8
8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
гр. София, 20.07. 2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова т.д. №81/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 975 / 12.05.2016 г., постановено по в.т.д. № 2149 / 2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 508/20.03.2015г. по т.д. №2262/2014 г. на Софийски градски съд. С него е уважен предявения от [фирма] – [населено място] срещу електроразпределителното дружество на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД осъдителен иск за сумата от 379 779,42 лв., представляваща получена временна цена за достъп от фотоволтаична електроцентрала, находяща се в ПИ №119015 и ПИ №119016, м.С. в землището на [населено място], до електроразпределителната мрежа на ответника за времето от м.11.2012 г.до м.10.2013 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 11.04.2014 г. до окончателното й изплащане, както и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 16 595,73 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за времето от 27.10.2013 г. до 01.04.2014 г., както и разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа недопустимост на производството по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД изведена от недопустимостта на претенцията за неоснователно обогатяване при страни, които са обвързани от валидно облигационно правоотношение с източник –действащ, двустранен, възмезден, консенсуален и комутативен договор относно същия предмет -права и задължения. Поддържа се, че предварителното изпълнение е осъществено на законно основание и то представлява самостоятелно основание за извършване на действия или престации в негово изпълнение, което не може да бъде приравнено на „отпаднало” основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, нито може да заличи с обратна сила правните последици на съществуването на факта на предварително изпълнение и неговото основание. САС е уважил недопустим иск, при който договорната отговорност винаги изключва отговорността за неоснователно обогатяване. Изложени са аргументи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Искането е за обезсилване на обжалваното решение, алтернативното искане е за отхвърляне на исковете като неоснователни.
В приложеното Изложение на касационните основания по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК като обусловили изхода на конкретния правен спор следните въпроси : 1 Може ли задължение за заплащане по договор за достъп до електропреносната мрежа да има и друг, недоговорен източник (сложен фактически състав от договор и нещо друго) и ако може, кое е непосредственото основание за възникване на задължението за плащане – договорът или юридическите факти с недоговорен произход?; 2. Допустимо ли е реализиране на кондикционен иск за неоснователно обогатяване поради отпаднало основание за договор с продължително или периодично действие, относимо към заплатените договорно установени парични задължения до датата на отпадане на основанието?; Представлява ли предварителното изпълнение, допуснато от закона за изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен, юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие сделки?; 3. Гражданскоправен ли е смесеният фактически състав, който съдът е приел за единен източник на правоотношение и правно задължение и, ако е гражданскоправен, кои са правните норми и от кои отрасли, които го установяват: а) кой е главният елемент в смесения фактически състав –гражданскоправният или административният, б) кой е гражданскоправният елемент, който е източник на (поражда) СФС с гражданскоправна последица –възникване на правоотношение по достъп до електроразпределителната мрежа и в) какво е правното значение на допълнителния административен елемент в режима на единния смесен фактически състав (валидност, съществуване, тълкуване, разваляне и прекратяване на породеното правоотношение), г) какъв е правният режим на конкретния единния смесен фактически състав (ЕСФС), който съдът е констатирал и д) какво е правното значение на последващото отпадане на допълнителния административен елемент след пораждане на гражданскоправните последици, тяхното развитие и погасяване поради изпълнение?; 4. Допустимо ли е съдът при обосноваване на своите правни изводи да не посочи материалноправната норма, която прилага и от чийто диспозитив извежда релевантните за спора факти?; 5. Може ли чрез съдебно тълкуване да се промени съдържанието на понятието „пределна цена”, като съдържанието и се сведе до „неизменимо фиксирана цена”?
По формулираните първи и втори въпрос се сочи противоречие с: решение по гр.д. №12946/2015г. на СГС, решение № 1938 по гр.д. № 2412/2014 г. на В., решение № 1483/27.07.2015 г. по гр.д. № 1483/2015 г. на ОС -Варна, решение № 468/16.03.2015 г. по гр.д. № 3/2015 г. на ОС –Варна, решение № 750/20.04.2015 г. по гр.д. № 260/2015 г. на ОС –Варна, решение по гр.д. № 3020/2014 г. на В., решение по гр.д. № 11899/2014 г. на ІІІ г.о на СГС, решение по гр.д. № 1599/2015 г. на В., решение по гр.д. №2768/2014 г. на В., решение по гр.д. № 2549/2014 г. на В., решение по гр.д. № 8059/2014 г. на ІІ г.о. на СГС, решение по гр.д. № 1520/2015 г. на ОС –Варна, решение по гр.д. № 363/2015 г. на ОС –Варна, решение по гр.д. № 850/2015 г. на ОС –Варна, решение по гр.д. № 3001/2014 г. на ОС –Варна, решение по гр.д. № 50502/2014 г. на СРС, решение по гр.д. № 11999/2015 г. на СГС. Поддържа се също критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По третата група от въпросите жалбоподателят счета, че отговорът на всеки един от въпросите ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По формулирания четвърти въпрос се подържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с: решение № 318/6.07.2012 г. по гр.д. № 615/2010 г. на І г.о. на ВКС, решение № 246/27.05.2011 г. по гр.д. № 1265/2010 г. на ІV г.о. на ВКС и на Раздел ІІ на ППВС №1/53г. относно съдържанието на мотивите на въззивното производство. По петия въпрос позоваването е на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Препис от касационната жалба и нейните приложения е връчен на ответника по касация [фирма]. В писмен отговор дружеството излага становище за недопустимост на касационната жалба, поради липсата на основания за касационно обжалване по чл. 280 ГПК, с подробно изложени съображения. Твърди, че е налице трайна и непротиворечива задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, която е относима към настоящото дело и казус, и с която въззивният състав се е съобразил. Посочва решение № 164/4.10.2016 г. на ВКС по т.д. № 160/2016 г. на І т.о., решение № 155/11.01.2016 г. на ВКС по т.д. № 2611/2014 г. на ІІ т.о., решение № 157/11.01.2016 г. на ВКС по т.д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о., с които ВКС вече се е произнесъл по идентичен иск между същите страни.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
Софийският апелативен съд е констатирал, че между страните не е сключен писмен договор за достъп до електроразпределителната мрежа на енергийното предприятие в рамките на срока посочен в параграф 197, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗЕ до 17.09.2012г. С параграф 197, ал.1 ПЗР на ЗИЗЕ, в сила от 17.07.2012г. законодателят е задължил заварените производители на ел. енергия да сключат договори в двумесечен срок от влизане на закона в сила, а с ал.2 на същата разпоредба е предвидил възможност за операторите при липса на сключен договор за достъп да сезират ДКЕВР за определяне на условията за достъп. В случая доказателствата по делото сочат на възникнало между страните неформално договорно правоотношение с предмет предоставяне на ищеца на право на достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма]. Установено е, че за процесния период от време [фирма] е начислявало на ищцовото дружество такса „достъп” за ползване на енергийната му мрежа от дружеството, като производител на ел.енергия в исковия размер. Начислените такси са определени въз основа на приетите с Решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР временни единични цени. Според съда липсата на утвърдени ОУ не обуславят недействителност на неформалното договорно правоотношение, което е възникнало между страните с реално осъществения от ищцовото дружество достъп до енергийната мрежа. В чл.84, ал.2 от ЗЕ законодателят е утвърдил по императивен начин част от задължителното съдържание на договора за достъп, но дължимата цена се регулира по административен ред. С Решение №Ц-33/ 14.09.2012г. е заместена на практика онази част от съдържанието на договора, която страните не са уредили въпреки нормативно установеното задължение за това. Решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп е част от смесения фактически състав, пораждащ задължение за плащане на цена за достъп. Смесеният фактически състав включва договор за достъп и решение на ДКЕВР за определяне на размера на възнаграждението, дължимо от производителя на ел.енергия. С отмяна на решението на ДКЕВР отпада правото на ответника да иска заплащане на цена на достъп в определения в отмененото решение размер към момента на издаване на административния акт. Разглежданата претенция за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД не в липсата на право на ответното дружество да дължи получената цена въобще, а в липсата на право да задържи платената в този размер цена. Изложени са съображения, че макар да не води до начална недействителност на задължението за заплащане на цена за достъп, а до последващо отпадане с обратна сила на незаконосъобразно определен размер на тази цена, отмяната на административния акт следва да се зачете от гражданския съд без по този начин да се отрича възмездния характер на предоставената услуга. Отмененото от ВАС Решение №Ц-33/2012г. не е юридически факт водещ до прекратяване на облигационната връзка, но погасява с обратна сила правото на кредитора да получи плащане на цената за достъп до размер, определен с отмененото решение на ДКЕВР, доколкото дължимостта й възниква само чрез принудителното му определяне по административен ред – чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ. За неоснователен е преценен доводът на Ч. за прилагане по аналогия на чл.326 ТЗ. Според съда разпоредбата има общ характер и приложението й е изключено от въведената от законодателя с императив специална норма за изключителна компетентност на ДКЕВР за определяне на размера на възнаграждението за достъп.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на обжалваното решение на САС.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По доводите за недопустимост на решението, поради произнасянето по недопустим иск.
Липсват основания за евентуална недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустим иск. Изводът на съда, че с отмяната на административния акт – решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с който са определени временни цени за достъп, платените за исковия период суми се явяват лишени от основание, не е в противоречие с установената задължителна съдебна практика на ВКС. Съгласно нея, отмяната по реда на АПК на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на това решение и заплатени от производители на ел. енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителните мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание, по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. В решения постановени по реда на чл.290 ГПК на състави на ВКС : решение №224/21.02.2017г. по т.дело № 2654/2015г., решение № 28/28.04.2016г. по т.дело № 353/2015г. на ІІ т.о., решение № 212/23.12.2015г. по т.дело № 2956/2014г. ІІ т.о. и др. по въпроса за темпоралното действие на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решението на ДКЕВР, е прието, че конститутивното действие на съдебното решение настъпва с обратна сила; действа от момента на издаването на решение № Ц-33/14.09.2012 г.; с обратна сила отпада основанието за дължимост на паричната престация, основание за претендиране на връщане на платената за достъп цена на производителя на ел. енергия с иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол по въпроса, поставен в т.3, б”д”.
На въпроса в т.1 е даден отговор в решения № 155 по т.дело №2611/2014г., решение № 157 по т.дело № 3018/2014г., решение №7 по т.дело № 3196/2014г. на ВКС, ТК , решение №157 по т.дело №3018/2014г. на ВКС, ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК и затова имащи задължителен за съдилищата характер. В решенията е прието, че правоотношението по предоставяне на услугата достъп на производителите на ел. енергия от възобновяеми източници до електрорапределителната мрежа, в хипотезата на параграф 197, ал.2 от ПЗР на ЗИЗЕ, в сила от 17.07.2012г., възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент – фактическо присъединяване към мрежата на съответния оператор и административен елемент – решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, като съществен елемент на сделката. Правните изводи на САС за съдържанието на правоотношението между страните по делото, не е в противоречие с цитираната съдебна практика, споделена и от настоящия състав на ВКС.
В цитираните решения е потвърдена правната квалификация на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, което е отговор и на въпроса в т.2, първи подвъпрос.
По т.2, втори под въпрос е даден отговор в решение №229/ 20.02.2017г. по т.д. № 3111/2015г. на ВКС, ТК. В цитираното решение в отговор на правния въпрос е прието, че решение № 4083 от 25.03.2013 г. по адм.д. №12494/2012 г. ВАС и потвърждаващото го решение на петчленен състав на ВАС, с което по реда на АПК е отменено Решение № Ц-33 /14.09.2012 г. на ДКЕВР, има сила за страните по делото, но ако с него оспореният адм. акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички, вкл. за търговскоправните им отношения. Съобразно практиката на Върховния административен съд – ТР № 2/27.06.2016 г. по тълк.д.№ 22015 г. на І и ІІ колегии, проявлението на конститутивното действие на съдебното решение за отмяна на индивидуалния административен акт се състои в отпадане на правните последици от издадения акт считано от момента на издаването му, т.е. има обратна сила. ВКС е изразил становище, че отмяната на решение №Ц-33/ 14.09.2012г. на ДКЕВР, имащо правната характеристика на индивидуален административен акт, води до отпадане на т.нар. „временни цени” за периода, предхождащ решението на ВАС. Поради обстоятелството, че макар и елемент от търговски договор, съдържащ белезите на търговска продажба по Гл.ХХІІ ТЗ, цената за достъп до електропреносната мрежа не подлежи на свободно договаряне от страните, а е предмет на административна регулация от ДКЕВР (каквато за периода липсва), то тя не може да бъде определена по правилата за други търговски сделки, напр. чл.326, ал.2 ТЗ. В този случай, платената от търговеца сума, съставляваща елемент от цената по сделката, подлежи на връщане. Макар достъпът да електропреносната мрежа да е бил фактически осъществен, то липсата на цена (административния елемент, подлежащ на определяне от държавен орган) не може да бъде определен от търговския/гражданския съд по тълкувателен път досежно размера й, като цена по търговска сделка под общия режим. Обжалваното решение на САС не е в противоречие с изложеното, поради което и по този въпрос не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Въпросите в т.3 от б”а” до б”г” са хипотетични. Следва да се има предвид, че задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК -така решение №171 по т.дело № 3046/2015г. ВКС приема, че смесеният фактически състав съдържа два елемента – договор и административен – решение на регулаторния орган ДКЕВ. След като с разпоредбата на параграф 197, ал.2 ПЗР ЗИДЗЕ е предвидена възможност за сключване на договор, регламентиращи условията за достъп, при липса на договор и наличие на фактическо присъединяване, правоотношението следва да бъде уредено чрез намеса на регулаторния административен орган ДКЕВР, с което тези условия се определят административно.
Четвъртият въпрос няма правната характеристика на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, доколкото съдържа твърдения за допуснато процесуални нарушения при мотивирането на решението от САС, касационни основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Решението съдържа мотиви, в които въззивният съд е изложил както приетите за установени релевантни за изхода на делото факти, така и правните си изводи за основателността на иска. Разгледани са възраженията на жалбоподателя за неприложимост на института на неоснователното обогатяване, както и правните норми, които регулират отношенията между енергоразпределителните дружества и производителите на ел. енергия от възвръщаеми източници, както и тези регулиращи правомощията на държавния орган – ДКЕВР в тези отношения.
По петия въпрос няма произнасяне от съда, поради което няма съдържанието на обуславящ изхода на делото правен въпрос.
Наличието на задължителна практика по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд и по които се иска допускане на обжалването, не са налице предпоставките на критериите по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно дадените в т.2 и т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът не прави искане за присъждане на разноски.
С оглед на изложеното, след като въпросите не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК, решението на САС не се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 975 / 12.05.2016 г., постановено по в.т.д. № 2149 / 2015 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: