2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
С., 10.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.10.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №333/2011 година
Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от А. Р. Р. против определение №18301/30.11.2010г. на Софийски градски съд,административно отделение,постановено по гр.д.№4062/2010г.по описа на същия съд,с което се оставя без уважение частната жалба на А. Р. Р. против определение на СРС от 06.01.2010г. по гр.д.№15527/2009г. по описа на съда,за прекратяване на производството по делото и е върната искова молба с вх.№62438/14.12.2009г.
По допустимостта на касационното обжалване:
С изложението си относно допустимостта на касационното обжалване,касаторът заявява,че са налице предпоставките на член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК,като се твърди че:
„Касационната ни жалба следва да бъде допусната за раглеждане и поради обстоятелството,че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос,като е застъпил становище в грубо противоречие с константната практика на ВС,по отношение на ясен текст от закона”,след което се посочва какво е прието от въззивния съд във връзка с недопустимост на исковата претенция,като се навеждат касационни оплаквания и се сочи в подкрепа на същите практика на ВС,която се прилага към изложението.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с подадената искова молба на 14.12.2009г. от А. Р. срещу М. Р.,са предявени обективно съединени искове по член 28 ал.3 и член 29 от СК/отм/,а решението с което е бил прекратен брака между страните е влязло в законна сила на 16.03.2007г.,поради което преклузивният едногодишен срок за предявяване на иска с правно основание член 28 ал.3 от СК/отм/ е изтекъл и заявената искова претенция е недопустима.
Преди всичко ,в изложението си по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на делото и е обусловил волята на съда,обективирана в решението му.Този правен въпрос трябва да е от значение за изхода на по конкретното дело за формиране на решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалвания съдебен акт.Видно от съдържанието на изложението на касатора,в същото липсва формулиран правен въпрос,а се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване.Това е така,защото проверката по законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.Ето защо,обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Н. на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №18301/30.10.2010г. на Софийски градски съд,административно отделени,постановено по гр.д.№4062/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: