О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София , 23.03.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1397 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Целодневна детска градина „В. М.”, [населено място], общ.Баните, обл.С., срещу решение от 14.07.2011г., постановено по в.гр.д. №263/2011г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 19.03.2011г. по гр.д.№1277/2010г. на Смолянски районен съд за уважаване на предявените от Н. С. Н. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Н. С. Н. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Н. С. Н. срещу Целодневна детска градина „В. М.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел уволнението за незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание чл.325, т.5 от КТ – завръщане на замествания на работа. Приел е, че не е доказано завръщането на замествания.
Касаторът е поставил въпрос дали се нуждае от доказване завръщането на титуляра при конкретния случай на заместване. Счита, че поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В спора за законност на уволнението работодателят следва да докаже приложеното от него основание за уволнение. Прекратяването на срочния трудов договор за заместване настъпва съгласно чл.325, т.5 от КТ със завръщането на титуляра на длъжността. Именно завръщането на замествания на работа създава типичното основание за прекратяване на трудовия договор за заместване, поради което завръщането на титуляра на длъжността следва да бъде доказано от работодателя в спора за законност на уволнението, като факт от значение за делото. В доктрината и практиката няма колебание, че фактите, които не се нуждаят от доказване, са общоизвестните, съдебно известните факти и фактите, презюмирани със законни презумпции, а също и фактите, които съдът обяви за известни и ненуждаещи се от доказване по делото. Завръщането на замествания, се нуждае от доказване, тъй като на този факт е основано уволнението, чиято законност се оспорва, и доколкото не се касае до общоизвестен, съдебно известен, презюмиран със законна презумпция, нито за обявен от съда за известен и ненуждаещ се от доказване факт по конкретното дело.
Поставени са процесуалноправни въпроси дали съдът може да основе решението си на недоказания факт на завръщането на замествания, без позоваване в исковата молба и указания в доклада на съда. Не е посочено от касатора при наличие на кое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК счита, че следва да се допусне касационно обжалване. Отделно, както се посочи на завръщането на титуляра е основано специфичното основание за уволнение, приложено от работодателя, а при оспорване законността на уволнението по същество, не може да се приема, че съдът е основал решението си на обстоятелство, на което ищецът не е основал иска си. Вторият въпрос е без значение за изхода на делото, тъй като по правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция се произнася само по основанията в жалбата, а в случая във въззивната жалба не е релевирано нарушение на съдопроизводствените правила от първата инстанция. Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по въпроса дали може с въззивната жалба да се представят доказателства за установяване законността на уволнението по същество. По този въпрос не е налице и противоречива съдебна практика. Не кореспондират с данните по делото твърденията на касатора за липса на указания, че в негова доказателствена тежест е установяване на завръщането на замествания. Съдът е указал на ответника-работодателя, че негова е доказателствената тежест да докаже основанието на уволнението, а в случая приложеното от работодателя основание за уволнение е именно завръщането на замествания. Поради това не е налице процесуалното нарушение от страна на първоинстанционния съд, при наличието на каквото по приложените съдебни актове е прието, че е допустимо да бъдат ангажирани доказателства във въззивната инстанция, които не са нови или нововъзникнали.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На основание чл.81 от ГПК с оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 550лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14.07.2011г., постановено по в.гр.д. №263/2011г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА Целодневна детска градина „В. М.”, [населено място], общ.Баните, обл.С., да заплати на Н. С. Н. от [населено място], сумата 550лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: