3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 06.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 974/2011 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Д., чрез адв. К., срещу решение от 29.03.2011 г. по гр.д. Nо 3838/08 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 27.10.2008 год. по гр.д. № 17427/2007 год. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът на касатора за признаване, че ответницата Р. Л. е недостойна да наследи Б. М. Д. на основание чл. 3, б.”а” ЗН, поради това, че същата се е опитала да убие наследодателя.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на въззивното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване се сочи ,че по смисъла на чл.280 ал.1,т.3 ГПК се „формира общото правно основание за допускане на касационно обжалване във всички случаи,при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата,според точния смисъл на закона,поради което подлежи на тълкуване разпоредбата на чл.3 от Закона за наследството”.
Ответната страна – Р. М. Л. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че не са налице визираните в закона материално-правни предпоставки за уважаване на иска,тъй като не е наведен довод, ответницата да е била призната за виновна, в извършването на описаното в исковата молба престъпление – опит за убийство,с влязла в сила присъда.Освен това между страните не е налице спор относно обстоятелството,че такава присъда не е постановявана.Тълкувайки в съвкупност с разпоредбите на чл.97 ал.4 и чл.222 ГПК/отм./ и чл.431 НПК,нормата на чл.3 б.”а”ЗН, съдът е приел,че установяването на преюдициалното за гражданското правоотношение обстоятелство, дали дадено деяние представлява престъпление, може да стане само в наказателното производство,тъй като хипотезите,при които гражданския съд може да се произнесе, относно наличието на престъпно обстоятелство имащо значение за гражданското правоотношение, са изрично посочени в разпоредбата на чл.97 ал.4 ГПК/отм./Приел е,че не всяка форма на вината е релевантна за уважаване на установителния иск,а само умисълът,който при опит за извършване на престъпление е задължителен – чл.18 ал.1 НК,поради което съдът,сезиран с иска по чл.3 б.”а”ЗН,не може да се произнася по съществото на спора- относно наличието на опит за извършване на умишлено престъпление – убийство.
Касаторът е посочил бланкетно основанията за допускане на касационно обжалване и не е формулирал въпрос. Основанията, на които се позовава касатора следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не посочва материалноправен или процесуалноправен въпрос, решението по което попада в обсега на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК.
Недопустимо е съдът да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид, като основание. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК./ТР № 1/2009 год.на ОСГК и ТК на ВКС/
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
С оглед изхода на спора касаторът дължи направените от ответника разноски в размер на 300/триста/лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.03.2011 г. по гр.д. № 3838/08 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е. Б. Д. да заплати на Р. М. Л. разноски в размер на 300/триста/лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: