О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София, 01.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3064 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. Л. против решение от 14.01.2014г. по гр.д.№ 305/2013г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решение от 30.07.2013г. по гр.д.№ 1807/2013г. в обжалваната част, с която е допусната съдебна делба между Н. Л. и жалбоподателката при равни права на трети етаж от сграда, съставляващ самостоятелно жилище с идентификатор 44238.505.6226.1.2 по кадастралната карта на [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е отчел, че този етаж е довършен по време на фактическата раздяла със заем изплащан само от съпругата през същия период и съставлява надстройка на сграда – нейна лична собственост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран правен въпрос, но през фактите по делото и той е „съставлява ли съпружеска общност жилище, което е надстроено върху личен имот на единия съпруг по време на фактическата раздяла и със средства от заем, изтеглен по същото време и изплатен от него”. По този въпрос се твърди противоречие със задължителна съдебна практика – ТР № 35/14.06.1971г. на ОСГК и Р № 241/04.04.1989 по гр.д.№ 143/1989г. ІІ гр.о.
Ответникът по касация оспорва жалбата и излага становище да не се допуска касационно обжалване, тъй като няма формулиран правен въпрос.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Производството пред ВКС е висящо по предявеният от Л. Н. против касаторката С. Д. Л. иск за делба на трети етаж от сграда, съставляващ самостоятелно жилище с идентификатор 44238.505.6226.1.2 със застроена площ 85,91 кв.м. по кадастралната карта на [населено място]. Страните са бивши съпрузи, чийто гр.брак е сключен на 27.06.2000г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 23.05.2007г. Преди сключване на брака, съпругата с н.а. № 199, т.І от 06.07.1998г. купува дворно место, съставляващо имот 1030, включено в парцел ІV-„за обществени организации и административни сгради” от кв.216 по плана на [населено място], ведно с построената в него къща, състояща се от два дюкяна, жилище на втория етаж със застроена площ 70 кв.м., тавански етаж със застроена площ 41 кв.м. и мазе от 20 кв.м. под къщата, стопанска постройка от 24 кв.м. и стопанска постройка от 5 кв.м. С разрешение за строеж № 40 от 09.07.2002г. е разрешено преустройство на съществуваща полумасивна сграда и пристройка на три етажа по одобрен проект. С акт за приемане на конструкция от 21.07.2004г. е констатирано изграждането на сградата с надстройката и пристройката до степен на груб строеж с покрив. /виж л.12 от червената папка със строителни книжа, който е номериран сега с № 25/. Новия строеж е въведен в експлоатация с удостоверение за ползване № 32 от 16.11.2007г. На 09.07.2004г. касаторката е сключила договор за наем и е вписана ипотека върху имота си, която е заличена поради изплащане на заема на 11.07.2007г. Според изявленията на съпрузите, фактическата раздяла между тях е настъпила през 2003г., но и през 2004г. бившият съпруг идвал на строежа. Купувал е материали – петметрови греди и циментови керемиди за покрива и тухлички за декорация на сградата. Безспорно е, че третия етаж съставлява самостоятелно жилище.
Въззивният съд е възприел мотивите на РС. Въз основа на писмените документи и показанията на св. Д. Б. и Е. Б., които се потвърждават освен от акта за приемане на конструкцията от 21.07.2004г. и от показанията на св. Хр.Х. и К. Н. От тях се установява, че третия етаж е строен в периода преди лятото на 2004г., а част от материалите за него като греди с дължина пет метра, циментови керемиди, специални тухлички за облепяне са доставени от бившия съпруг. Касаторката е теглила заем през м. юли 2004г., когато е приета конструкцията, т.е. когато обекта на собственост вече е възникнал. От разпита на доведените от нея свидетели се установява, че той е разходван за довършителните работи по строежа, т.е. след възникване обекта на собственост, включително и по третия етаж и за обзавеждането. Майката на жалбоподателката Й. С. установява, че съпругът е идвал на строежа, но често е отсъствал, което не изключва приноса му в изграждането на третия етаж.
Въззивната инстанция е приела, че ищцата не е доказала трансформация на лично имущество в изграждането на третия етаж и оборване на презумпцията за съвместен принос, поради което е допусната делба на този етаж при равни права. Съдът се е позовал на показанията на посочените четерима свидетели.
Поставеният правен въпрос. „съставлява ли съпружеска общност жилище, което е надстроено върху личен имот на единия съпруг по време на фактическата раздяла и със средства от заем, изтеглен по същото време и изплатен от него” не е относим към настоящото дело, защото не се установява по време на изграждане на третия етаж – до м. юли 2004г. страните да са били в пълна и продължителна фактическа раздяла, която означава прекъсване на физическа, духовна и икономическа връзка между съпрузите, както е дефинирано това понятие в ТР № 35/1971г. на ОСГК на ВС По делото се установява, че разделите между страните по делото през 2004г. не са били продължителни, защото ответника идвал и пак заминавал за П., според показанията на майката на жалбоподателката. Краткосрочните раздели не са основание за изключване на приноса според представеното от касаторката ТР № 35/1971г. на ОСГК на ВС. Между съпрузите не е имало и пълно икономическо разделение, защото се установява, че съпругът е доставял също материали за третия етаж. Така макар между страните да е била прекъсната физическата и духовна връзка, икономическите отношения през 2004г. са се запазили и в изпълнение на задължението си да осигуряват с общи усилия благополучието на семейството и грижите за децата, те са продължили изграждането на третия етаж. Поради това, че съдът не констатира продължителна и пълна фактич4еска раздяла с трите и компонента, поставеният въпрос е неотносим към делото. Бившата съпруга е изтеглила заема през юли 2014г., когато третия етаж вече е бил изграден и десет дена по-късно е приета конструкцията на сградата, поради което не може да се приеме, че финансирането му е изцяло със средства от изтеглен и изплатен от нея заем.
Следователно по поставеният въпрос не се констатира противоречие със задължителна съдебна практика – ТР № 35/14.06.1971г. на ОСГК и не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Тъй като жалбоподателката не е установила притежание на лично имущество, което да е трансформирано в изграждането на третия етаж, а същевременно не е оборена презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал.3 СК /отм/ /респективно чл. 21, ал.3 от действащия СК., не е налице противоречие и с Р № 241/04.04.1989 по гр.д.№ 143/1989г. ІІ гр.о. и не следва да се допуска касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.4, във вр. с чл. 81 ГПК, на ответника следва да се присъдят претендираните деловодни разноски за тази инстанция – адвокатско възнаграждение в доказания размер 800 лв.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.01.2014г. по гр.д.№ 305/2013г. на Окръжен съд-Монтана по касационна жалба, подадена от С. Д. Л..
Осъжда С. Д. Л. да заплати на Л. Н. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: