О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 22.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 2/2010 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Прокуратурата на Р България е подала касационна жалба против решението на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1230/2009 г., приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, постановление на ВС, Тълкувателно решение на ВКС и решения на други съдилища.
Ответницата по жалбата, ищец по делото, А. С. К. от гр. П., счита че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският районен съд, с решение от 18. 2. 2009 г. по гр. д. № 2653/2008 г. е осъдил П. на Република България да заплати на А. К. сумата 2100 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата 4500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърлил претенцията за неимуществени вреди в останалата част до предявения размер 12 500 лв.. Пловдивският окръжен съд, с въззивно решение от 9. 10. 2009 г. по гр. д. № 1230/2009 г., е оставил в сила първоинстанционното решение. Въззивният съд е взел предвид безспорните по делото факти, че срещу ищцата е започнало наказателно производство през 2004 год., че П. е повдигнала срещу нея обвинение за престъпления по чл. 282, ал. 1 и чл. 311, ал. 1 НК и че с окончателно решение на ВКС от 18. 1. 2008 г. по н. д. № 694/2007 г., К. е призната за невиновна и оправдана по тези обвинения. При тези обстоятелства и на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ съдът е ангажирал отговорността на П. за компенсиране на понесените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Размерът на имуществените вреди е определен документално съобразно плащането, удостоверено с договора за правна защита между К адвоката, който я е представлявал в наказателното производство. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е взел предвид доказателствата по делото относно продължителността на наказателното производство, гласните доказателства относно психическите травми на ищцата в резултат на злепоставянето й в обществото и накърняване на името й на авторитетен специалист. С оглед на тези данни, на базата на опитните правила и законовото изискване за справедливост по чл. 52 ЗЗД, съдът е потвърдил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Искането на П. за допускане на касация на въззивното решение е неоснователно. Жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като счита, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на съдилищата. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК обаче изисква посочване на конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Такава конкретизация не се съдържа в краткото изложение за допускане на касация. Изложението фактически съдържа доводи за неправилен, несъответен на доказателствата, извод на решаващия съд относно обема на неимуществените вреди на ищцата и размера на дължимото за тях обезщетение, но това са въпроси, които могат да се преценяват при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в производството по допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 9. 10. 2009 г. по гр. д. № 1230/2009 г. по жалбата на П. на Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: