ОПРЕДЕЛЕНИЕ
442
София, 09.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 1547/2011 година.
Производство за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Я. А. К. от [населено място] против решение на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1164/2011 г. по конкретно посочени части.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, А. Н. К. от [населено място], счита жалбата за неоснователна и претендира за заплащане на разноски за касационното производство.
След проверка, касационния съд установи следното:
Пловдивският районен съд, с решение от 11. 2. 2011 г. по гр. д. № 14172/2010 г., е прекратил брака между А. К. и Я. К. като дълбоко и неправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, предоставил упражняването на родителските права върху роденото от брака на 27. 3. 2007 г. дете А. на майката А. К. и определил режим на лични отношения между детето и бащата Я. К., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17 ч. в петъчния ден до 17 часа в неделния ден с преспиване, както и в продължение на един месец през лятото, който не съвпада с определеното от майката време за почивка с детето. С решението на районния съд е осъден бащата да заплаща по 150 лв. месечна издръжка на детето. С въззивно решение от 10. 6. 2001 г. по гр. д. № 1164/ 2011 г. Пловдивският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта за вината на двамата съпрузи и в частта, с която бащата е осъден да заплаща по 100 лв. месечна издръжка за детето, отменил е решението за присъждане на издръжка от бащата над сумата 100 лв. и отхвърлил иска за издръжка за разликата до 150 лв., отменил е решението в частта за така
определените лични отношения между бащата и детето и се е произнесъл по същество в тази част. Съгласно решението на въззивния съд, бащата Я. К. има право на лични отношения с детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10 до 18 часа и за 20 дни през лятото, които не съвпадат с времето за почивка на майката.
Касаторът Я. К. обжалва въззивното решение в частта за вината, като моли да бъде признато, че само съпругата А. К. има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и в частта относно определения режим на лични отношения между него и детето. Претендира да взема детето при себе си два пъти в месеца от 17 ч. в петък до 17 ч. в неделя, за един месец през лятото, а така също през Коледните и Новогодишни празници, училищните ваканции и други официални празници.
Към касационната жалба на К. е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като е заявено, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето на възззивния съд относно вината и режима на лични отношения между детето и бащата е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Фактически, обаче, изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа твърдения и доводи, обосноваващи неточно прилагане на закона и необходимост от ново тълкуване на нормативната уредба поради липса или непълна съдебна практика. Изложението съдържа доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение в обжалваните части, т.е., повтаря съображенията на самата касационна жалба. Така, жалбоподателят К. се позовава на допуснати процесуални нарушения от страна на съда, които са накърнили правото му на защита в спора за установяване на вината за разстройството на брака – допускане само на един свидетел при поискани от него трима свидетели, позоваване на косвени свидетелски показания, дадени от майката на съпругата му, която не възпроизвежда лични впечатления, а факти, предадени й от други лица. По въпроса за режима на личните отношения с детето, жалбоподателят отново се позовава на неправилност и необоснованост на решението, като твърди, че определеният режим на лични отношения между детето и бащата не е в интерес на детето, не е съобразен с действителните потребности на детето, които се развиват с неговото израстване и че последиците от развода на родителите би следвало да се смекчат, като се даде възможност за по-чести и продължителни контакти между детето и родителят, с когото то не живее. В случая, решаващият въззивен съд не е допуснал неточно прилагане на закона. Изводът му за вина на двамата съпрузи е изведен от анализа на гласните доказателства, каквито са процесуалните изисквания, а съображенията му за режима на лични отношения между детето и бащата, са основани на преценката му за интересите на детето в конкретния случай, така както предвижда законът – чл. 59, ал. 4 СК и утвърдената съдебна практика. Възраженията на касатора за необоснованост и неправилност на тези изводи
могат да бъдат основаниие за отмяна на въззивното решение по чл. 293, ал. 2 ГПК при вече допусната касация, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 20. 6. 2011 г. по гр. д. № 1164/2011 г. по жалбата на Я. К. от [населено място], Пловдивска област.
ОСЪЖДА Я. А. К. да заплати на А. Н. К., двамата от [населено място], сумата 500 /петстотин/лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: