О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
гр. София, 04.07. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 758/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] – чрез адв. О. Д., срещу решение № 2420 от 22.11.2017 г., постановено по т. д. № 2719/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 497 от 10.03.2017 г. по т. д. № 4555/2016 г. на Софийски градски съд, с което по предявен от Г. В. М. против [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК са признати за нищожни липсващите /невзети/ решения, отразени като съществуващи в протокол от 25.05.2016 г. на общото събрание на съдружниците в [фирма] по всички точки от дневния ред, и на основание чл.78, ал.1 ГПК са присъдени разноски на ищеца в размер на 540 лв.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че изводите на въззивния съд не почиват на установените по делото обстоятелства и са изградени единствено върху твърденията на ищеца и ангажираните от него гласни доказателства, при пълно игнориране на представените от дружеството писмени доказателства и на показанията на разпитания по негово искане свидетел. Навежда оплаквания, че въззивният съд не е отчел заинтересоваността на свидетелите на ищеца, които са „професионални, нискообразовани и без изискуемата култура и познания, за да разберат изобщо за какво става дума”, и неправилно е кредитирал техните показания, въпреки невъзможността те да служат като доказателство по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК. Излага доводи, че изводите на съда за липса на взети решения със съдържанието, отразено в протокола на общото събрание, са очевидно неправилни по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК поради противоречие с фактите и доказателствата по делото, несъобразяване на целта на решенията по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, срещу постигането на която е насочено поведението на ищеца в качеството му на управител на дружеството, и безкритично възприемане на поддържаната от последния теза, без обсъждане на насрещните защитни доводи в отговора на исковата молба и във въззивната жалба.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.2 ГПК, обосновано с развитите в жалбата оплаквания за необоснованост и за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация Г. В. М. от [населено място] – чрез адв. М. Б., който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на основанието по чл.280, ал.2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което по предявен от Г. В. М. против [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК са признати за нищожни неподлежащите на вписване в Търговския регистър, отразени като взети от общото събрание на съдружниците в [фирма] в протокол от 25.05.2016 г., решения за търсене на отговорност на управителя Г. М. за причинени на дружеството вреди, за предявяване на иск срещу управителя за обезщетяване на вредите и за определяне и назначаване на представител на дружеството за водене на процес срещу управителя, Софийски апелативен съд е приел, че решенията не са взети от събранието и като липсващи не са породили правни последици, съгласно Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Въззивният съд е формирал изводите си за несъществуване на спорните решения след съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства по делото и на установените въз основа на тях правнорелевантни факти.
От фактическа страна е прието за безспорно, че [фирма] е осъществявало търговската си дейност с участието на двама съдружници – Р. А. и ищецът Г. М., които са управлявали дружеството заедно и поотделно; че съдружникът Р. А. е инициирал изпращане на нотариална покана за свикване на общо събрание на 25.05.2016 г. от 12 ч. на адреса на управление на дружеството с посочен в поканата дневен ред, включващ вземане на решения за търсене на отговорност на управителя Г. М. по чл.145 ТЗ; че поканата е връчена на ищеца на 11.05.2016 г.; че с нотариално заверено пълномощно от 19.05.2016 г. Р. А. е упълномощил сина си М. А. да го представлява като съдружник при провеждане на общото събрание на 25.05.2016 г. и да гласува за приемане на предложенията от дневния ред.
По делото е приет като доказателство протокол, съставен едностранно от М. А. в качеството му на пълномощник на съдружника Р. А.. В протокола е отразено, че на 25.05.2016 г. е проведено общо събрание на съдружниците в [фирма]; че съдружникът Г. М. е присъствал на събранието, но не е взел участие в гласуването поради това, че решенията от дневния ред се отнасят до него; че всички решения са приети с гласовете на М. А. като пълномощник на Р. А.. Въззивният съд е съобразил, че ищецът е оспорил на основание чл.193, ал.1 ГПК истинността на удостоверените в протокола обстоятелства и достоверността на датата на съставянето му. С оглед на оспорването съдът е обсъдил показанията на ангажираните от страните и разпитани в първоинстанционното производство свидетели К. П., П. С. и М. А.. Показанията на свидетелите са преценени поотделно и във взаимната им връзка и от тях е прието за установено, че на посочените в протокола дата и място са проведени среща и разговор между ищеца и М. А. по повод твърдения за причинени от ищеца вреди на [фирма], но не е воден протокол за обсъжданията и не са приемани решения по посочения в поканата дневен ред; преди провеждане на „събранието” са били подготвени два варианта на протокол с отразяване, че решенията от дневния ред са приети, и М. А. е подписал варианта, в който е посочено, че М. е участвал в събранието.
Съобразявайки установените по делото факти, Софийски апелативен съд е достигнал до извод, че ищецът е провел успешно оспорване на протокола от 25.05.2016 г. и че ответникът, върху когото пада доказателствената тежест за установяване истинността и достоверността на датата на протокола, не е доказал надлежното провеждане на събранието на 25.05.2016 г. и реалното вземане на вписаните в протокола решения по трите точки от дневния ред. Въззивният съд е акцентирал върху показанията на свидетелите, че по време на водените с участието на ищеца разговори М. А. не се е легитимирал като пълномощник на съдружника Р. А. и не е правил изявления по точките от дневния ред, както и че не е извършвано гласуване на предложенията от дневния ред и не е воден протокол, а протоколът е съставен впоследствие едностранно от М. А.. В зависимост от възприетата фактическа обстановка по спора съдът е направил решаващия извод, че след като на датата 25.05.2016 г. не са приети отразените в протокола от 25.05.2016 г. решения на волеобразуващия орган на ответното дружество, тези решения за нищожни поради първоначалното им несъществуване /фактическо невземане/ и не са валидно възникнали. Поради това е потвърдил решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено единственото поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на въззивното решение.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е обосновал очевидната неправилност на обжалваното въззивно решение с доводи, идентични на поддържаните в касационната жалба основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК – че изводите на въззивния съд за несъществуване на решенията на общото събрание са изградени върху свидетелски показания, които нямат доказателствена стойност; че при постановяване на решенията не са обсъдени защитните доводи и възражения на касатора, а е възприета безкритично тезата на ищеца; че преценката за липса на отразените в протокола решения противоречи на доказателствата и на материалния закон. Очевидната неправилност е отъждествена с неправилността, произтичаща от наличие на визираните в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. Доводите в жалбата не сочат на очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, а и в рамките на правомощията си за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не преценява решението като очевидно неправилно, поради което няма основание същото да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 2719/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2420 от 22.11.2017 г., постановено по т. д. № 2719/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :