1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
гр.София, 05.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 853 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. И., представляван от адв. А. А., срещу въззивно решение № 4940/ 02.11.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 648/2018 г. на Окръжен съд- Благоевград, с което е потвърдено решение № 103/13.04.2018 г. по гр.д. № 1105/2017 г. на РС – Петрич. С първоинстанционното решение е уважен иск с правно основание чл. 216, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 6 ДОПК, предявен от ТД на НАП-София, представлявана от Б. Х.-Т.- главен публичен изпълнител, срещу касатора Р. М. И., дъщеря му М. Р. Д. и нейния съпруг С. О. Д., като е обявен за относително недействителен спрямо Държавата договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 103 от 14.07.2014 г., том I, рег. № 1951, дело № 96 от 2014 г. на нотариус Е. В., рег.№ 287 на Нотариалната камара, с който Р. М. И. е продал на С. О. Д. (по време на брака му с ответницата М. Р. Д.) еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м., находяща се в поземлен имот в [населено място], област Благоевград, ведно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху земята.
В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в едната си част съдържа теоретични постановки по проблема кой въпрос е „съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос”, обуславящ допускането на касационното обжалване, като страната неточно (и без конкретна връзка с делото) се позовава на формулировката на чл. 280, ал. 1 ГПК в първоначалната й редакция, която с Решение № 4/16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд РБ е обявена за противоконституционна относно думата „съществен” в израза „съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос”. В другата си част изложението преповтаря текста на касационната жалба и съдържа единствено оплаквания по съществото на спора, с които се оспорва обосноваността на изводите на въззивния съд. Бланкетно касаторът сочи, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК, но без да формулира конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответната страна ТД на НАП-София, представлявана от Б. Х.-Т.- главен публичен изпълнител, в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да уважи предявения отменителен иск, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК за обявяване относителната недействителност по отношение на Държавата на договор за покупко – продажба, с който ответникът Р. И. е продал на С. Д. по време на брака му с М. Д. (дъщеря на продавача) еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м., находяща се в поземлен имот в [населено място], област Благоевград, ведно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху земята. Посочено е, че договорът е сключен след датата на връчване на заповед № 1307680/20.08.2013 г. на началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София за извършване на ревизия, която е връчена лично на задълженото лице на 04.09.2013 г. и след влизане в сила (поради необжалване в законоустановения срок) на ревизионен акт №[ЕИК]/ 30.04.2014 г., установяващ публични задължения на Р. И. за заплащане на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2012 г. – главница 126 076,62 лв. и лихва към датата на издаване на акта – 13 559,16 лв. Възражението на ответника Р. И. за допуснати нарушения на процедурата по връчване на ревизионния акт по чл. 32 ДОПК е счетено за неоснователно, като съдът е посочил, че и в хода на настоящото производство страната не е ангажирала доказателства да го е обжалвала в срок. Увреждащият характер на продажбената сделка е обоснован със съображения, че с прехвърлянето на имота е намалено имуществото на длъжника, служещо за обезпечение на публичния взискател. Наличието на другата предпоставка за уважаване на иска – разпоредителната сделка с имущество на длъжника да е сключена между свързани лица, по смисъла на §1, т.3 б. „а” от ДР на ДОПК, е аргументирано с установения за безспорен факт, че към момента на сключване на договора за покупко – продажба купувачът С. Д. е бил в граждански брак с дъщерята на задълженото лице Р. И. – М. Р. Д..
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационния контрол е възможно, ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос, по отношение на който са налице специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК за селектиране на жалбата. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с касационните основания за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Съгласно приетото по т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид.
В случая, касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, който да се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Изложението съдържа единствено оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като преповтаря доводите от касационната жалба, отразяващи несъгласието на касатора с анализа и оценката на доказателствата, направена от съда. Бланкетното позоваване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос, не може да обоснове селектирането на жалбата. Развитите доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат в производството по чл.290 ГПК, а не в стадия на селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК.
Извън това следва да се посочи, че за да уважи предявения по делото иск на заявеното с исковата молба основание (чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК), въззивният съд е приел, че оспорваната с иска разпоредителна сделка е сключена между свързани лица по смисъла на §1, т.3, б. „а” от ДР на ДОПК, след връчване на заповед за извършване на ревизия, приключила с установяване на публични задължения на ответника – продавач Р. И. към държавата, и сделката уврежда публичния взискател, тъй като в резултат на нея се е стигнало до намаляване имуществения патримониум на длъжника, от който публичният взискател следва да удовлетвори установените при ревизията публични вземания. Същевременно, създадена е трайна и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, което при липса на формулиран правен въпрос и аргументация в изложението, изключва наличието на соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Безпротиворечиво ВКС е приемал, че аналогично на иска по чл.135 ЗЗД в хипотезата на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК увреждането на публичния взискател е обективен елемент от фактическия състав на посоченото основание за относителна недействителност и е налице във всички случаи, при които в резултат на извършената разпоредителна сделка между свързани лица се препятства или затруднява възможността на публичния взискател да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Обжалваното решение не влиза в противоречие с тези правни разрешения.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4940 от 02.11.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 648/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.