О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 10.04.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1323/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника З. Д. И. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат Р. Т. против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-122/15.11.2012 г., постановено по гр. д. № 1388/2012 г. в частта, с която на основание чл. 31, ал. 2 ЗС З. Д. И. е осъден да заплати на Н. Й. Б. сума в размер на 5 426.70 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на 14.11% ид. ч. от жилищна сграда, изградена в УПИ ІХ-58, кв. 5 по плана на [населено място], [община], за периода от 31.05.2007 г. до 23.09.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска-21.09.2011 г. до изплащането.
С жалбата са развити доводи да неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК с присъждане на разноски по делото.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: 1. При наличие на съгласие между съсобствениците за начина на ползване на общата вещ, допустим ли е иск по чл. 31, ал. 2 ЗС или следва да бъде предявен иск по чл. 32 ЗС; 2. При наличие на съгласие на двама съсобственици за ползването на имота от трето лице, може ли единият съсобственик в последващ момент да претендира обезщетение от другия затова, че третото лице, роднина на единия съсобственик е използвал имота; 3. Липсата на решение по чл. 32 ЗС за промяна на режима на ползване на общата вещ поставя ли в неизпълнение съсобственика; След като е налице решение за начина на ползване на общата вещ следва ли да бъде взето решение за промяна на начина на ползване или е възможно съсобственика, без да бъде взето решението по чл. 32 ЗС да предяви претенции по чл. 31 ЗС; При тези хипотези в какво съотношение са исковете по чл. 31 ЗС и чл. 32 ЗС; 4. От един и същи юридически факт ли произхождат исковете по чл. 31 ЗС и чл. 32 ЗС; Има ли значение дали вещта се ползва на основание решение на съсобствениците или простото твърдение, че вещта се ползва от другия съсобственик е основание за иск по чл. 31 ЗС; 5. Дължи ли се обезщетение в случаите, когато не се постигне съгласие за ползването на общата вещ. Приложена е съдебна практика на състави на ВКС, ГК.
За ответника по касация ищцата Н. Й. Б. е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат В. Градинарска. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе да се промени създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или да се осъвременени тълкуването на закона при изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви.
Задължение на касатора с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е да обоснове точно и ясно основанието за допустимост на обжалването, на което се позовава, в случая хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така както е разяснена с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице в конкретния случай.
Въпросите, поставени с изложението не са правни въпроси по смисъла на т. 1 на цитираното тълкувателно решение, тъй като по тези въпроси въззивният съд не се е произнасял с решението, предмет на касационно обжалване.
По същество поставените от касатора с изложението въпроси обосновават развитите с жалбата оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон-основание за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, което не е относимо към предварителното производство по селекция на касационните жалби.
Към изложението са приложени съдебни решения на състави на ВКС, ГК по прилагането на чл. 32, ал. 2 ЗС и не са относими към конкретния случай.
Въззивното решение е постановено при правилно прилагане на закона и в съгласие с ТР № 7/2.11.2012 г., ВКС, ОСГК.
Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Бургас № VІ-122/15.11.2012 г., постановено по гр. д. № 1388/2012 г. по касационна жалба на З. Д. И. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [община], [улица].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: