доказателства, мотивирането с документи, които са изключени от доказателствата по делото, дава основание да се приеме, че решението подлежи на допускане до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като същото е вероятно нищожно или недопустимо, а също така и очевидно неправилно.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба РПК „Е.“ чрез пълномощника си адв.Р. А., изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски.
Касационната жалба е подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
РПК „Е.“ е предявила срещу И. Д. К. и С. М. К. иск за признаване за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че кооперацията е собственик на процесната сграда на основание чл.2, ал.3 /отм.ДВ.бр.101/2004г./ от Закона за общинската собственост, с твърдението, че сградата е построена през 1981г. от праводателя й „РПК „Н.“-гр.Е. със собствени средства върху общински терен.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен, тъй като от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно-техническа експертиза се налага извод, че РПК „Н.“ – [населено място] /понастоящем РПК „Е.“/ е построила процесната сграда преди 13.07.1991г. в имот, който е бил отчужден от бившите собственици за обществено мероприятие. Изложени са съображения, че се установява от представения протокол за въвеждане в експлоатация на обект „Сладкарница“ [населено място] от 29.06.1981г., съставен от комисия по заповед на председателя на О.-София, че към тази дата посоченият обект е бил построен от РПК „Н.“ – [населено място], като ответниците по иска не оспорват, че сградата е построена в УПИ IX-203 от РПК, доколкото основното им възражение е, че сградата е била незаконно построена и подлежаща на премахване. Посочено е, че удостовереният с протокола за въвеждане в експлоатация факт на построяване на сградата от РПК „Н.“ се подкрепя и от останалите писмени доказателства /декларация на И. Г. П., председател на кооперацията, по §27 ПЗР ЗИДЗТСУ/отм./ от 1988г.; писмо на кмета на [община] до председателя на РПК-Е. от 2000г.; санитарно разрешение от 1994г.; писмо от Районна служба за пожарна и аварийна безопасност Е. от 2000г.; договор за наем от 02.01.2002г., сключен между Р. В. Н. и РПК – Е. за парцел IX-203, в който изрично е отразено, че върху отдадения под наем имот е построен павилион-сладкарница от РПК; справка-извлечение от сметка 203-сгради на РПК-Е. към 23.05.2014г., според която в баланса на кооперацията е заведена сграда-сладкарница в [населено място]; доказателствата за деклариране и плащане на данъци за процесната сграда от кооперацията/. Прието е, че възражението на ответниците по иска относно доказателствената стойност на протокола за въвеждане в експлоатация е неоснователно предвид неоспорването от тях, че сградата е построена от кооперацията в собствения им имот и липсата на твърдения, както и данни по делото кооперацията да е построила други обекти с посоченото предназначение в [населено място]. Поради това фактът, че в протокола не са посочени индивидуализиращи признаци на имота, в който е построена въведената в експлоатация сграда, както и самата сграда, според въззивния съд не го лишава от доказателствена сила относно факта, че процесната сграда се намира в имота, а и е установено от заключението на съдебно-техническата експертиза, че сградата съществува на място и е с посоченото фактическо предназначение.
Изложени са също така съображения, че за осъществяването на предвиденото в чл.2, ал.3 /отм.,ДВ.бр.101/2004г./ от Закона за общинската собственост придобивно основание не се изисква сградата да е законно построена – няма значение дали сградите са изградени от кооперацията въз основа на надлежни строителни книжа. Посочено е, че предпоставка за осъществяването на този придобивен способ е единствено фактическото застрояване на земята от кооперативната организация в периода до 13.07.1991г.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения, свързани с преценка на събраните доказателства и обосноваване на констатациите за установените по делото факти, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване – в съответствие с трайно установената, константна и непротиворечива практика на ВКС / решение № 166/15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г., Трето ГО; решение № 210/15.08.2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г. на Четвърто ГО; решение № 60/05.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на Четвърто ГО; решение №200/02.01.2018г. по гр.д.№350/2017г., Първо ГО на ВКС/ съдът е изградил изводите си за установените по делото релевантни за спора факти на анализ на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, като изрично е изложил и съображенията си по възражението, касаещо доказателствената стойност на протокола за въвеждане в експлоатация от 29.06.1981г., основани преди всичко на обстоятелството, че касаторите /ответници в производството по предявения от РПК установителен иск/ не са оспорили факта на построяване на обекта от кооперацията, а само законността на строителството – изрично в подадения отговор на исковата молба се съдържа твърдение, че сградата е незаконно построена от кооперацията, което според подалите отговора лица обосновава извод за неоснователност на предявения иск. Това твърдение е обсъдено от въззивния съд и е прието за неоснователно, като наличие на свързано с това основание за допускане на касационно обжалване не се поддържа /т.е. касаторите считат за правилен извода на въззивния съд, че законността на строителството е ирелевантна за осъществяването на предвиденото в чл.2, ал.3 /отм.ДВ.бр.101/2004г./ ЗОбС придобивно основание.
И доколкото доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК са изцяло свързани отново с обсъждането на протокола за въвеждане в експлоатация от 29.06.1981г., следва да се приеме, че това основание се поглъща от поддържаното и вече обсъдено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
И тъй като поддържаните от касаторите основания по чл.280 ГПК не са налице, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, като с оглед изхода на спора в полза на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 1200лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №355/03.11.2017г., постановено от Софийски окръжен съд, ГО, Първи въззивен състав по в.гр.д.№346/2017г. по подадената от И. Д. К. и С. М. К. касационна жалба.
ОСЪЖДА И. Д. К. и С. М. К. да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК на РПК „Е.“ сумата от 1200лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: