3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
[населено място], 20,10,2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври ,през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 1593 по описа за две хиляди и шестнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Д. И. против разпореждане от 25.04.2016 год. по ч.гр.д.№ 4797/2015 год. на Софийски апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба на същата страна против определение № 3334 / 24.11.2015 год. по ч.гр.д.№ 4797/2015 год. на Софийски апелативен съд. Жалбоподателката оспорва правилността на атакувания съдебен акт по съображения, неотносими към основанието му – чл.274 ал.4 ГПК, считайки нарушени конституционните си права за участие в процеса.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Срещу Д. Д. И., в качеството на ответник, по предявени по реда на чл.422 ГПК искове на [фирма] , по гр.д.№ 11 623/2014 год. на Софийски градски съд е постановено „неприсъствено решение„по чл.238 ГПК / въпреки липсата на предпоставки за това,с оглед подадено от ответницата мотивирано възражение като длъжник, по реда на чл.414 ГПК, имащо правните последици на отговор на искова молба – съображения от т.11а на ТР № 4 / 18.06.2014 год. по т.д.№ 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС /. Срещу същото Д. И. е подала молба за отмяна по чл.240 ал.1 т.3 ГПК . Подавайки я чрез СГС, с оглед аналогично приложение правилата на отмяната по Глава ХХІV на ГПК, досежно реда за предявяването й / така опр. № 50 по ч.т.д. № 636/2010 год. на І т.о. ВКС /, СГС е задължил същата със заплащане на държавна такса, определена съобразно правилата за оценяеми искове, противно на характера на инициираното от страната производство – извънинстанционно и при дължима по същото държавна такса, съгласно чл.16 от Тарифа за държавните такси , които се събират от съдилищата по ГПК – 25 лева. Предвид неправилно определената държавна такса и отказа на СГС да освободи страната от заплащането й, на основание чл.83 ал.2 ГПК / правомощие за каквото произнасяне, с оглед извънинстанционния характер на производството по чл.240 ГПК, СГС не е имал / , Д. И. е обжалвала определението му от 28.09.2015 год. и същото е частично отменено с определение № 3334 / 24.11.2015 год. на Софийски апелативен съд, като страната е освободена от заплащането на държавна такса над сумата от 1 000 лева.В потвърдената част от отказа на СГС,определението на САС е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 14 107/30.12.2015 год.,оставена без движение,за отстраняване нередовности – прилагане на изложение по реда на чл.280 ал.1 ГПК, съответно за приподписването й от лице с юридическа правоспособност.След еднократно продължаване на срока за изпълнение указанията,на основание чл.63 ГПК, жалбоподателката е поискала предоставяне на правна помощ, по която й молба няма произнасяне. Последвало е тук атакуваното разпореждане,с което Софийски апелативен съд е върнал частната жалба на Д. И. против определение № 3334/24.11.2015 год. по ч.гр.д.№ 4797/2015 год., с мотива, че предвид необжалваемостта на решението по чл.240 ал.1 ГПК , на основание чл.274 ал.4 ГПК, определение № 3334/24.11.2015 год. не подлежи на касационно обжалване.
Определението е неправилно.
Производството по чл.240 ГПК е извънинстанционно такова , поради което нормата на чл.274 ал.4 ГПК – видно и от буквалното й съдържание, предпоставящо инстанционно по характер , исково / при съобразяване именно цената на иска, на основание чл.280 ал.2 ГПК / производство, в което да са постановими както обжалваното определение , така и въззивно решение, неподлежащо на касационно обжалване – не намира приложение. От значение е не съда, постановил акта , т.е. принципната му компетентност на въззивен съд, а вида на производството, в което същият се произнася. Още повече, че в настоящия случай СГС се е произнесъл недопустимо по въпрос от компетентността на съда, който ще бъде сезиран с молбата по чл.240 ал.1 т.3 ГПК, т.е. молбата за освобождаване от държавна такса / ако такава би се поддържала при действително дължима от 25 лева / , е от компетентността на САС, като съд по молбата за отмяна. Допустимото произнасяне по такава молба, с отказ за удовлетворяване, винаги предпоставя възможност за обжалване.
Следователно, атакуваното разпореждане ще следва да се отмени, като делото се върне за произнасяне по молбата за предоставяне на правна помощ на Д. И. .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 25.04.2016 год.по ч.гр.д.№ 4797 / 2015 год. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд, за произнасяне по молбата на Д. И. , с вх.№ 2029/11.02.2016 година по ч.гр.д.№ 4797 / 2015 година.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :