О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
С. , 20.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 286/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура, [населено място] срещу въззивно решение № 1460 от 24.10.2014 г. по гр. дело № 1758/2014 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2833 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 2321/2013 на Варненския районен съд в частта му, с която е уважен предявеният от Я. И. Б. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. за сумата 8 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд- ПП № 4/68 г. на ВС, ТР № 3/2005 г. ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Я. И. Б. в писмен отговор, подаден чрез адвокат Ю. Г. Г., изразява становище че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Поддържа, че решението е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е приел, че сумата 8 000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от Б. неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд. Изложил е съображения, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. е основателен. При определяне размера на обезщетението на 8 000 лв. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че при Б. е настъпил срив в психиката му- два суицидни опита, завършили без успех поради намеса на медицински лица, че е заболял от Протрахирана депресивна реакция, търпял негативи и по отношение режима на свиждане, като са били забранени контакти с негови близки. Отчетено е и обстоятелството, че за това обвинение взетата мярка за неотклонение е „подписка”, като мярката „задържане под стража” е по повод повдигнати обвинения за други тежки престъпления, както и че неприятните последици от депресивното разстройство са преодолени.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържа позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане – чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З., в неговия процесуалноправен и материалноправен аспект. За задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е относим към правния спор не следва да се допусне касационно обжалване. С обжалваното решение правният въпрос по прилагане критерия “справедливост” установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е разрешен в нарушение на т.11 на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, и съдебната практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.3 З. във вр. чл.52 ЗЗД, установена по реда на чл.291 ГПК- решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ВКС; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ВКС; решение № 153 от 10.05.2012 по гр.д. № 498/2011 г. на ВКС,ІV г.о.; решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр.д. № 372І2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др., поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В практиката е прието, че държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. То се определя глобално по справедливост /чл. 52 ЗЗД/, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, както и, че държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданина, а отговорността се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като преценката се прави при наличието на причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В настоящия случай размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1460 от 24.10.2014 г. по гр. дело № 1758/2014 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: