ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 442
София, 09 май 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1321 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 7199/23.10.2015 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 14334/2014, с което е отменено решение № II-57-279/26.01.2012 на Софийския районен съд, 57 състав по гр. д. № 44547/2012 и са уважени предявените искове за прогласяване на недействителност на клауза от трудов договор, с която е уговорен срок за изпитване, за признаване незаконността на уволнението и възстановяване на предишната работа по чл. 74, ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. В. Р. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за критериите за разграничаване на „една и съща работа“ по смисъла на чл. 70, ал. 5 КТ и следва ли да се съобразят различия във връзка с предмета на дейност на работодателя, йерархичното място на заеманата длъжност, структурата на предприятието и т.н. и за необходимостта от преценката на различията в трудовите функции с оглед характера и спецификата на възложената работа и дейността на работодателя, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за което се позовава и прилага противоречива съдебна практика: решение № 168/10.06.2014 на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 5342/2013; решение № 7/01.04.2011 на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 954/2009; решение № 53/19.03.2014 на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 2907/2013; решение № 730/29.11.2010 на ВКС, I. г.о. по гр. д. 28/2010 г.; Решение № 498/13.01.2012 на ВКС, IV г.о. по гр. № 1561/2010.
Ответницата по жалбата Н. В. Н., представлявана от адв. Й. З. от САК я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, а повдигнатите от касатора въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира и направените за касационната инстанция разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че исковете са неоценяеми, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „Юрисконсулт” в управление „Правно“ по трудов договор № 1910002/01.12.2008 г. със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, като с допълнителни споразумения е изменяно трудовото й правоотношение и е заемала съответно следните длъжности: „Старши юрисконсулт“ в дирекция „Регулаторно-правна“, „Главен експерт“ в същата дирекция и „Експерт обществени поръчки“ в управление „Обществени поръчки и процедури“. За длъжността „Експерт обществени поръчки“ с допълнителното споразумение е уговорен нов срок на изпитване в полза на работодателя, след което със заповед (акт) № РД-ЛС-206/07.08.2012 на изпълнителния директор на ответното дружество, на основание чл. 71 КТ, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 08.08.2012 г. Съдът е приел, че клаузата относно уговорения нов срок за изпитване е недействителна, поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 70, ал. 5 КТ, доколкото новата длъжност „Експерт обществени поръчки“ не включва нови и различни от изпълняваните до момента от ищцата като „Главен експерт“ в бившата дирекция „Регулаторно правна“ трудови функции, отговорности и задачи. Липсата на различие е обоснована от признатия изрично от ответника – работодател факт, че бившата дирекция „Регулаторно-правна“ в резултат на одобрената структурна промяна е разделена на две нови дирекции „Правна“ и „Обществени поръчки и процедури“ и обстоятелството, че преструктурирането на старата дирекция в две нови, в едната от които е останала да работи ищцата, дава основание да се приеме, че служителите, заемали длъжността експерт са продължили да изпълняват част от функциите и задачите, с които са били натоварени при заеманите от тях длъжности в старата дирекция, което се установява при съпоставка на представените длъжностни характеристики за двете длъжности (които съвпадат по 7 пункта, като конкретизация на задълженията по т. 2, напълно съвпадат с т. 3 от предходната), както и от представените по делото становища, изготвени от ищцата в изпълнение на двете длъжности. Възиивният съд е приел, че разликата на кода на длъжностите по НКПД има само формално значение при произнасяне по идентичността и същността на трудовите функции за двете длъжности. По отношение на представени за двата нови отдела функционални характеристики, съдът е приел, че нямат претендираното значение за различие, доколкото в тежест на ответника е било да установи евентуално различие с функционалната характеристика на старата преструктурирана дирекция „Регулаторно-правна“ и новият отдел „Обществени поръчки и процедури“, в който е преназначена ищцата. Като е приел, че уговорената клауза за нов срок на изпитване се явява недействителна, въззивният съд е приел, че актът, с който е прекратено трудовото правоотношение е незаконосъобразен, поради което е уважил предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, съгласно която ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ, че може да се сключва трудов договор със срок на изпитване само веднъж, обхваща случаите, когато се касае за изпълнение на същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена. За преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение не е от значение наименованието им, а естеството на възложената работа, същностните й определящи трудови функции и ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и новата длъжност по щата няма същностна разлика. Разминаването в несъщинските и несъществените функции не е определящо, не е основание за въвеждане на нов срок за изпитване и въвеждане на такава клауза не поражда правно действие. Въззивният съд следва да извърши преценка, както на сходствата, така и на различията в трудовите функции на двете длъжности, за да е налице основание за проверка годността на работника или служителя, следва различието да е съществено с оглед характера и естеството на възложената работа. Именно в този смисъл са и дадените разрешения в приложената практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
На ответницата по касацията не следва да се присъждат разноски в касационното производство, тъй като не са приложени доказателства, че същите са реално заплатени.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7199/23.10.2015 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 14334/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.