О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 02.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.06.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 578/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№17650/12.12.2017г.,подадена от Община,гр.Ц.,чрез пълномощника му адвокат Г. Н.,против решение № V-90/03.11.2017г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1165/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №20/31.03.2017г. по гр.д.№132/2014г. по описа на Районен съд,гр.Царево- за приемане за установено по исковете на [фирма],гр.С.,против Община,гр.Ц.,че ответникът не е собственик на следните идеални части от недвижими имоти, находящи се в местността „К.“ в землището на [населено място]: на 9486/10768 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 00878.107.420 по КККР на [населено място], на 540 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 00878.107.44 по КККР на [населено място]; на 111 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 00878.107.42 по КККР на [населено място] и на 49 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №00878.107.399 по КККР на [населено място].
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма],С.,чрез пълномощника си адвокат Х. П.,в писмения отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същщество-счита жалбата за неоснователна,като претендира да бъдат присъдени разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че първоинстанционното решение се обжалва само с възражение досежно изводите в последното за липсата на придобиване по давност на имота от [община],като се оспорва изводът,че Общината е недобросъвестен владелец.Съдът е приел,че макар решение № 2068 от 31.08.1995 г. по преписката по заявление вх.№ А189/13.03.1992 г. на ПК Ц., с което е възстановено правото на собственост на Кметство А. в стари реални граници на нива с площ от 15,215 дка, IV категория, м.“К.“, имот №107350 по картата на землището, като постановено на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, да има характера на административен акт с вещноправни последици, ответната община не е добросъвестен владелец на процесния имот,като се е позовал на задължителна практика на ВКС, изразено в решение № 17 от 19.02.2016 г. по гр.д.4335/2015 г., ІІ г.о., че признаването на права по реституция без да са налице материално-правните предпоставки за възстановяване на собствеността (какъвто е настоящият случай), не прави лицето, на което е възстановен имотът добросъвестен владелец. Съдът е счел за неоснователни и недоказани твърденията, че в конкретния случай е налице втората хипотеза на чл.70, ал.1 ЗС, „защото владението върху процесния имот е придобито на формално основание, годно да прехвърли собствеността в предвидената от закона форма – решение на поземлената комисия, но формата е опорочена“. Касае се не за опорочена форма на акта, а за липсата на материално-правните предпоставки за възстановяване на собствеността, за които в настоящия случай, както е приел и първоинстанционният съд, не е налице незнание у [община]. Съдът е отбелязъл, че за наличието на законова пречка по чл.10б ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесния имот, Общината е знаела, предвид факта, че се касае за осъществено мероприятие върху терена – почивна база, построяването и експлоатирането на която, както и изграждането на инфраструктурата в и около която, не е станало без знанието на Общината.
С оглед на това съдът е приел, че за придобиването по давност от [община], в качеството и на недобросъвестен владелец, на процесния имот ПИ 00878.107.420 е необходимо 10-годишно необезпокоявано владение,като е неоснователно твърдението на ответника, че придобивната давност за него е започнала да тече от датата на въвеждането му във владение в имота – 21.11.1995 г. Съдът е посочил, че след като към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ спорните идеални части от имотите са променили своето предназначение и са загубили качеството си на земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ поради изградената върху тях почивна база, представляваща осъществено мероприятие, тези имоти са станали държавна собственост съгласно чл.10б, ал.5 ЗСПЗЗ,а по отношение началния момент, от който е започнал да тече срокът за придобиване на имота по давност – от 01.06.1996 г., с влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС (ДВ бр. 33/1996 г.), поради забраната до този момент, съгласно разпоредбата на чл.86 ЗС преди изменението й с ДВ бр.33/1996 г., за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост, независимо дали се касае за публична или частна собственост на държавата и общините.Съдът е стигнал до извода, че към настоящия момент в полза на [община] не е изтекъл 10-годишен срок за придобиване по давност на процесния имот поради началния момент за този давностният срок за придобиване на имотите частна държавна и общинска собственост – от 01.06.1996 г. (с влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС с ДВ бр. 33/1996 г.) и спирането на този срок на 31.05.2006 г. по силата на §1 ДР ЗС (ДВ бр. 46/6.06.2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм. ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.; изм., бр. 109 от 23.12.2008 г., в сила от 31.12.2008 г.; изм., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.).
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 и ал.2 ГПК,като в точка първа от същото посочва,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,а именно/цитирам/:
„1.Може ли да се позове на кратката давност лицето в чиято полза е възстановено с административен акт/решение на Поземлена комисия/ право на собственост върху недвижим имот,в който има проведени мероприятия по член 10б от ЗСПЗЗ,без да са налице материално-правните предпоставки за възстановяванае на собствеността?”.
Видно от изложеното с решаващите мотиви,така формулираният от касатора въпрос е неотносим от приетото със същите.Това е така,защото съдът с въззивното решение не е разглеждал възможността кой може и кой не може да се позова на този вид давност,а с оглед доказателствата по делото е формирал изводи относно това какво е качество има ответната Община-на добросъвестен или недобросъвестен владелец.Ето защо,така формулираният от касатора правен въпрос не е такъвм по смисъла на приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Непосочването на правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
В точка втора от изложението,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.2,предл. последно,ГПК:когато е налице очевидна неправилност.
Касационният съд намира,че липсва посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Ето защо,касационното обжалване не може да бъде допуснато и на това основание.
На ответника по касационната жалба [фирма],гр.София следва да се присъдят поисканите и направени по делото разноски по делото за настоящото производство,в размер на 1000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения списък с разноските по член 80 ГПК и договор за правна помощ и съдействие от 25.01.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-90/03.11.2017г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1165/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА,гр.Ц. да заплати на [фирма],гр.София сумата от 1000 лева/хиляда лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: