2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 22.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Иво Д.
ч. т. дело № 1667/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. П. Д., [населено място] срещу определение № 868 от 30.03.2015 г. по гр. д. № 376/2015 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 24.11.2014 г., постановено по гр. д. № 3016/2014 г. на Пловдивски районен съд. С първоинстанционният акт е оставена без уважение молбата от 05.06.2014 г. на Е. Д. за възстановяване на пропуснат едномесечен срок по чл. 131 ГПК за подаване на писмен отговор на исковата молба. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно.
Частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. В случая е предявен иск за признаване за установено със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане с цена под 10 000 лв. – 5 000 лв. главница, дължима по запис на заповед от 15.09.2009 г. Записът на заповед е търговска сделка от рода на абсолютните, като без значение е дали страните по нея са физически или юридически лица /чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ/. Търговският характер на сделка определя делото като търговско, поради което и с оглед изложената по-горе необжалваемост по касационен ред на решението по делото, и на основание посочената разпоредба на чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК, се налага извод, че процесното въззивно определение, също не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на Е. П. Д., [населено място] срещу определение № 868 от 30.03.2015 г. по гр. д. № 376/2015 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: