2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр. София, 19.12.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2657 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 9491/25.11.2016 г., подадена от Б. И. Б., Т. Н. Л., Ц. Й. Й., Н. Й. Н. и Р. Й. Н., чрез общия им процесуален пълномощник по делото адв. С. В., срещу решение № 213/23.06.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 176/2016 г. на Врачанския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановена частична отмяна на решение № 987/11.12.2015 г. по гр. дело № 5186/2014 г. на Врачанския районен съд, са уважени изцяло, предявените от [фирма] срещу жалбоподателите, обективно и субективно съединени искове, като те са осъдени да заплатят на ищеца, както следва: Б. И. Б. – на основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД – сумата 7 010.78 лв., на основание чл. 191, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД – сумата 1 018.83 лв. и на основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД – сумата 16.67 лв.; Т. Н. Л. – на основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД – сумата 3 505.39 лв., на основание чл. 191, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД – сумата 509.42 лв. и на основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД – сумата 8.33 лв.; Ц. Й. Й. – на основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД – сумата 1 168.46 лв., на основание чл. 191, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД – сумата 169.81 лв. и на основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД – сумата 2.78 лв.; Н. Й. Н. – на основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД – сумата 1 168.46 лв., на основание чл. 191, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД – сумата 169.81 лв. и на основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД – сумата 2.78 лв.; и Р. Й. Н. – на основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД – сумата 1 168.46 лв., на основание чл. 191, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД – сумата 169.81 лв. и на основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД – сумата 2.78 лв.; в тежест на жалбоподателите са възложени и разноски по делото.
С отговора на касационната жалба, ответникът по нея – ищецът [фирма] възразява, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена след изтичането на преклузивния срок за това, и тъй като цената на всеки от исковете срещу жалбоподателите е под 5 000 лв. и въззивното решение не подлежи на обжалване в атакуваната част.
При извършената и служебна проверка, настоящият съдебен състав намира възраженията за процесуална недопустимост на касационната жалба за основателни.
За откритото съдебно заседание на въззивния съд, проведено на 25.05.2016 г., на жалбоподателите са връчени призовки чрез общия им процесуален пълномощник по делото адв. С. В., получени лично от него на 18.05.2016 г. на следния адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 15 (призовките не са надлежно зашити и номерирани по делото, а са приложени на задната корица на въззивното дело). В същото открито съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателите е представил списък на разноските (лист 30 от въззивното дело), в който е посочил същия свой адрес. Окръжният съд е изпратил на този адрес преписи от обжалваното решение за връчване на всеки един от жалбоподателите чрез процесуалния им пълномощник. Всичките придружаващи преписите съобщения (листове 51-60 от въззивното дело) са върнати и са приложени по делото в цялост на 19.08.2016 г., с отбелязвания от връчителя, че той е посетил адреса на 08.07.2016 г., 22.07.2016 г., 03.08.2016 г. и на 19.08.2016 г., като на оставените от него бележки с телефон – очевидно поради това, че не е намерил никой на адреса – никой не се е обадил, нито се е явил да получи съдебните книжа, а при позвъняване на тел. [ЕГН] никой не отговаря. Впоследствие – на 24.10.2016 г. преписите от обжалваното решение са връчени на същия адрес – лично на процесуалния пълномощник на жалбоподателите – адв. С. В. (видно от разписките за това – листове 61, 62, 64-66 от въззивното дело). При така установеното, следва, че пълномощникът на жалбоподателите, който е адвокат, е отсъствал през периода 08.07.2016 г. – 19.08.2016 г., т.е – повече от един месец, от посочения от него адрес по делото, и на който вече са му били връчени призовки за жалбоподателите, без да изпълни задължението си по чл. 41, ал. 1 от ГПК – да уведоми за това съда и да посочи нов адрес за връчване през този период. При това положение, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК, преписите от въззивното решение се считат редовно връчени на жалбоподателите от датата на прилагането по делото на придружаващите ги съобщения – 19.08.2016 г. Следователно, от тази дата е започнал да тече преклузивният едномесечен срок за касационното обжалване по чл. 283 от ГПК и е изтекъл на 19.09.2016 г. – понеделник. Касационната жалба е подадена чрез куриерска служба едва на 24.11.2016 г. (видно от разписката – лист 27 от касационното дело) – далеч след изтичането на преклузивния срок за касационното обжалване, поради което е процесуално недопустима, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Отделно от горното, всеки един от обективно и субективно съединените искове, които са уважени изцяло срещу касаторите, с изключение на иска по чл. 190, ал. 2 от ЗЗД за сумата 7 010.78 лв. срещу жалбоподателката Б. И. Б., са с цена до 5 000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта му по тези искове, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ГПК (в редакцията, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г., приложима в случая, съгласно § 74 от същия ЗИДГПК). На това основание касационната жалба също е процесуално недопустима, с изключение – досежно посочения иск с цена 7 010.78 лв.
Предвид всичко изложено, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане и образуваното по нея производството по делото – също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 9491/25.11.2016 г., подадена от Б. И. Б., Т. Н. Л., Ц. Й. Й., Н. Й. Н. и Р. Й. Н., чрез общия им процесуален пълномощник по делото адв. С. В., срещу решение № 213/23.06.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 176/2016 г. на В. окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2657/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: