О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София 27.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 7376 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение № 433 от 19.07.13г.,постановено по гр.дело № 491/13г.на Окръжен съд – Плевен,с което е заместено съгласието на С. Ю. М.,баща на детето А.-М. С. М.,за това детето със своята майка С. А. да пътува за Г заедно с майка си по повод да се вижда с бабата и дядото по майчина линия,във времето,което не съвпада с определения на бащата режим на лични отношения с детето,за срок от три години от влизане в сила на настоящото решение.
В приложеното изложение към касационната жалба на С. Ю. М. се сочи основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като се поддържа,че въпросът относно прилагането на разпоредбата на чл.127а СК е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата С. А. С. счита,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.По приложението на чл.127а СК има задължителна практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 982 от 15.03.10г.на ІV г.о.по гр.дело № 900/09г.;решение № 697 от 1.11.10г.по гр.дело № 1052/10г.на ІV г.о.; решение № 143 от 30.05.11г.по гр.дело № 300/10г.на ІV г.о.на ВКС; решение № 315 от 12.01.12г.на ВКС по гр.дело № 1456/10г.на ІІІ г.о., решение № 147 от 19.04.11г.по гр.дело № 845/10г.на ІІІ г.о.,решение № 225 от 12.06.13г.по гр.дело № 1259/12г.на ІV г.о.Посочено е,че когато съдът решава спор между родителите относно мерките на лични отношения между тях и детето,включително при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница,той се ръководи основно от интересите на детето.Не е в кръга на тези интереси детето да може да бъде извеждано по усмотрение на единия родител където и да е извън границите на страната,защото този родител може да реши да отведе детето в държава,в която има например гражданска война или епидемична обстановка,създаваща опасност за живота и здравето му.Разрешение за неограничено извеждане на дете от територията на Р. Б. на един от родителите не може да бъде дадено.Може да бъде дадено,когато това е в интерес на детето,разрешение за извеждането му за определен период в определена държава или държави,чиито кръг е определяем.Дали даването на такова разрешение е в интерес на детето се определя за всеки конкретен случай с оглед установените по делото обстоятелства.В случая такава преценка е направена от въззивния съд,който е приел,че в интерес на детето е да поддържа лични отношения с баба си и дядо си по майчина линия,като даденото разрешение е само за Г.,за определен период от време,при несъвпадане на дните от режима на лични контакти с бащата.
При наличие на задължителна практика по поставения от касатора въпрос,която е съобразена от въззивния съд, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание чл.78 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по жалбата направените за тази инстанция разноски в размер на 50 лв,представляващи адвокатско възнаграждение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 433 от 19.07.13г.,постановено по гр.дело № 491/13г.на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА С. Ю. М. да заплати на С. А. С. сумата 50 лв /петдесет/разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.