2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр. София, 18.06. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 406 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1 и с чл. 286, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Д. Д. срещу разпореждане № 783/27.01.2012 г., постановено по частно гр. дело № 2331/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е върната частната касационна жалба с вх. № 29892/27.12.2011 г., подадена от частния жалбоподател срещу определение № 3306/07.12.2011 г., постановено по същото частно гражданско дело. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията за отстраняване на нередовностите на върнатата частна касационна жалба, а именно – представената от него, с молба от 23.01.2012 г., „молба приложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК” е без преписи за останалите участници в производството и не съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания по смисъла на чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излага оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, като жалбоподателят поддържа, че изпълнил точно и в срок указанията на съда – представил всички необходими документи и внесъл дължимата държавна такса.
Ответниците по частната жалба – ищците П. Н. П. и Г. М. П. в отговора излагат становище и съображения за неоснователност на частната жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С разпореждане № 9477/29.12.2011 г. въззивният съд е дал указания на жалбоподателя, в едноседмичен срок от връчване на съобщението, с писмена молба с четири преписа от нея да отстрани следните нередовности на подадената от него частна касационна жалба с вх. № 29892/27.12.2011 г., а именно: за представяне на точно и мотивирано изложение на касационните основания по смисъла на чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК, за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК (като подробно са посочени общото и допълнителните основания по този текст), за посочване на обжалваемия интерес съобразно чл. 274, ал. 4 от ГПК, за приподписване на частната касационна жалба от адвокат и прилагане на пълномощно съобразно чл. 284, ал. 2 от ГПК, за внасяне на дължимата държавна такса в размер 15 лв. по сметка на ВКС и представяне на доказателства за това, и за представяне на още три преписа от частната касационна жалба.
Съобщението, съдържащо горните указания на въззивния съд, е редовно връчено лично на частния жалбоподател на 16.01.2012 г., което е надлежно удостоверено в разписката за това връчване. В рамките на предоставения му едноседмичен срок жалбоподателят е подал молба с вх. № 1809/23.01.2012 г., с приложени към нея: вносна бележа за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лв.; пълномощно за приподписването на частната касационна жалба, която е приподписана от упълномощения за това адвокат Т. Б.; приложени са и три преписа от частната касационна жалба (като един препис от нея е бил представен още с подаването й); приложено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (наименовано „молба приложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК”), което съдържа и точно и мотивирано оплакване за неправилност на определението с № 3306/07.12.2011 г., поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, каквото е наведено още в самата частна касационна жалба. Жалбоподателят не е представил обаче, препис от изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (наименовано „молба приложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК”).
От горното следва, че тъй като частната касационна жалба отговаря на изискването на чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, то въззивният съд е дал на жалбоподателя незаконосъобразно указание за отстраняване на такава нередовност, респ. – неправилно е приел и в мотивите към обжалваното разпореждане № 783/27.01.2012 г., че жалбоподателят не отстранил тази нередовност.
Тъй като двамата ищци П. Н. П. и Г. М. П. имат общ пълномощник по делото – адв. С. Л., а останалите двама ответници по делото – Н. Д. Д. и Д. К. Д. нямат качествата на насрещна страна по смисъла на чл. 261, т. 1, във вр. с чл. 275, ал. 2, и на чл. 284, ал. 3, т. 2 от ГПК спрямо жалбоподателя, който също е ответник по предявения по делото иск, то не е било необходимо той да представя четири преписа от частната касационна жалба и приложенията й (каквито са указанията на въззивния съд към жалбоподателя), а само един комплект преписи – за връчване на ищците чрез общия им пълномощник. Жалбоподателят, както беше посочено, обаче, с молбата си с вх. № 1809/23.01.2012 г. не е представил нито един препис от приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (наименовано „молба приложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК”), с което той не е изпълнил това – законосъобразно дадено му от въззивния съд указание за отстраняване на тази нередовност на частната касационна жалба с вх. № 29892/27.12.2011 г.
От горното следва, че правилно, – на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, въззивният съд е върнал подадената от жалбоподателя частна касационна жалба с вх. № 29892/27.12.2011 г., с обжалваното разпореждане № 783/27.01.2012 г., поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 783/27.01.2012 г., постановено по частно гр. дело № 2331/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.