О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
гр. София, 29.10.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1524 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 106 от 21.12.2018 год. по гр. д. № 286/2018 год. Разградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение № 265 от 11.09.2018 год. по гр. д. № 1101/2017 год. на Исперихския районен съд и вместо това е постановил друго, с което приел за установено по отношение на З. Б. М. и Й. С. М., двамата от [населено място], Р. област, че Ф. А. Х., Е. З. А., М. З. А., Ш. А. Р., А. А. А. и С. А. И. са съсобственици по наследство на 2/9 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** с площ 21 981 кв. м., в м. „Е. б.” в землището на [населено място], [община], при описаните съседи.
Въззивното решение се обжалва в срок от З. Б. М. и Й. С. М., чрез пълномощника им адв. В. К., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост на направените изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му, като вместо това исковете за собственост бъдат отхвърлени и им се присъдят направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че произнасянето на въззивния съд по формулираните въпроси относно присъединяване на владението при повторното придобиване на имота е в противоречие с цитираната съдебна практика – решение № 26 от 10.02.2009 год. по гр. д. № 5911 /2007 год. ІV г. о., решение № 1048 от 28.10.2008 год. по гр. д. № 3131/2007 год. ІІІ г. о. на ВКС.
Ответниците по касационната жалба, ищци в производството, в представения писмен отговор възразяват срещу наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, респ. оспорват жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което предявените искове за собственост до размера на наследствените дялове на ищците са били отхвърлени и вместо това да ги уважи, въззивният съд приел, че процесните имоти са останали в наследство на ищците от общия им наследодател Р. Н. Ш., починал през 1962 год. Общият им наследствен дял възлиза в размер на 2/9 ид. ч. от наследството му, включващо и възстановените с решение на поземлената комисия от 1995 год. два земеделски имота. Предмет на исковете е един от тях – овощна градина с площ 21. 985 дка в м. „Е. б.” в землището на [населено място], представляващ имот № *, предмет на няколко разпоредителни сделки от 2011 год. С договор за покупко-продажба по нот. акт № 2/21.11.2011 год. този имот е придобит от настоящите касатори, ответници по предявените искове за собственост, по разпоредителната сделка на част от наследниците на бившия му собственик. На 18.11.2013 год. с нот. акт № 117/2013 год. касаторите го продават на Р. Р. Х., срещу която успешно е проведен иск за установяване правото на собственост върху 3/9 ид. ч. от имота от наследниците на втората дъщеря на общия наследодател. Решението по иска на Б. и Д. Х. е влязло в сила на 26.01.2016 год., и с нот. акт № 170 от 5.02.2016 год. същите, заедно с Р. Х. отново продават целия имот на З. М., по време на брака му с Й. М..
Упражняваната от ответниците фактическа власт от придобиването на имота през 2016 год. до предявяването на иска и позоваване на присъединяване на владението на праводателите им по предходните сделки според въззивния съд не обосновава извод за придобиването на спорните части по давност на основание добросъвестно владение в срок от пет години. Въззивният съд съобразил, че владението на ответниците, сега касатори, е било изгубено чрез действията им по разпореждането на имота със сделката от 18.11.2013 год., т. е. те не могат да се позовават на присъединяването на това владение /което са изгубили/ към владението им по повторното придобиване на имота през 2016 год., тъй като за да е налице релевираното придобивно основание – давност осъществяваното владение следва да е постоянно, непрекъснато, явно и спокойно. А с разпореждането с имота през 2013 год. владението им е било прекъснато и в периода до повторното придобиване същите не са били във владение на имота. В този период собственик на имота е било третото лице Р. Х., която е била и във владение на имота, за срок от 2 години и два месеца до повторното придобиване от настоящите касатори, последните до предявяването на иска срещу тях владеят за срок от 1 г. и 10 месеца.
С оглед на това възражението им за наличие на добросъвестно владение на спорната част в необходимия срок е прието за неоснователно, и предявеният срещу тях иск за наследствената част от 2/9 ид. ч. от имота в полза на ищците е уважен. Основното правно съображение за този извод на въззивния съд е липсата на владение върху спорните идеални части и чрез присъединяване на владението на праводателите, в т. ч. собственото им владение в периода от 2011 год. до разпореждането с имота в полза на един от праводателите им по последната придобивна сделка от 2016 год.
Касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато поради следните съображения:
Изложените от касаторите въпроси с доводи за неправилност и необоснованост на изводите на съда, не могат да обосноват извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на релевираното такова по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На първо място, така както са поставени въпросите в изложението същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед съображенията и доводите за неправилност и необоснованост на изводите на съда. Последните не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящето производство. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е такъв, включен в предмета на спора и обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемане на фактическата обстановка ли за обсъждане на събраните по делото доказателства. На второ място, дори и да се приеме поставения въпрос относно присъединяване на владението за релевантен за изхода на делото, тъй като съдът е приел възражението на касаторите за придобиване по давност на чуждите части за неоснователно поради липса на владение, вкл. и при присъединяване на такова по смисъла на чл. 82 ЗС, произнасянето не е в противоречие със съдебната практика, в това число и сочената в изложението на касаторите. В първото от цитираните съдебни решения е прието, че при позоваване на придобивна давност в хипотезата на чл. 82 ЗС присъединяването на владението се осъществява както при универсално правоприемство, така и при частно такова-стига в последния случай да е основано на валиден правен акт. Прието е, че не е налице ограничение в попълването на срока на владението само до това на непосредствения прехвърлител, но е необходимо правоприемствата да са последователни във времето и всяко да е от вида на посочените по-горе. В настоящия случай решаващото съображение на съда за да отрече присъединяване към владението на касаторите предходното им такова е разпоредителната им сделка с имота, вследствие на което са загубили владението върху него в полза на трето лице, впоследствие техен праводател, т. е. не е налице непрекъснатост на владението в необходимия срок като елемент на придобивната давност. Поради това и сочената съдебна практика не е относима.
Доводите на касаторите във връзка с поставените в изложението им въпроси всъщност представляват оплаквания срещу извода на въззивния съд, обусловен от установените факти по делото за упражняваната от касаторите фактическа власт върху имота при установените разпоредителни сделки с него. Същите не могат да се обсъждат в настоящето производство, тъй като не обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице също и очевидна неправилност на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, нито някое от останалите основания за допускане на касационното обжалване, предвидени в чл. 280, ал. 2 ГПК. Не се констатират в настоящето производство такива пороци на съдебния акт, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, които като особено тежки да могат да обосноват извод за допускане на обжалването без да се налага извършване на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост.
Поради изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 106 от 21.12.2018 год. по гр. д. № 286/2018 год. на Разградския окръжен съд по касационната жалба на З. Б. М. и Й. С. М., чрез пълномощника им адв. В. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: